Разпореждане № 69291 от 06.06.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 69291 гр. София, 06.06.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА

Гражданско дело № 20231110113125 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа, както и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради уволнението, с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ. Движи се по реда на глава ХХV “Бързо производство” ГПК.

Процедурата на чл.311 от ГПК е спазена. Исковата молба е редовна по смисъла на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, а предявените искове са допустими. Постъпил е отговор на исковата молба.

Поради това и на основание чл.312, ал.1, т.2 от ГПК, съдът изготвя следния ПИСМЕН ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Ищецът В. Т. И. твърди, че в периода от 01.07.2021 г. до 24.01.2023 г. е бил в трудово правоотношение с ответника, по силата на което е изпълнявал длъжността „организатор стопански дейности“. Твърди, че на 24.01.2023 г. е получил заповед № 01/20.01.2023 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, с която трудовото правоотношение на ищеца било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Поддържа, че уволнението е незаконно, поради следното: не е налице извършено нарушение, респективно недоказаност на извършването на дисциплинарно нарушение от страна на ищеца; не са взети писмени обяснения на ищеца; издаване на заповедта след изтичане на законовия давностен срок по чл. 194, ал. 1 КТ; заповедта не е мотивирана, съгласно изисквания на чл. 195, ал. 1 КТ; не е налице ясно описание на нарушението; не са посочени дати на извършеното нарушение; заповедта е била издадена в нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ, трудовото правоотношение е прекратено в нарушение чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, доколкото работникът е бил в отпуск, поради временна неработоспособност към момента на връчване на заповедта. Излага, че формулираните в заповедта 14 нарушения не отговаряли на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, не били описани по ясен и разбираем начин и не били достатъчно конкретизирани, поради което за работника не ставало ясно какво нарушение е извършил. Твърди, че въпреки че с заповед от 10.01.2023 г. работодателят е изискал обяснения от ищеца, зададените от ответника въпроси не отговаряли на изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, доколкото не съдържали факти и обстоятелства за извършено нарушение, били общо зададени и не ставало ясно какво конкретно питане се отправя към ищеца. Твърди, че на 12.01.2023 г. е 1 дал обяснения, в които е посочил, че не разбира какво го питат. Твърди също, че към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение брутното трудово възнаграждение на ищеца било в размер на 1 429,32 лв. С оглед на изложеното се иска съда да отмени уволнението, да възстанови ищеца на заеманата до уволнението длъжност, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение за оставане без работа в размер на 8 575,92 лева за периода 24.01.2023 г. – 24.07.2023 г. Претендира деловодни разноски.

В отговора на исковата молба ответната страна изцяло оспорва предявените искове като неоснователни. Не се оспорва обстоятелството, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника, по силата на което е заемал длъжността „организатор стопански дейности“. Твърди се, че е спазена процедурата за налагане на дисциплинарно наказание, поради което заповедта за уволнение е законосъобразна. Твърди, че „дисциплинарното уволнение“ било наложено, считано от получаване на заповедта, но не по-рано от изтичане на ползвания от ищеца отпуск, поради което периодът за оставане без работа започвал от изтичане на отпуска – 26.02.2023 г. Оспорва трудовото правоотношение да е прекратено с издадената заповед за налагане на „дисциплинарно уволнение“ от 20.01.2023 г., като твърди, че същото е прекратено едностранно от работника със заявление от 20.01.2023 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Ето защо счита, че процесната заповед не е произвела никакво правно действие, доколкото трудовоправната връзка между страните вече е била прекратена на основание подаденото от работника едностранно изявление. Моли се за отхвърляне на исковете, като се претендират и деловодни разноски.

Страните са представили писмени документи, които следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото, поради тяхната относимост към предмета на спора и допустимост по правилата на процеса.

Направено е искане от ответника за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане, което искане съдът намира за основателно.

По доказателствата и на основание чл.140, вр. с чл.312, ал.1 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 04.07.2023 г. от 13:30 часа.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане на страната на ответника.

УКАЗВА на ищеца най-късно в първото по делото съдебно заседание да представи трудовата си книжка в оригинал за констатация.

УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи оставането си без работа, поради уволнението, неговата продължителност, причинната връзка с уволнението и размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получил преди уволнението /последно БТВ за цял, пълен отработен месец/.

УКАЗВА на ответника, че носи доказателствената тежест за установяване законността на извършеното уволнение на ищеца, респ. че са извършени посочените в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения, съставляващи основание за налагане на дисциплинарно наказание - уволнение.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ МЕЖДУ СТРАНИТЕ обстоятелствата, че същите са били в безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при 2 ответника длъжността „организатор стопански дейности“ въз основа на трудов договор от 01.07.2021 г., че със заповед № 1/20.01.2023 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, че заповедта е връчена на ищеца на 24.01.2023 г.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от получаването на преписа може да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок от получаване на настоящото разпореждане следва да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия. В случай че страните не изпълнят в срок дадените с настоящото разпореждане указания, на основание чл. 313 ГПК те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3