Решение № 3161 от 09.05.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 09.05.2017 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, I-во Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на двадесет и седми януари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Евгени Георгиев при секретаря Капка Лозева, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 3 176 по описа за 2015 г. и

Р Е Ш И:

[1] ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА, по иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, във вр.с чл. 10, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), на клаузи от допълнителни споразумения, сключени между Е. А. и „Ю..Б..” АД, с които се постига анатоцизъм. Тези клаузи са: 1. чл. IV от допълнително споразумение от 26.03.2009 г.; 2. чл. 3 и чл. 5 от допълнително споразумение от 13.09.2010 г.; 3. чл. 3 и чл. 5 от допълнително споразумение от 28.02.2011 г.; 4. чл. 3 и чл. 5 от допълнително споразумение от 04.10.2011 г.; 5. чл. 3 и чл. 5 от допълнителното споразумение от 24.04.2012 г.; 6. чл. 3 и чл. 4, ал. 2 от допълнително споразумение от 19.12.2012 г.; 7. чл. 3, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от допълнителното споразумение от 23.07.2013 г.; 8. чл. 3 и чл. 4, ал. 2 от допълнителното споразумение от 29.04.2014 г.; 9. чл. 3 и чл. 4, ал. 2 от допълнителното споразумение от 09.01.2015 г.

[2] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК на Е.Е.Е.Е.А.А.а срещу „Ю.Б.” АД, че:

1. Е.А.а не дължи на „Ю.Б.” АД като главница, а като възнаградителна лихва 21 611,52 лева, които представляват възнаградителни лихви, прибавени към главницата по договор за кредит от 16.12.2007 г.;

2. Е.А.А.а не дължи на „Ю.Б.” АД 10 594,46 лева от възнаградителната лихва, прибавена до 10.03.2012 г. към главницата по договор от 16.12.2007 г., поради изтекла погасителна давност;

3. Е.А. не дължи на „Ю.Б.” АД

3 300,00 лева възнаградителна лихва, начислена върху 21 611,52 лева възнаградителна лихва, прибавена към главницата.

[3] ОТХВЪРЛЯ следните искове на Е.А. срещу „Ю.Б.” АД:

1. иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1, връзка с чл. 34 от ЗЗД за прогласяване нищожността на целия договор за кредит от 16.12.2007 г. и за връщане на даденото по договора;

2. иска по чл. 124, ал.

1, пр. 3 от ГПК съдът да установи, че Е.А. не дължи на „Ю.Б.” АД сума за възнаградителна лихва, получена от разликата между възнаградителната лихва, определена след едностранното ѝ увеличаване от банката, и първоначално уговорения размер на възнаградителната лихва;

3. иска по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК съдът да установи, че Е.А. не дължи на „Ю.Б.” АД като главница, а като възнаградителна лихва по договор за кредит от 16.12.2007 г. сумата над 21 611,52 лева до пълния заявен размер от 24 087,47 лева;

4. иска по чл. 124, ал.

1, пр. 3 от ГПК съдът да установи, че Е.А. не дължи на „Ю.Б.“ АД възнаградителна лихва за разликата над 10 594,46 лева до пълния заявен размер от 24 087,47 лева;

5. иска по чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на 3 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата от служители/пълномощници на „Ю.Б.” АД, ведно със законната лихва върху сумата от 10.03.2012 г. до окончателното изплащане;

6. иска по чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на 50 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени на В..А. - съпруг на ищцата - от служители/пълномощници на „Ю.Б.” АД, ведно със законната лихва върху сумата от 10.03.2012 г. до окончателното изплащане;

7. иска по чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на 2 061,76 лева-еднократно и 128,86 лева-месечно обезщетение за имуществени вреди, причинени на В.В.В.В.В.В.В.В.В.В.В.А.

- съпруг на ищцата - от служители на „Ю.Б.” АД.

[4] ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД да заплати следните суми:

1. 40,51 лева на Е.А. разноски по делото на основание чл. 78, ал.1 от ГПК;

2. 331,09 лева на адв. Д.Д.Д. адвокатско възнаграждение по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата;

3. 548,82 лева на СГС държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

[5] ОСЪЖДА Е.А. да заплати на „Ю.Б.” АД 4 868,59 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

[6] Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

I.ОБСТОЯТЕЛСТВА,

ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[7] В искова молба от

11.03.2015 г. Е.А. и В. А. са заявили, че между тях и ответника „Ю.Б.” АД (Ю. или банката) е бил сключен договор за кредит. Договорът е бил обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на кредитополучателите. Ищцата и съпругът ѝ не са били в състояние да изплащат задълженията си по договора вследствие едностранното увеличение на месечните вноски от банката и поради това са сключили с Ю. десет допълнителни споразумения. Със споразуменията те са се задължили да заплащат по-ниски месечни вноски, но при увеличен размер на главницата чрез включване в нея на незаплатени възнаградителни лихви и по-високи лихвени проценти.

[8] Е.и В. А..и са заявили още, че системно са получавали телефонни обаждания и писма от служители на банката и са били заплашвани с предсрочна изискуемост на кредита и насочване на принудително изпълнение спрямо тяхното имущество, ако не изпълнят задължение, което твърдят, че не са имали. Вследствие на това ищцата и съпругът ѝ са претърпели неимуществени вреди. В. А. оценява тези вреди на 50 000,00 лева, а Е.А.А.А.а оценява претърпените вреди на 3 000,00 лева. От тези действия на ответника В. А. търпи и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечението на заболяването, което той е получил.

[9] Е.и В. А.и определят за неравноправни, неуговорени индивидуално и противоречащи на закона клаузите на договора за кредит, позволяващи на банката едностранно да увеличава възнаградителната лихва. Затова според тях договорът е нищожен. Те твърдят и, че са нищожни и клаузите от допълнителните споразумения, чрез които към главницата са били прибавени незаплатените възнаградителни лихви.

[10] Затова ищците молят съда да прогласи нищожността на договора за кредит и да осъди Ю. да им възстанови полученото по него. Ако съдът отхвърли първия иск, ищците молят съда да прогласи нищожността на отделни клаузи от допълнителните споразумения, с които към главницата са се прибавяли незаплатени възнаградителни лихви, които след това са се олихвявали. Ако съдът уважи втория иск, ищците молят съда да установи недължимостта на: сумата, с която се е увеличило задължението вследствие на едностранното увеличение на възнаградителната лихва; 24 087,47 лева възнаградителна лихва, прибавена към главницата; начислените лихви върху тези 24 087,47 лева. Ако съдът приеме, че 24 087,47 лева са възнаградителна лихва, да установи, че вземането за тях е погасено по давност. Ищците молят съда да осъди ответника да им заплати и обезщетения за неимуществени вреди – 3 000,00 лева за Е.А. и 50 000,00 лева за В. А. – а последният търси и 2 061,76 лева еднократно обезщетение за разходи по лечението му, както и по 128,86 лева месечно за разходи по лечението (исковата молба, л. 3-15, молба от 19.10.2015 г., л.

248-252, както и протокола от с. з. на 11.03.2016 г., л . 408).

2. На ответника

[11] Ответникът е подал писмен отговор и е оспорил предявените искове. Той е заявил, че договорът за кредит е валиден, като клаузите в него са били индивидуално уговорени, не са били неравноправни и ищцата и съпругът ѝ са се съгласили с тях при сключването на договора. Ю. твърди също, че вноските по кредита са били съобразени с имущественото състояние на кредитополучателите. Ответникът е заявил и, че сключените допълнителните споразумения са били приети от ищцата като техните клаузи също са валидни, защото са били индивидуално уговорени и не са били неравноправни.

[12] Ю. твърди също така, че липсва противоправно поведение на негови служители. Е.и В. А.и не са претърпели неимуществените вреди, твърдени от тях, а дори да са претърпели такива вреди, те не са в причинна връзка с действия на служители на ответника.

Затова Ю. моли съда да отхвърли предявените искове. Ю. е направил и възражение за прихващане с дължащата се главница по договора за кредит от 105 000,00 лева, ако договорът бъде обявен за нищожен (писмения отговор, л. 154-167).

II. ПО ПРОЦЕДУРАТА

[13] В. А. е починал на

22.08.2016 г. С определение от 09.09.2016 г. съдът го е заличил като ищец по делото (протокола от 09.09.2016 г.). Тъй като освен Е.А. няма друг наследник по закон на В. А., който да не се е отказал от наследството му, единствен ищец по делото остава Е.А..

III. ОБСТОЯТЕЛСТВА,

КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА

СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

1.

Обстоятелства, които съдът установява

[14] През 2007 г. Е.и В. А.и са посетили Ю. с искане за отпускане на кредит с ипотека. Свидетелката Ц.М., като служител на Ю., е разяснила на Е.и В. А.и условията на кредита, но не и методологията за определяне на лихвения процент. Е.и В. А.и не са поискали промяна на предложените им условия по кредита (показанията на свидетелката Митова, л.

413).

[15] На 16.12.2007 г. Ю., от една страна, и от друга страна Е.и В. А.и са сключили договор за кредит. С този договор Ю. се е задължил да даде на Е.и В. А.и 105 000,00 лева кредит за рефинансиране на три други кредита и за текущи нужди. Страните са уговорили, че кредитополучателите да отговарят солидарно за поетото задължение.

Кредитът е трябвало да бъде върнат на 240 равни месечни вноски, всяка от 875,00 лева (чл. 1, чл. 5 и чл. 6 от договора, л. 16-21).

Е.и В. А.и са усвоили кредита на 27.12.2007 г. и на 07.01.2008 г. (допълнителното заключение на вещото лице, л. 452-466).

[16] Първоначално договореният годишен лихвен процент се е формирал от сбора на базовия лихвен процент (БЛП) на Ю. за жилищни кредити в лева, действащ за съответния период, плюс договорна надбавка от 0,45 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП за жилищни кредити в лева е бил 7,5%. С договора страните са се съгласили, че действащият БЛП за жилищни кредити не подлежи на преговаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката е запазила за себе си правото да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които е прилагала при операциите си. В случай на промяна на БЛП, Ю. е следвало да уведоми кредитополучателите за новия размер и датата, от която той е бил в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони (чл. 3, ал. 1 и ал. 5 и чл. 12 от договора, л. 16-21).

[17] Страните по първоначалния договор за кредит са сключили анекс към него на 26.03.2009 г. С анекса те са се съгласили, че към тази дата дългът е бил 103 566,47 лева, от които 102 600,92 лева редовна главница и 905,85 лева редовна възнаградителна лихва. Просрочена главница и възнаградителна лихва не е имало. Страните са договорили гратисен период от дванадесет месеца, през който Е.и В. А.и са имали правото на облекчено погасяване на кредита. С т. IV от допълнителното споразумение кредитополучателите са се съгласили просрочените задължения за главница и възнаградителна лихва да станат едно общо задължение за редовна главница. (споразумението, л. 31-32).

[18] Методология за изчисляване на БЛП е била публикувана през 2010 г. В нея са били посочени само компонентите без тежестта им.