Решение № 260067 от 06.01.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ гр. София,

06.01.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести януари през две хиляди двадесет и вторагодина в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТАНИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА

МАРТИНОВА

Мл.съдия ТЕОДОРА

КАРАБАШЕВА при участието на секретаря Хр. Цветкова, като разгледа докладваното от младши съдия Карабашева в.гр.д. № 809 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 20247872/10.11.2020 г., постановено по гр.д. № 2020 по описа за 2020 г. на СРС, ГО, 35-ти с-в, е признато за установено по отношение на „Д.з.“ ЕАД, че дължи на Л.С.Ц. по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 5 000.00 лв.

– неизплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“, представляваща частичен иск от общо претендираните 10 000.00 лв., ведно със законната лихва от 13.11.2019 г. – датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, както и по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 600.00 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 07.09.2018 г. до 12.11.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 65064/2019 г. по описа на СРС, 35-ти състав.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба с вх.№ 25179338/03.12.2020 г. на „Д.з.“ ЕАД, подадена чрез юрисконсулт В.Г. – с пълномощно по делото от първа инстанция /л.

39/, с която решението се обжалва в цялост. Съдържат се оплаквания за неправилност на атакуваното решение. Според жалбоподателя първоинстанционният съд не е съобразил постановките на Общите условия, регламентиращи застрахователното правоотношение между страните по сключената имуществена застраховка и е достигнал до неправилно заключение относно покритите застрахователни рискове. Счита, че липсва елемент от фактическия състав по иска по чл. 405, ал. 1 КЗ, а именно покрит застрахователен риск, поради което и искът следвало да бъде отхвърлен. Въззивникът иска отмяна на атакуваното решение и претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Л.С.Ц., подаден чрез адв. Г.Г. с приложено пълномощно, в който жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа, че са налице основанията за уважаване на предявения иск, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Въззиваемата страна иска жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Производството е образувано с искова молба с вх. № 2000955/16.01.2020 г. от Л.С.Ц. с ЕГН: ********** срещу „Д.з.“ ЕАД с ЕИК: ******** за признаване за установено по отношение на ответника на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 405, ал. 1 КЗ, че същият дължи на ищеца сумата от 5 000.00 лева – частичен иск от 10 000.00 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Каско+“, обективирано в полица № 440117220013060 за л.а. марка „БМВ“, модел 535 с ДКН ********, с валидност от 28.07.2017 г. до 27.07.2018 г., възникнало в резултат на злоумишлени действия на трето лице от 26.06.2018 г. в гр. София, ул. „********, както и сумата от 600.00 лева – мораторна лихва за забава, дължима от 07.09.2018 г. до датата, предхождаща деня на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 65064/2019 г. – 12.11.2019 г., законната лихва върху главницата от 13.11.2019 г. до окончателното плащане на сумата, както и сторените разноски. Твърди, че на 25.07.2017 г. бил сключен договор за имуществена застраховка за МПС „Каско+“ между страните с валидност от 28.07.2017 г. до 27.07.2018 г., като уговорената застрахователна сума била в размер на 21 500.00 лв. На 21.06.2018 г. в гр. София на ул. „********“ срещу № 6 ищецът установил, че процесният автомобил бил с разбита предна лява врата, липсвали предни фарове (би-ксенон фарове фейслифт), спортен волан с „пера“ за управление на скоростите, част от арматурно табло и централната конзола, включващи навигационната система, CD/DVD, управление на климатроника, а от багажника липсвали резервна гума с размер 18 цола, с желязна джанта – същия размер, крик, теглич, оригинални инструменти на автомобила, оригинална аптечка и триъгълник, както и кабели за подаване на ток, кука за теглене, платнено въже за теглене, а стъклото на вратата на багажника било счупено. За случилото се ищецът уведомил органите на МВР, които образувано досъдебно производство с № ДП225 ЗМК 1617/2018 г. по описа на 01 РУ – СДВР, и застрахователя „Д.з.“ ЕАД, като последният отказал да изплати обезщетение за липсващите детайли.

В срока по чл.

131 ГПК е постъпил отговор с вх. № 5038338/04.03.2020 г., с който се оспорват изцяло предявените искове по основание и по размер. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение между него и ищеца, но твърди, че в случая било налице изключение от застрахователното покритие по полицата, поради което застрахователят бил освободен от отговорност и не дължи претендираната сума, съставляваща стойността на липсващите детайли, агрегати, възли и вещи. Посочва и че покритието на застраховката включвала кражба само на цяло МПС, а отнемането само на някои негови части не бил покрит риск. Поддържа се, че изплатеното застрахователно обезщетение от ответника на сервиз „М.К.“ ЕООД в размер на 3 226.92 лв. било в необходимия размер за отстраняване на действителните вреди по автмобила.

