Решение № 25 от 08.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско дело № 20251000500785 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260645 от 31.12.2024г., постановено по гр. дело № 1056/2021г., Софийски градски съд, ГО, 27с-в, е отхвърлил предявените от З. Г. Н. и Н. Н. срещу С. Н. М. искове, както следва : иска с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на С. Н. М., че З. Г. Н. е собственик на 5/8 ид.ч. от апартамент № 3, находящ се в ***, със застроена площ от 136 кв.м., подробно индивидуализиран при съседи и граници в диспозитива на съдебния акт, както и за осъждането на ответницата да предаде на ищцата З.

Г. Н. владението върху 5/8 идеални части от имота; иска с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на установено по отношение на С. Н. М., че Н. Н. е собственик на 1/8 ид.ч. от апартамент № 3, находящ се в ***, със застроена площ от 136 кв.м., подробно индивидуализиран при съседи и граници в диспозитива на съдебния акт, както и за осъждането на ответницата да предаде на ищцата Н. Н.- К. владението върху 1/8 идеални части от имота; иска с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на С. Н. М. да заплати на З. Г. Н. сумата в размер на 3 906,25лв., представляваща обезщетение за неизползване на 5/8 ид.ч. от гореописания имот за периода 29.05.2020г. – 03.12.2020г. и иска с правно основание по чл.59 от ЗЗД за осъждане на С. Н. М. да заплати на Н. Н.К. сумата в размер на 781,25лв., представляваща обезщетение за неизползване на 1/8 ид.ч.

1 от гореописания имот за периода 25.11.2020г. до 03.12.2020г.

Със същото решение З. Г. Н. и Н. Н. –К. са осъдени да заплатят на С. Н. М. сумата от 4951лв., представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от З. Г. Н. и Н. Н. –К., чрез техния процесуален представител адв. Д. М., с която се обжалва решението като неправилно и небосновано, постановено при нарушение на материалния закон и при допуснати особено съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е възприел изяснената по делото фактическа обстановка и е достигнал до погрешни правни изводи, които са в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и в противоречие с материалния закон.

Излага се довод, че неправилно съдът е приел, че е налице изтекла придобивна давност в полза на въззиваемата, като неправилно в нарушение на съдопроизводствените правила, е ценил доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното производство, респ. неправилно е приложил материалния закон в противоречие с утвърдената практика на ВКС. В този смисъл, поддържа се, че от събраните по делото доказателства, се установявало, че ответницата действително е живяла в жилището, грижела се е за починалия наследодател на ищците, участвала е в събранията на етажната собственост, но всичко това е правила със знанието и без изричното противопоставяне на собственика на жилището, което изключвало възможността тя да придобие правото на собственост по давностно владение, поради липсата на предпоставки вещта да се свои като своя. Конкретни съображения в подкрепа на тези правни доводи са изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането към въззивния съд е да се отмени обжалваното решение на първостепенният съд и вместо него да се постанови друго, с което предявените обективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД да бъдат уважени както са предявени.

Претендират се и направените в производството пред двете съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски, в т.ч. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото въззиваемата страна С. Н. М., чрез процесуалния й представител адв. В. В. е изразила становище за неоснователността на въззивната жалба. Претендира се и присъждане на направените по повод на въззивното обжалване разноски за адвокатско възнаграждение.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване, 2 насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба подадена от З. Г. Н. и Н. Н. –К., в която са изложени твърдения, че двете са наследници по закон на К. Г. Н., починал на 25.05.2020г., като първата ищца е негова съпруга, а втората дъщеря.Твърди се, че по време на брака си съпрузите са придобили в собственост два апартамента, като един от тях е процесния имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в ***, със застроена площ от 136 кв.м., подробно индивидуализиран при съседи и граници в документа за собственост. Сочи се, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, съгласно нот.акт № 190, том I, рег.№ 1142, дело № 171/2003г. на нотариус В. Ч., като след смъртта на наследодателя К. Н. ищцата З. Г. Н. се явявала собственик на 5/8 ид.ч. от имота, а ищцата Н. Н. –К. е собственик на 1/8 ид.ч. от имота.

След смъртта на К. Н. ищците, които не живеели постоянно в България, разбрали, че същият е поддържал връзка от неопределено естество с дама, която е с повече от 25 години по-млада от него, както и че докато почине той е живял в процесния имот. След смъртта му ищците разбрали и че ответницата се е настанила и живее в същия апартамент. Приживе починалият не бил споделял с ищците за връзката си с ответницата и за намерението си да предостави ползването на апартамента другиму. С нотариална покана ищците са поканили ответницата да освободи апартамента до 01.09.2020г., но тя отказала да го направи, като твърдяла, че наследодателят им го е продал. Ищците твърдят, че ответницата упражнява неправомерно владение върху имота, тъй като не е собственик на имота. Излага се, че за ищците е налице и правен интерес да получат обезщетение за неоснователното ползване на апартамента от ответницата от датата на смъртта на К. Н. – 25.05.2020г. до датата на подаване на исковата молба. Твърди се, че ответницата не само ползвала имота, но и възпрепятствала достъпа на ищците до същия, поради което и претендират обезщетение от нея в размер от 1000лв. месечно за шестмесечен период, като ищцата З. Г. Н. претендира сумата 3906,25лв. за полагащите й се 5/8 ид. части от сума в размер на 6250лв./ по 1000 лв. за 6 месеца и 250лв. за периода от 25.11.2020г. до 03.12.2020г./, а ищцата Н. Н. –К. претендира сумата от 781,25лв. за полагащата й се 1/8 ид.ч.

