Решение № 123 от 28.05.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Свиленград, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20255620100735 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от «Фронтекс Интернешънъл» ЕАД срещу Г. А. Л., с която са предявени по реда на чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.3 от ГПК обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.

Ищецът «Фронтекс Интернешънъл» ЕАД, с ЕИК: 200644029, иска от съда да осъди ответника Г. А. Л., с ЕГН: **********, да му заплати дължими суми по Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта № 20R-R379207 от 07.01.2020 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД, като кредитодател, и Г. А.

Л., като кредитополучател, предмет на договор за цесия от 11.06.2024 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД, като цедент, и Фронтекс Интернешънъл» ЕАД, като цесионер, а именно: сумата 1500,00 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, и сумата 205,15 лв. - мораторна лихва за периода от 11.06.2024 г. до 06.06.2025 г. Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.

Ищецът твърди, че на 07.01.2020 г. ответникът Г. А. Л., като Кредитополучател, сключила с „Обединена българска банка“ АД, като Кредитодател, Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта № 20RR379207, по силата на който Кредитодателят предоставил на Кредитополучателя кредитен лимит в размер на 1500,00 лева, усвояван чрез кредитна карта. Срокът на договора е бил две години, като се подновявал автоматично на датата на преиздаване на картата, освен при уведомление от картодържателя, че не желае подновяване. Срокът на валидност на последно издадената кредитна карта изтекъл на 31.01.2022г., като след тази дата кредитът е станал изцяло изискуем. Кредитодателят изпълнил задължението си по договора - предоставил кредитна карта с договорения кредитен лимит, който бил усвояван многократно по сметката на Кредитополучателя, но последният не изпълнил своите задължения за внасяне на дължими минимални месечни погасителни вноски. Вследствие на това ответникат изпаднал в забава, поради което дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва.

На 11.06.2024 г. между Кредитодателя „Обединена българска банка“ АД (цедент) и 1

«Фронтекс Интернешънъл» ЕАД (цесионер) бил сключен Договор за прехвърляне на парични вземания, по силата на който вземанията, произтичащи от горепосочения договор за кредит, били прехвърлени на ищеца. Процесното вземане било индивидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия, извлечение от което ищецът представял с исковата молба. В изпълнение на задължението си по чл.99, ал.3 от ЗЗД цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията. Изпратено било писмено уведомление до същия чрез «Български пощи» ЕАД, но пратката не била получена от ответника. Ето защо, ищецът представял Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, изходящо от цесионера по пълномощие от цедента, и моли съда да приеме, че ответникът е уведомен за цесията с получаване на преписа от исковата молба и приложенията към нея, включващи посоченото Уведомление.

Поради неизпълнение от страна на Кредитополучателя на договорните му задължения, ищецът, в качеството си на цесионер по договора за кредит, предявил претенцията си за вземанията по договора за кредит, като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. По образуваното частно гр. дело № 594/ 2025 г. по описа на РС – Свиленград било отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК и указания му от съда срок ищецът предявил настоящите осъдителни искове.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът Г. А. Л., чрез назначения й по реда на чл.47 от ГПК особен представител, в е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва сключването на процесния договор за издаване на кредитна карта, издаването на кредитна карта и усвояването на кредитния лимит в размер на 1500,00 лв. от ответника. Счита, че ищецът не се легитимира на като носител на процесните вземания, тъй като договорът за цесия бил нищожен, поради липса на предмет, доколкото в него не било индивидуализирано прехвърленото вземане, от една страна, а от друга страна ответникът не бил обвързан от договора за прехвърляне на вземанията, доколкото не бил надлежно уведомен за цесията. Ответникът оспорва договора за издаване на кредитна карта и поради това, че бил нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК.

Прави и възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания.

По тези съображения ответникът моли съда да отхвърли исковете.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

От изисканото и приложено за послужване частно гр. дело № 594/2025 г. по описа на Районен съд – Свиленград се установява, че същото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено на 13.06.2025 г. от заявител настоящия ищец, срещу длъжник – настоящия ответник, за заплащане на дължими суми по Договор за издаване на кредитна карта № 20R-R379207 от 07.01.2020 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД, като кредитодател, и Г. А. Л., като кредитополучател, а именно: 1630,60 лв. - главница, 773,47 лв. - договорна лихва за периода от 17.12.2020 г. до 12.04.2024 г., 215,09 лв. - лихва за забава за периода от 11.06.2024 г. до 06.06.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 13.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и съдебни разноски, включващи сумата 52,38 лв. - за държавна такса и 100,00 лв. - за юрисконсултско възнаграждение. Заявлението по чл. 410 от ГПК е отхвърлено с Разпореждане № 1538/17.06.2025 г., влязло в законна сила на 01.07.2025 г. На основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, на заявителя е указано да предяви осъдителен иск относно вземането си, в едномесечен срок от съобщаването, което е извършено на 08.07.2025 г. Исковата молба, по която е образувано настоящото производство е подадена на 08.08.2025 г. (видно от датата на товарителницата на куриерската пратка), т.е. в указания на ищеца едномесечен срок.

