Решение № 6976 от 17.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6976 гр. София, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Г. Въззивно гражданско дело № 20241100501278 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 20.12.2023г., постановено по гр.д. № 41683/2023г. по описа на СРС, ГО, 33 състав, са отхвърлени предявените от И. М. П. и В. П. Г. срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че всяка от ищците не му дължи по ½ част от следните суми: от сумата в общ размер на 1 366, 27 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.02.2010г. до 30.04.2012г., ведно със законната лихва, считано от 25.06.2013г. до окончателното изплащане на вземането, както и от сумата в общ размер от 276, 40 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 31.03.2010г. до 04.06.2013г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 02.12.2014г. по ч.гр.д. №10745/2013 г., по описа на СРС срещу техния наследодател В.С.Г., починала на 03.03.2023 г.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата И. М. П., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

1

Твърди, че съдът неправилно е приел, че молбата на взискателя за извършване на опис на движими вещи, както и насрочването на опис на движими вещи, представляват действия, които са годни да прекъснат течението на погасителната давност. Счита, че погасителната давност в изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение, а не с факта на отправено от взискателя искане за тяхното извършване. Освен това са развити подробни съображения, че според задължителните разяснения по ТР №2/26.05.2015г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителното действие, което прекъсва давността е извършването на опис и оценка на вещ, а не тяхното насрочване. В този смисъл навежда доводи, че изпращането на съобщения до длъжника за насрочване на опис не представлява действие, което прекъсва давността в изпълнителния процес. По тези съображения счита, че последното валидно изпълнително действие е налагането на запор върху банковите сметки на наследодателката на въззивницата, извършено на 24.07.2017г., като след тази дата и в рамките на петгодишния давностен срок не са били извършвани други изпълнителни действия, прекъсващи течението на погасителната давност. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно изложени съображения. Направено е искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, обосновано и постановено в съответствие с приложимите материално-правно норми и при съобразяване на установената по въпросите на погасителната давност съдебна практика. Поддържа становище, че по процесното изпълнително дело са били предприети множество изпълнителни действия, както въз основа на изрични молби от страна на взискателя, така и от съдебния изпълнител съгласно възложените му по реда на чл. 18 от ЗЧСИ правомощия. Със същите е била прекъсвана погасителната давност за процесното вземане, като същата не е изтекла и към настоящия момент. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с 2 наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване недължимост на парично вземане, предмет на издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение, по доводи за погасяването му по давност поради непредприемане на действия за принудителното му събиране в продължение на повече от пет години от датата на последното валидно изпълнително действие - от 24.07.2017г.

С оглед фактическите твърдения в исковата молба съдът приема, че исковете имат правното си основание в нормата на чл. 439 от ГПК. Когато срещу заповедта за изпълнение не е подадено възражение от длъжника, заповедта се стабилизира и макар да не формира сила на пресъдено нещо по спора, възможността за оспорване на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 от ГПК или чл. 439 от ГПК.

Поради това длъжникът в заповедното производство може да ползва от исковата защита по чл. 439 от ГПК, като се позовава на настъпили след издаване на заповедта за изпълнение факти.

Предмет на делото са обективно съединени отрицателни установителни искове по чл. 439, ал. 1 ГПК, според която разпоредба длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, а според ал. 2 искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Целта на този иск е да бъде отречено правото на принудително изпълнение, признато с изпълнително основание, което по действащия ГПК /чл. 404 ГПК/ може да бъде само съдебен или арбитражен акт, съдебна или арбитражна спогодба, а ако това предвижда правото на ЕС или международен договор – и чуждестранен несъдебен акт.

3

Предпоставките за допустимост на този отрицателен установителен иск, обосноваващи правния интерес от него, са: 1) изпълнителното основание да е издадено и влязло в сила за ищеца /т. е. стабилизирано/; 2) принудителното изпълнение да е предстоящо или висящо, но не и вече реализирано /в противен случай, искът не може да е отрицателен установителен, а осъдителен/; 3) искът да е основан на новонастъпили факти, които не са преклудирани – настъпили след момента, до който е било възможно да се навеждат възражения в съответното производство, по което е издадено изпълнителното основание: края на съдебното дирене в исково производство /ако такова е провеждано/, момента на сключване на съдебната или арбитражна спогодба, момента на изтичане на срока за възражение срещу заповед за изпълнение /ако такова не е било подадено/.

