Определение № 1612 от 20.11.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1612 гр. Варна, 20.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20233100900408 по описа за 2023 година за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Н. Л. Л., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Б. Д. Б., срещу „Първа инвестиционна банка“АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал.

1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявените искове са допустими.

Предвид целта на предоставяне на кредита, естеството на предявените искове и предявеяването им от наследник на кредитополучател физическо лице, ползващо се с потребителска закрила, производството подлежи на разглеждане по общия исков ред съгласно чл.113, изр. второ от ГПК.

С оглед надлежно извършената двустранна размяна на книжа съдът намира, че на основание чл. 267 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.

Съдът следва да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими и да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

С оглед на това, че в настоящото производство се засягат права и интереси на малолетни лица, следва да бъде конституирана като контролираща страна в производството по делото ДСП, гр.Варна.

Мотивиран от изложеното съдът счита, че следва да се премине към разглеждане на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА в качеството на контролираща страна в производството по делото Дирекция ”Социално подпомагане“ гр. Варна, на 1 основание чл.15 ал.6 от ЗЗДт., на която да се връчат преписи от разменените съдебни книжа и от настоящото определение.

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с преписи за ищеца и контролиращата страна да уточни по какъв начин са формирани процесните суми: 1./ Какво значение се влага в понятието „редовна главница“, по какъв начин е формирана сумата от 14372.83 евро и от кои погасителни вноски се състои, настъпил ли е нейният падеж и кога настъпва; 2./ Как е формирана сумата от 136.47 евро, на коя дата е настъпил нейният падеж; 3./ Как е формирана сумата от 67.87 евро, на коя дата настъпва нейният падеж, възнаградителна лихва ли представлява, за кой период е начислена (с посочване на начална и крайна дата) и върху главница в какъв размер; 4./ Как е формирана сумата от 135.66 евро, на коя дата е настъпил нейният падеж, възнаградителна лихва ли представлява, за кой период е начислена (с посочване на начална и крайна дата) и върху главница в какъв размер;

При неизпълнение поведението на ответника ще се цени по реда на чл.161 от ГПК.

НАМИРА исковата молба, с която е сезиран, за редовна, а предявените искове за процесуално допустими.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по общия исков ред на основание на основание чл.113, изр. второ от ГПК.

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 19.01.2024 г. от 14.30 часа , за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи копие от настоящото определение.

ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото:

Производството е образувано по предявени от Н. Л. Л. с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Б. Д. Б. с ЕГН **********, с адрес гр.В., ул.“Р. М.“*, ет.*, ап.*, срещу „Първа инвестиционна банка" АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес управление: гр. София, *** П, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 14372.83 евро, представляваща редовна главница по договор за банков кредит № 014LD-R-00032 от 20.6.2008г., сключен между ответника и наследодателя на ищеца Л. Н.ев Л., починал на 17.04.2016г., сумата от 136.47 евро, представляваща главница за м. 06.2023 г. и м. 07.2023 г., 67.87 евро, представляваща непадежирала лихва и сумата от 135.66 евро, представляваща лихва за м. 07.2023 г .

В исковата молба се излага, че ищецът е единствен наследник по закон на Л. Н.ев Л., поч. на 17.04.2016г., който приживе е имал сключен с ответника договор за банков кредит № 014LD-R-00032 от 20.6.2008г., по силата на който банката е следвало да му предостави кредит от 21 000 евро срещу задължение за връщането му в срок до 01.06.2023г. съгласно погасителен план. Кредитът 2 е обезпечен с ипотека, сключена с нот. акт № 92, том XV, дело № 13476/20.6.2008г. Ищецът никога не е канен да заплаща кредита. Независимо от това същият е заплатил след смъртта на наследодателя си сумата от общо 21463.49 евро (на 17.04.2016г. и 30.05.2023г. сумите от 36961.04 лева и 2085 евро, както и още два пъти по 470 лева), с което счита, че е погасил кредита изцяло. Независимо от това ответникът неоснователно претендира, че е налице непогасен остатък в размер на исковата сума и е отправил предупреждение, че ще пристъпи към снабдяване с изпълнителен лист, с което ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск. Позовава се на неравноправност на следните договорни клаузи – предвиденото в погасителния план предпочтително удовлетворяване на лихви, вместо на главница, чл.9 поради прекомерност и неяснота на възнаградителната лихва, чл.10 за капитализация на начислени, но не просрочени лихви към главницата, чл.13 такса за управление на кредита в размер на 1.5% в деня на първо усвояване и по 0.3% от непогасената главница в началото на всяка следваща година, чл.18, уреждаща поредността за погасяване при недостатъчност на плащането; вписването в погасителния план на ГПР от 12.06 %. Счита, че посочените клаузи са неравноправни на основание чл.143, т.5, 10, 11 и 19 от ЗЗП и съответно са нищожни.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен. Излага, че липсата на отправена до ищеца покана не го освобождава от отговорност. Предвидената в чл.84, ал.1, изр. 2 от ЗЗД покана се отнася само за задълженията, настъпили след смъртта на кредитополучателя. При наличие на знание за задълженията по кредита наследниците на кредитополучателя са длъжни да погасяват съответните погасителни вноски на съответния падеж съгласно договорните клаузи. В случая с извършваните от него плащания ищецът е демонстрирал информираността си за наличието на договора за кредит, поради което нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД не намира приложение. Възраженията за неравноправност на договора оспорва като необосновани и неоснователни.