По делото не е спорно, че процесният лек автомобил „БМВ“ с ДК № СВ2629 ВР, модел 535 D е собственост на бащата на Л.С.Ц., че е налице валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № 440117220013060/25.07.2017 г. с ответника относно процесния автомобил с период на застраховката от 28.07.2017 г. до 27.07.2018 г. за обща застрахователна сума от 21 500.00 лв., че застрахователният договор е сключен при общи условия, приложени по делото, че в срока на действие на застрахователния договор, а именно на 27.06.2018 г. е настъпило застрахователно събитие, при което на процесния автомобил са нанесени щети – счупено стъкло на предна лява врата, счупено стъкло на вратата на багажника, липсващи предни фарове, волан, част от арматурното табло, включващо: навигационна система, CD/DVD, управление на климатроника, а от багажника липсват резервна гума 18 цола с желязна джанта същия размер, крик, теглич, оригинални инструменти на автомобила, оригинална аптечка и триъгълник, кабели за подаване на ток, кука за телене и платнено въже за теглене, както и че за това е образувана преписка – щета с № 44012131821313 – в тази връзка са приетите по делото уведомление за щета от 29.06.2018 г. до застрахователното дружество, удостоверение от 02.07.2018 г. на Столична дирекция на вътрешните работи – 01 РУ – СДВР, както и постановление за спиране на наказателното производство от 02.08.018 г. на СРП, поради неразкриване на извършителя на деянието, ведно с останалите необходими документи.

Страните не спорят, че застрахователното дружество е изплатило на сервиз „М.К.“ ЕООД ликвидационни разноски в размер на 3 226.92 лв., като в тази връзка е издадена и фактура № **********/30.08.2017 г., приета по делото с доставчик „Д.з.“ ЕАД и получател „М.К.“ ЕООД на обща стойност 3 226.92 лв.

От приетото по делото писмо с изх. № 0-92-11883/29.08.2018 г., изпратено от ответника до ищеца във връзка с образувана преписка № 440012131821313, се установява, че застрахователното дружество, съгласно раздел първи т. 9.1.19. от ОУ, не представя застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на кражба или грабеж на отделни детайли, възли и агрегати на МПС, поради което последният на дължал обезщетение за детайлите, описани като липсващи по щетата.

В производството по обезпечаване на доказателствата е изслушана и приета, неоспорена от страните, съдебно-автотехническа експертиза. От последната се установява, че по процесния автомобил са налице увреждания, а именно липсват: волан, въздушна възглавница шофьор, модул климатроник, капак централна конзола – 2 части, фар десен ксенон – адаптивен, фар ляв ксенон – адаптивен, резервна гума и кука за теглене.

Увредените детайли, които изискват подмяна, са: лайстна водобран (шахта) предна лява, уплътнителна лента стъкло предна лява врата, стъкло предна лява врата, рамка врати леви, стойка фар десен, декоративен капак модул седалки, букса навигация, лайстна водобранна долна предна дясна врата, лайстна врата багажник вертикална лява и дясна, задно стъкло, декоративен капак пепелник, предна врата лява и преден капак. Според заключението на вещото лице по средни пазарни цени към датата на настъпилото събитие – 27.06.2018 г. размерът на установените липсващи детайли по процесното МПС възлиза в размер на 10 166.41 лв. В съдебно заседание експертът поддържа изцяло изготвеното от него заключение.

В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля и ищец Л.Ц., който заявява, че на 26.06.2018 г. паркирал процесния автомобил в ж.к. „Изток“ на кръстовището на ул. „********“ с ул. „Чехов“, като на следващия ден сутринта излязъл да разходи кучето и след като минал покрай автомобила, забелязал, че страничният прозорец бил отворен. Приближил се и установил, че бил разбит предния ляв шофьорски прозорец, задната пета врата, както и че предните фарове били откраднати. Установил и че липсвали волана с еърбега, централната конзола, която отваряла климатика, бордовия компютър на автомобила, а от багажника – теглич, крика, резервната гума и въжетата за теглене. В показанията си посочва и че били счупени лайсните и прозорците. Когато паркирал предната вечер автомобила, същият бил заключен и нищо не липсвало. През нощта валяло и заради това багажникът бил наводнен, а в него се намирала цялата електроника на автомобила, която дала на късо и трябвало да се подмени. Обадил се на застрахователя, които го посъветвали да уведоми 01 РУ – СДВР.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивният съд приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми.

Във връзка с правилността на решението настоящият съдебен състав намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение.

Договорът се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт и има следните задължителни реквизити: данни за страните; предмета на застраховката; покрития риск; срока на договора, както началото и края на З. то покритие; застрахователната сума и застрахователната премия; дата и място на издаване; подписите на страните.

Предмет на имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари, като сумата, срещу която се застрахова имуществото не може да надвишава действителната му стойност. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в посочения в чл. 405, ал. 1 срок.