Определение № 768 от 16.09.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 768 гр. Ловеч, 16.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500519 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

С Разпореждане № 2201 от 06.08.2025 година, постановено по ч.гр.д. № 699 по описа за 2025 година, Районен съд - Тетевен е отхвърлил изцяло заявлението на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ***********, с адрес ****, представлявано от Х.М.М. и П.В., чрез юрисконсулт К. Д. Х., за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Т. У. М. с ЕГН **********, с адрес ****, за вземане в размер на 800.69 лв., от които 400 лева главница и 133.86 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както и 26.96 лева договорна лихва по договор за кредит, за периода 20.02.2020 г. до 20.05.2020 г., 218.79 лева лихва за забава по договор за кредит за периода от 20.02.2020 г. до 23.05.2025 г., 21.09 лева договорна лихва по договор за предоставяне на поръчителство, за периода от 20.02.2020 г. до 23.05.2025 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, както и разноски.

Срещу разпореждането е подадена въззивна частна жалба от „АПС Бета България“ ЕАД, ЕИК: ***********, чрез пълномощника – юрисконсулт Д.Р..

В частната жалба се твърди, че мотивите на Районен съд – Тетевен са противоречиви и неправилни. Посочват, че с предходно разпореждане заповедният съд е указал на заявителя да посочи дали длъжникът е бил уведомен за извършената цесия, а в обжалваното разпореждане аргументира отказа си с обстоятелството, че са сторили това една с уточняващата молба.

Посочват също, че съдът е обосновал отказа си с това, че заявителят не е представил доказателства за връчване на уведомление за цесия на длъжника, като подобни указания не били дадени. Жалбоподателят твърди, че дори да са били дадени указания относно представяне на доказателства за връчено 1 уведомление за цесия, то подобно задължение за заявителя в заповедното производство не съществувало, поради характера и целта на самото производство, като в ГПК изчерпателно били изброени документите, които следвало да бъдат приложени към заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Не считат, че длъжникът е бил лишен от правото си на защита, тъй като има възможност да подаде възражение срещу издадена заповед за изпълнение.

Молят съда да отмени Разпореждане №2201/06.08.2025 г., постановено по ч.гр.д.№699/2025 г. по описа на РС – Тетевен и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Обжалваното разпореждане е връчено на „АПС Бета България“ ЕООД чрез ССЕВ на 13.08.2025 г. Жалбата е подадена на 19.08.2025 г., също чрез ССЕВ.

Предвид гореизложеното съдът приема, че жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима. На основание чл. 278, ал. 1 и ал. 2 от ГПК следва да се разгледа по същество.

От приложените по делото доказателства се установява следното:

Производството по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало пред Районен съд - Тетевен по повод заявление на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ***********, за сумата в размер на 800.69 лв., от които 400 лева главница и 133.86 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както и 26.96 лева договорна лихва по договор за кредит, за периода 20.02.2020 г. до 20.05.2020 г., 218.79 лева лихва за забава по договор за кредит за периода от 20.02.2020 г. д 23.05.2025 г., 21.09 лева договорна лихва по договор за предоставяне на поръчителство, за периода от 20.02.2020 г. до 23.05.2025 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане. Претендирани са и разноски в размер на 25 лева, държавна такса и 100 лева, юрисконсултско възнаграждние.

В заявлението е посочено, че вземането на „АПС Бета България“ ЕООД произтича от Договор за кредит №*******, сключен на 20.02.2020 г. между „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК *********, в качеството на заемодател и Т. У. М. с ЕГН **********, в качеството на заемополучател, за сумата в размер на 400 лева, който договор за кредит бил обезпечен чрез сключен на 20.02.2020 г.

Договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството на поръчител и Т. У. М., в качеството на потребител.

Въз основа на заявлението е образувано частно гражданско дело №699/2025 г. по описа на Районен съд – Тетевен.

С Разпореждане №1773/18.062025 г., РС - Тетевен е оставил заявлението без движение, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК и указал на заявителя да допълни заявлението си в тридневен срок от съобщаването, като изложи 2 обстоятелства относно това на какво основание претендира сумата в размер на 133.85 лева, посочена като възнаграждение по договор за поръчителство, сумата в размер на 21.09 лева, посочена като лихва за забава по договор за поръчителство, както и дали тези вземания са уговорени в цитирания договор за кредит и за какъв период се дължат сумите. Дадени са указания още, да се посочи дали е спазено изискването на чл.99, ал. 3 от ЗЗД, а именно дали длъжникът е бил уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, как и на коя дата.

С молба вх.№4904/30.06.2025 г., заявителят е уточнил, че сумата за възнаграждение по договор за поръчителство била уговорена в Приложение №1 към договора за предоставяне на поръчителство, в раздел II, т. 1, където било упоменато, че възнаграждението на поръчителя е в размер на 44.62 лева на месец за периода на действие на договора за кредит. Договорът за кредит бил сключен за периода от 20.03.2020 г. до 20.05.2020 г., по тази причина се дължало възнаграждение за поръчителя за 3 месеца, т.е. общо 133.86 лева.