В случая ищцата обосновава предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК с фактическото твърдение, че удостоверените вземания в процесната заповед за изпълнение на парично задължение са покрити с изтекла петгодишна погасителна давност след образуване на процесното изпълнително дело, поради което предявеният иск е допустим.

При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /заповедното производство/, са настъпили факти /с оглед въведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок/, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право от ответника. Предвид единственото поддържано във въззивното производство основание за недължимост на сумите ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД.

На етапа на въззивното производство между страните по делото не са спорни следните обстоятелства:

От представения изпълнителен лист от 02.12.2014г. по ч.гр.д. № 10475/2013г. по описа на СРС, издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, се установява, че вземанията, предмет на първоинстанционното решение, представляват 4 непогасена главница за топлинна енергия в размер на 1 366, 27 лева; мораторна лихва в размер на 276, 40 лева, както и съдебни разноски в производството.

Страните по делото не спорят, че тези суми отразяват действително възникнали в тежест на наследодателката на ищцата парични задължения, както и че заповедта за изпълнение на парично задължение е влязла в сила най-късно на датата на издаване на изпълнителния лист поради неподаване на възражение от длъжника в законоустановения срок по чл. 414 от ГПК.

На 22.10.2015г. по молба на кредитора било образувано изпълнително дело № 20158410410466 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие – СГС, с предмет – принудително събиране на присъдените с издадения по ч.гр.д. № 10475/2013г. по описа на СРС, изпълнителен лист. В молбата е обективирано възлагане при условията на чл. 18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител за проучване на имущественото състояние на длъжника, за извършване на справки, за снабдяване с документи, книжа и други, както и за определяне начина на изпълнение.

На 03.11.2015г. били наложени запори върху вземанията на длъжника по банкови сметки, както и върху вземания от пенсия. По делото няма данни за постъпили плащания от третите задължени лица.

На 24.07.2017г. бил наложен запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки, разкрити в “БАНКА ДСК” АД. Няма данни за изпълнение от страна на третото задължено лице.

С разпореждане от 04.07.2019г. органът по принудително изпълнение е насрочил на 02.09.2019г. опис на движими вещи на длъжника, находящи се в гр. София, жк “****. По делото няма данни насроченият опис да е реализиран.

Изпратена е призовка за принудително изпълнение, която не е била връчена на длъжника, тъй като не е открит на адреса.

С молба от 29.08.2019г. взискателят е поискал да се извърши справка в НАП с оглед налагане на запор върху трудовото възнаграждение/пенсия на длъжника, както и за насрочване на опис на движими вещи. Не се установява съдебният изпълнител да е предприел поисканите действия.

С разпореждане от 16.03.2021г. на съдебния изпълнител е насрочен на 15.06.2021г. опис на движими вещи на длъжника, находящи се в гр. София, жк 5

“****. По делото няма данни насроченият опис да е извършен. Изпратена е призовка за принудително изпълнение, която не е била връчена на длъжника, тъй като не е открит на адреса.

С молба от 07.10.2021г. взискателят е поискал да се извърши справка в РББС за банковите сметки и сейфове на длъжника и за налагане на запор върху същите, както и за налагане на запор върху вземанията от трудово възнаграждение, а в условията на евентуалност – в случай, че не се установяват банкови сметки и трудови договори, да се извърши опис на движими вещи. По делото няма данни съдебният изпълнител да е предприел поисканите действия.

С разпореждане от 23.08.2023г. на органа по принудително изпълнение е насрочен на 25.10.2023г. опис на движими вещи на длъжника, находящи се в гр. София, жк “****. По делото няма данни насроченият опис да е реализиран.

Изпратена е призовка за принудително изпълнение, която не е била връчена на длъжника, тъй като не е открит на адреса.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници от 15.03.2023г., издадено от Столична община, район Младост, длъжникът В.С.Г. е починала на 03.03.2023г., като е оставила за свои наследници по закон – В.А.Г. /дъщеря/, В. П. Г. и И. М. П. /внучки, които на основание чл. 10, ал. 1 от ЗН са заместили в наследяването починалия преди В.Г. нейн низходящ по права линия от първа степен – П.А.Г./.

Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.