Искането към съда по исковете с правно основание чл.108 от ЗС е било да се признае за установено по отношение на С. Н. М., че З. Г. Н. е собственик на 5/8 ид.ч. от апартамент № 3, находящ се в ***, със застроена площ от 136 кв.м., съответно, че Н. Н. –К. е собственик на 1/8 ид.части от същия имот, както и да се осъди ответницата да им предаде владението от имота върху съответните идеални части; както и да се осъди на основание чл.59 ЗЗД С. Н. М. да заплати на З. Г. Н. сумата в размер на 3 906,25лв., представляваща обезщетение за неизползване на 5/8 ид.ч. от гореописания имот за периода 29.05.2020г. – 03.12.2020г. и съответно да заплати на Н. Н.- К. сумата в размер на 781,25лв., представляваща обезщетение за неизползване на 1/8 ид.ч. от същия имот за периода 25.11.2020г. до 03.12.2020г.

Ответникът С. Н. М. е оспорила предявените срещу нея искове с твърдения, че 3 владее имота въз основа на правно основание като се е поддържало от нея, че владението върху процесния апартамент е било предадено от К. Н. с дарствени намерения още към момента на закупуването му през 2003 г., когато К. Н. вече е бил във фактическа раздяла със съпругата си. От закупуването на апартамента до момента ответницата живеела в апартамента, стопанисвала го е, плащала е всички режийни разноски, данъци и застраховки.

Упражнявала е демонстративно владението върху него без каквото и да е противопоставяне на трети лица, включително и от страна на ищците. Посочва се, че адресната регистрация на ответницата е на адреса, където се намира този апартамент. Ответницата твърди, че многократно е разговаряла с ищците, за да ги осведомява за здравословното състояние на К.

Н.. Твърди, че той, макар да е посещавал и да е обитавал имота, по никакъв начин не е смущавал демонстративно упражняваното от ответницата владение, като ответницата се позовава на придобиване на имота по давност. Излага се и аргумент, че владението върху имота, считано от 24.03.2017г., се упражнявало от нея и на допълнително правно основание – предварителен договор за покупко-продажба от същата дата, с който са преуредени отношенията, свързани със собствеността.

Твърди се, че до уговорената дата в предварителния договор за сключване на окончателен на 30.09.2020г. и към момента на подаване на отговора на исковата молба, ищците не са изпълнили задълженията си по предварителния договор да поканят ответницата за сключване на сделка и да й прехвърлят собствеността, както и че са предявили иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД, относно процесния апартамент и евентуален такъв за връщане на авансово платената за апартамента сума.

На това основание са поискали постановяване на решение за отхвърлянето на предявените срещу тях искове. Претендирали са и осъждане на ищците да им заплатят направените от тях съдебни разноски.

За установено от фактическа страна, настоящият състав намира следното:

Между страните не се спори, а и от представения по делото и приет като писмено доказателство Акт за граждански брак № 587/07.07.1977г. от Столична община, Район „Красно село“и удостоверение за наследници, издадено от Район „Овча купел“ при Столична община, се установява, че ищцата З. Г.-Н. е съпруга, а ищцата Н. К. Н. е дъщеря на К. Г. Н., починал на 25.05.2020г., като последният има още двамата наследници по закон – Д. К. Н. и С. К. Н., които не са страни по делото.

Не е спорно между страните, а и от представения по делото и приет като доказателство нот.акт № 190, том I, рег.№ 1142, дело № 171/2003г. на нотариус В. Ч., се установява, че К. Н., по време на брака си с първата ищца, на 14.03.2003г., е придобил в режим на съпружеска имуществена общност/СИО/ със З. Г., чрез правна сделка – покупкопродажба, правото на собственост върху апартамент № 3, находящ се в ***, със застроена площ от 136 кв.м., подробно индивидуализиран при съседи и граници в документа за собственост.

Видно е от представената по делото нотариална покана до ответницата, получена от нея на 29.07.2020г., ищците, чрез пълномощниците си, са я поканили до 01.09.2020г. да освободи апартамента на адрес: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“№155, ет.2, 4 ап.3, със застроена площ от 136 кв.ми да върне л.а.“Лексус“ с рег.№ ***, да им предаде държането, ключовете и документите за апартамента и лекия автомобил в състоянието им към 25.05.2020г. с документи за платени данъци, такси и консумативи до датата на предаване на вещите и да върне два броя златни пръстена с диаманти; в същия срок да им предостави всички документи на името на К. Г. Н., намиращи се в нейно държане и/или в апартамента и лекия автомобил, като в случай, че до 01.09.2020г. не освободи имота и не предаде държането на лекия автомобил е поканена да заплаща обезщетение за ползването им в размер на пазарния месечен наем по посочената в поканата банкова сметка.

Не е спорно, а и се установява по делото, че в отговор на поканата ответницата е изпратила писмо до пълномощниците на ищците, с което ги е уведомила, че упражнява владение върху имотите на бул.“Александър Стамболийски“ на основание сключен предварителен договор от 24.03.2017г., както и че същият лично и като пълномощник на съпругата си, е подписал предварителния договор, както и че срока за сключване на окончателния договор е до 30.09.2020г.