Предвид гореустановеното, настоящото исково производство се явява продължение на заповедното производство - ч.гр.д. № 594/2025 г. по описа на РС – Свиленград.

Представен е по делото Договор за издаване на кредитна карта № 20R-R379207 от 07.01.2020 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД, като кредитодател, и Г. А.

2

Л., като кредитополучател, с параметрите, посочени в исковата молба, ведно с приложимите съм договора Общи условия.

Представен е и Договор за прехвърляне на парични вземания от 11.06.2024 г., сключен между ищеца «Фронтекс Интернешънъл» ЕАД, като «цесионер», и „Обединена българска банка“ АД, като „цедент“. Видно от договора, цедентът прехвърля на цесионера вземания, описани в Приложение № 1. Извлечение от това приложение е представено и то установява прехвърляне на процесното вземането, по силата на договора, на цесионера «Фронтекс Интернешънъл» ЕАД.

По делото не се установява обаче прехвърлянето на това вземане да е надлежно съобщено на длъжника – ответник, на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД. Прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 о т ЗЗД, едва когато изходящото от цедента съобщаване за цесията достигне до длъжника. С исковата молба е представено като доказателство Уведомление за извършено прехвърляне на вземания (л.35), но няма данни, същото да е получено от ответника. Съдебната практика приема, че като уведомяване за цесията евентуално би могло да се разглежда връчването на преписи от исковата молба и доказателствата, тъй като няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Приема се, че това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.

Доколкото по делото се представя и пълномощно, с което старият кредитор упълномощава новия да уведоми длъжника (л.34), може да се приеме, че подаването на исковата молба от „Фронтекс Интърнешънъл“ ЕАД представлява действие по пълномощие.

Спорен обаче е въпросът: Счита ли се за надлежно уведомен длъжникът за станалата цесия, ако уведомлението е получено, заедно с исковата молба, от особен представител, назначен му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК? По този въпрос липсва произнасяне от ВКС до момента с тълкувателно решение.

Настоящият съдебен състав счита, че при разрешаването на така поставения въпрос не следва да се прилага по аналогия Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018 на ВКС, I т.о., с което се отговаря на въпроса: Допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на копие от исковата молба на особения му представител, назначен на осн. чл.47, ал.6 ГПК? Приема се в това решение, че „Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.“. Обявяването на предсрочна изискуемост представлява изменение на договора, сключен между страните и в който страните са постигнали съгласие при настъпване на определени обстоятелства да възникне потестативно право в полза на кредитора за промяна срока на договора. С договора за цесия, обаче, се променя една от страните по материалното правоотношение – кредитора, която промяна не зависи от настъпването на обективни факти предвидени в договора сключен между страните, респ. наличието на конкретни уговорки постигнати от страните. Законодателят е създал императивна материалноправна норма, която поставя изискване относно действието на договорът за цесия както за длъжника, така и за всички трети лица, каквато императивна материалноправна норма не съществува относно предсрочната изискуемост. Това води до извода, че не може да бъде приложено по аналогия посоченото решение на ВКС, доколкото двата института – този на предсрочната изискуемост и този на цесията притежават множество разлики, изключващи аналогията.

Нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, която предвижда, че за да произведе действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника, е императивна.

Законодателят не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен, специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба. В съдебно производство, обаче, в което на ответника-длъжник е назначен особен представител по реда на чл. 47, ал.6 ГПК, длъжникът не се представлява от упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието на ответника всички 3 относими към спорното право факти, включително знанието за извършената цесия.

Връчването на особен представител не би могло да се приравни, нито на връчване на ответника (поради невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията), нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага. Представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата страна, произтича от акт на съда, с който е назначен той, като приложение намират правилата на разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК, която се свързва с общото правило на чл.29, ал.3 от ГПК, която представителна власт е ограничена (арг. чл.29, ал.5 от ГПК). Това води до извода, че особеният представител не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение.