Решение № 2751 от 09.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2751 гр. София, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100513236 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 3491/07.03.2023 г. по гр. д. № 552/202 г. по описа на Софийски районен съд, 29 състав, Л. Н. Г. е осъдена на основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 634,67 лева, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот с адрес гр. София, ж.к. „*******, в*******, ап. 2, за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.01.2022 г. до окончателното заплащане, сумата от 104,62 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2019 г. до 07.10.2021 г., както и сумата от 12,60 лева, представляваща стойност на услугата за дялово разпределение за периода от м. 01.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.01.2022 г. до окончателното заплащане. Със същото решение районният съд е отхвърлил исковете за заплащане на стойност на топлинна енергия за разликата над 634,67 лева до предявения размер от 703,83 лева и за периода 01.05.2018 г. до 30.10.2018 г., за заплащане на стойност на извършена услуга дялово разпределение за разликата над 12,60 лева до предявения размер от 14,74 лева и за периода 01.09.2018 г. до 31.12.2018 г., за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над сумата от 104,62 лева до предявения размер от 110,26 лева, както и за 2,91 лева, обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 07.10.2021 г.

Срещу горепосоченото решение, в осъдителната му част, е депозирана въззивна жалба от Л. Н. Г.. Поддържа се, че решението е необосновано и постановено в противоречие 1 с материалния закон и при нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че въззивницата не живее в България от години; че не е налице облигационно правоотношение между нея и ищцовото дружество; че не е предоставяла апартамента за ползване на трети лица. Сочи се, че въззивницата не е ползвала топлинна енергия, доставена от „Топлофикация София“ ЕАД. Поддържа се, че претенцията е недоказана. Освен това въззивницата не била уведомена за дължимостта на претендираните суми, поради което се счита, че не е изпаднала в забава. Възразява се, че ищецът не е доказал как са начислявани сумите – не били представени отчети, карнети и фактури. В тази връзка се поддържа, че районният съд неправилно е ценил приетата по делото съдебно-техническа експертиза, тъй като от същата не се установявало реалното доставяне на твърдените количества топлинна енергия. Поддържа се още, че в случая е налице доставка на услуга, която не е поръчана от въззивницата, тъй като отчетите за двата отоплителни сезона не били подписани от потребителя. Не следвало да се възприема и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, доколкото същото се основавало на данни, предоставени от ищеца. Предвид данните, че през исковия период в жилището не е имало водомер и топлоподаването е било прекратено, с изключение на съществуващата щранг-лира, на която не било монтирано средство за измерване, в тежест на ищеца било да се докаже, че консумацията от щранглирата е отчетено в съответствие с нормативните изисквания. Не се установявало и как са начислявани сумите за подгряване на вода. Прави се искане за отмяната на решението в обжалваната част и постановяване на друго решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. Д.К., с който се излага становище за неоснователност на жалбата и се иска потвърждаване на решението на СРС в обжалваните му части.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно. В частите, с които са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове, решението е влязло в сила като необжалвано, а в обжалваната му част - същото е допустимо.

Софийски градски съд, след като взе предвид изложените в жалбата доводи за неправилност на постановеното решение, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на дефиницията, закрепена в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (след 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с 2 топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно това лице е задължено да монтира средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).

Съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Безспорно е на етапа на въззивното производство, че ответницата е собственик на ½ ид. ч. от процесния недвижим имот. Това обстоятелство се установява представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 90/24.10.2014 г., том I, рег. № 6472, н. д. № 65/2014 г. на нотариус К.С., рег. № 111 на НК, с който Л.Н.Г. и Л. Н. Г. са придобила собствеността върху апартамент № 2, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „*******, в*******, заедно с прилежащите му избено помещение № 2 и идеални части от общите части на входа и правото на стоеж.

При специалната уредба на Закона за енергетиката не е необходимо подписване на писмен договор с ответника. Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ. Следователно договорът за търговска продажба на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни действия.

Поради това неоснователни са оплакванията, че е налице доставка на непоискана услуга.

Приложими към процесния период са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила на 12.08.2016 г.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, в сила от 11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 от ОУ е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността по общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество топлинна енергия след изравняването, ако не са заплатени в 45дневния срок, който срок следва да се приеме, че тече от издаването на общата фактура.

Следователно по тези общи условия вземанията за цена на доставена за месеца топлинна 3 енергия стават изискуеми с изтичане на 45 дни от изтичане на периода, за който се отнасят, и от този момент започва да тече давността за всяко месечно вземане.

С оглед на изложеното, настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд за основателност на главния иск за периода 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., тъй като към 07.01.2022 г. - момента на подаване на исковата молба, не е изтекла предвидената в чл. 111, б. „в“ ЗЗД тригодишна давност за погасяване на вземанията на топлофикационното дружество за посочения период.

Количеството и стойността на доставената топлинна енергия са доказани с приетите в първоинстанционното производство заключения на съдебно-техническа и съдебносчетоводните експертизи, които настоящата инстанция кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвени и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.

От заключението на СТЕ се установява, че при изготвянето му вещото лице е изискало от ищеца следните документи: справкa за отчет на топломера в абонатната станция, техническа характеристика на абонатната станция. Свидетелства за метрологична проверка на топломера в абонатната станция, акт за разпределение на кубатурата, справкаизвлечение с начислените суми и енергия през процесния период, отчетни документи, изравнителни сметки. Установява се още, че процесният имот е бил топлофициран и че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата, е измервано по електронен път в началото на всеки месец чрез монтиран в абонатната станция общ топломер, който е преминал на периодични метрологични проверки за техническа годност. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка на ищеца. През процесния период дяловото разпределение в имота е извършвано от „Топлофикация София“ ЕАД, като дружеството е извършвало разпределението на топлинна енергия в сградата след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите. За периода май 2018 – април 2020 г. е извършван отчет на водомерите в имота, като са попълнени отчетни документи, подписани от потребител и същите са коректно отразени в изравнителните сметки. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че е бил осигурен достъп за двата отчетни периода (2018/2019 г. и 2019/2020 г.), като за периода 2018/2019 г. отчетът на водомерите в имота е подписан, а за периода за 2019-2020 г. липсва подпис на полето за потребител. Въпреки това, вещото лице е категорично, че е осигуряван достъп и за двата периода, като са съставени главни отчети, в които няма имена а фигурира само подпис, а в титулната част е посочено името на Л.Н.Г., на чието име се води партидата.

Съгласно заключението на СТЕ в имота няма монтирани отоплителни тела; има един брой щранг-лира без индивидуален разпределител на разход за отопление, за която се изчислява служебно топлинна енергия, отдадена от щранг-лирата, съгласно формулата, установена с действащата наредба за топлоснабдяването и методиката за дялово разпределение към нея; полза се топла вода и са монтирани два водомера за топла вода, по които се отчита разходът. Вещото лице установява, че количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е определяно въз основа на отопляемия обем на имота.

4

Посочено е, че са спазени изискванията на действащата към процесния период нормативна уредба, включително и при начисляването на служебна енергия за щранг-лира. Така извършваното отчитане е в съответствие с разпоредбите на чл. 53 - 57 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., които не изискват съставяне на „карнетен картон“. Вещото лице е посочило отчетените ежемесечно данни в приложение към заключението, а цената на доставените количества топлинна енергия на месечна база се установява от таблица № 3 от заключението. Според вещото лице стойността на реално потребената за исковия период топлинна енергия за отопление чрез щранг-лира, подгряване на вода и сградна инсталация, с включено изравняване в края на всеки отчетен период, за периода м. май 2018 г. – м. април 2020 г. възлиза на общо на 1469,52 лева.