Сумата размер на 21.09 лева, посочват, че представлява лихва за забава за периода 20.02.2020 г. до 23.05.2025 г. По отношение уведомлението за извършена цесия е посочено, че длъжникът бил уведомен от „АПС Бета България“ ЕООД.

С Разпореждане №2201 от 06.08.2025 г. заповедния съд е отхвърлил изцяло подаденото от „АПС Бета България“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение на осн. чл. 410 от ГПК. Съдът е приел, че в подаденото заявление, както и в последващата уточняваща молба, въпреки дадените указания, не се съдържат доказателства относно това по какъв начин и кога длъжникът е бил уведомен за извършената цесия. По тази причина не се е породил материалноправният ефект на извършеното прехвърляне на вземания, поради неспазване разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, а за заявителя не е налице право да претендира вземания по посочения договор за кредит.

Настоящата инстанция счита, че подадената от „АПС Бета България“ ЕООД въззивна частна жалба е допустима, но по същество се явява неоснователна.

В разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК е предвидена задължителна проверка от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед за изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от такива в договорите, сключени с потребител, какъвто е и процесния договор за потребителски кредит, сключен с длъжника Т. У. М., имащ качеството потребител. При наличие на неравноправна клауза и ако искането се основава именно на нея, респ. е налице вероятност за това, съдът отхвърля изцяло или частично искането, съгласно посочената разпоредба.

С оглед на това задължение на заповедния съд и съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.3 от ГПК към заявлението следва да бъдат приложени договорът за кредит, ведно с всички изменения и приложения, както и приложимите 3 общи условия, ако има такива. От данните по делото е видно, че се касае за договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ал.1 от Закона за потребителския кредит. В този смисъл по отношение на договора са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

В конкретния случай към заявлението не е представен договорът за цесия, който легитимира заявителя. Следва да се отбележи, че от представения договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство не се установява легитимацията на заявителя „АПС Бета България“ ЕООД, тъй като такава страна не фигурира в нито един от двата договора. Нито към заявлението за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК, нито към подадената частна жалба е приложен договор за цесия или друг документ, който да удостоверява извършеното прехвърляне на вземания, а по същество се касае за изменение на договора за потребителски кредит. В подадената уточняваща молба е посочено единствено, че длъжникът е уведомен за цесията от заявителя. Без да се посочва по какъв начин и на коя дата, не са представени и доказателства в този смисъл. Според даденото задължително указание в т. 4г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК по тълк. д. № 4/2013 г., настъпилото преди подаването на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя. Ето защо, настоящата инстанция счита, че изводът на РС – Тетевен в обжалваното разпореждане е правилен.

Предвид гореизложеното, настоящият състав счита, че разпореждането на РС-Тететвен е правилно и следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2201 от 06.08.2025 година, постановено по ч.гр.д. № 699 по описа за 2025 година, с което Районен съд Тетевен е отхвърлил изцяло заявлението на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ***********, с адрес ****, представлявано от Х.М.М. и П.В., чрез юрисконсулт К. Д. Х., за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Т. У. М. с ЕГН **********, с адрес ****, за вземане в размер на 800.69 лв., от които 400 лева главница и 133.86 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както и 26.96 лева договорна лихва по договор за кредит, за периода 20.02.2020 г. до 20.05.2020 г., 218.79 лева лихва за забава по договор за кредит за периода от 20.02.2020 г. до 23.05.2025 г., 21.09 лева договорна лихва по договор за предоставяне на поръчителство, за периода от 20.02.2020 г. до 23.05.2025 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, както и претендирани разноски в размер на 25 лева, представляващи платена държавна такса и 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

4

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 768 гр. Ловеч, 16.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500519 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

С Разпореждане № 2201 от 06.08.2025 година, постановено по ч.гр.д. № 699 по описа за 2025 година, Районен съд - Тетевен е отхвърлил изцяло заявлението на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ***********, с адрес ****, представлявано от Х.М.М. и П.В., чрез юрисконсулт К. Д. Х., за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Т. У. М. с ЕГН **********, с адрес ****, за вземане в размер на 800.69 лв., от които 400 лева главница и 133.86 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както и 26.96 лева договорна лихва по договор за кредит, за периода 20.02.2020 г. до 20.05.2020 г., 218.79 лева лихва за забава по договор за кредит за периода от 20.02.2020 г. до 23.05.2025 г., 21.09 лева договорна лихва по договор за предоставяне на поръчителство, за периода от 20.02.2020 г. до 23.05.2025 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, както и разноски.

Срещу разпореждането е подадена въззивна частна жалба от „АПС Бета България“ ЕАД, ЕИК: ***********, чрез пълномощника – юрисконсулт Д.Р..