Твърди, че всички договорни клаузи са индивидуално уговорени и като такива са изключени от понятието неравноправност. Въпреки, че на кредитополучателите се предлагат типови договори, параметрите по всеки отделен договор се договарят индивидуално, кредитополучателят изначално избира условията и има възможност да влияе върху съдържанието им.

Поддържа, че клаузата на т. 18 от договора е съобразена с поредността на погасяване, предвидена в чл.76, ал.2 от ЗЗД и ТР по т.д. 3/2017г. на ВКС.

Твърди, че посоченият в погасителния план размер на възнаградителната лихва има ориентировъчен характер. Счита, че клаузите за договорната лихва са формулирани по ясен начин и са съобразени с чл.24 от ЗКНИП и чл.11 от ЗПК. Същата се формира като сбор от два компонента - фиксирана надбавка и променлив индекс (БЛП), като съгласно чл.9.3. последният се променя едностранно от банката, без да е необходимо предоговаряне. Размерът на БЛП към момента на сключване на договора е изрично посочен – 5.79%, а същият е дефиниран в раздел II от договора, поради което го счита за разбираем от средния, относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен потребител. Банката не е упражнила правото си да промени размера на месечните погасителни вноски, а само е променяла съотношението между лихва и главница. С промяна на съотношението не се изменя размерът на самата месечна вноска, поради което за банката не е възниквало задължение да уведомява писмено кредитополучателя и да съставя нов 3 погасителен план. Формираните разлики между действително дължимата лихва и главница се отразяват в последната изравнителна вноска. Поддържа, че размерът на възнаградителната лихва не е прекомерен, тъй като не надвишава предвидения в чл.19, ал.4 от ЗКП лимит, независимо, че последната разпоредба не е действала по време на сключване на договора.

Размерът на възнаграждението за ползване на заема следва да се съизмерява със стойността на заетата сума, със срока за връщане и с това дали дългът е обезпечен. Доколкото в случая се касае за дългосрочен кредит (15 години), същият, макар и обезпечен, е рисков за кредитора поради възможните инфлационни процеси, които биха намалили стойността на даденото обезпечение. Излага, че за разлика от анатоцизма по чл.10, ал.3 от ЗЗД, няма забрана, вкл. в Наредба №9/2008г. на БНБ, за извършване на капитализиране на неплатени договорни лихви към главницата. Възнаградителната лихва е цената за предоставения паричен ресурс, а не лихва за забава, поради което няма пречка за капитализирането й, ако по делото се установи, че такова е извършвано. Поддържа, че клаузата на т.13 относно таксата за управление е в съответствие с чл.58 от ЗКИ и не е нищожна на основание чл.10а от ЗПК, тъй като този закон е приет след сключването на договора и респективно не намира приложение спрямо него на основание пар.13 от ПРЗ от с.з. Същото се отнася и до клаузата на чл.11, ал.2 от ЗПК досежно изискванията за подписване на Общите условия.

УКАЗВА на страните, че доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

В разглеждания случай, в тежест на ищеца е да установи, че е налице спор относно съществуването на процесните вземания, че е погасил изцяло задълженията на наследодателя си по процесния договор за кредит, както и положителните факти, на които се основават възраженията му за нищожност на отделни договорни клаузи.

Ответникът от своя страна следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи изгодни за себе си правни последици:

- наличието на валидно сключен договор за кредит с наследодателя на ищеца, включително че оспорените от ищеца клаузи са действителни;

- изпълнение на задълженията на банката, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора;

- своята изправност по договора – т.е. усвояването на отпуснатия кредит,

- обосноваване на задълженията по основание, период и размер на непогасения остатък от дълга по компоненти.

ПРИЕМА за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е единствен наследник по закон на Л. Н.ев Л., поч. на 17.04.2016г., който приживе е имал сключен с ответника договор за банков кредит № 4

014LD-R-00032 от 20.6.2008г. , на основание чл.146, ал.1, т. 3 и 4 от ГПК, както и че ищецът е извършвал доброволни погашения по кредита и е отправял до ответника изявления за изясняване размера на дълга.

УКАЗВА на страните, че с оглед потребителското качество на кредитопололучателя, съдът служебно ще разгледа въпроса относно съответствието на договорните разпоредби с императивните правни норми на Закона за защита на потребителите и приложимите специални закони, на основание чл.7, ал.3 от ГПК.

ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание представените от страните писмени доказателства.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице, след запознаване с материалите по делото, кредитното досие на кредитополучателя, счетоводството на ответника и всички относими документи, касаещи усвояването и погасяването на процесния кредит, да даде заключение по следните въпроси: