Решение № 3246 от 15.07.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 15.07.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА

При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16740 по описа на ВРС за 2018 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу Й.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК за приемане за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 400 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № **********/23.11.2017г., сумата от 86,97 лева, представляваща възнаградителна лихва, сумата от 440,33 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги във връзка с договор за потребителски кредит № **********/23.11.2017г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 28.08.2018 год. до окончателното й изплащане за които суми е издадена Заповед № 6516/30.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 13077/2018г. по описа на ВРС.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 23.11.2017г.. между страните е сключен договор за потребителски кредит № **********, по силата на който ищецът е отпуснал на ответника кредит в размер на 400 лева, който е следвало да бъде върнат в срок от 11 месеца. Сумата от 400 лева била предоставена на ответника по банкова сметка ***.11.2017г. Съгласно чл.4 от договора длъжникът дължал договорно възнаграждение за изтегления кредит в размер на 86,97 лева. Съгласно сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл.15 от ОУ, длъжникът дължал и възнаграждение в размер на 440,33 лева. Пакетът от допълнителни услуги включвал разглеждане на искането за кредит в най-кратки срокове, възможност длъжникът да отлага плащане на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя датата на падежа и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Погасителната вноска била уговорена в размер на 84,30 лева с падеж всяко 8-мо число на месеца. Ответникът не направил нито едно плащане по договора, предвид което и на основание чл.12.3 от Общите условия към договора за кредит, кредитът бил автоматично прекратен и била обявена неговата предсрочна изискуемост, за което на длъжника било изпратено уведомление.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК назначеният особен представител на ответника е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва се валидното сключване на процесния договора за потребителски кредит. Твърди се, че подписът върху представените от ищеца документи не е положен от ответницата. Сочи се, че няма данни за представителната власт на служителката **да подписва от името и за сметка на ищцовото дружество договори за кредит. Сочи се още, че ответницата не е надлежно уведомена за предсрочната изискуемост. Оспорва се дължимостта на суми по допълнителното споразумение, като противоречащо на закона и добрите нрави. Оспорва се възнаградителната лихва като прекомерна.

С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва предявените искове и поддържа отговора. Не поддържа възражението, че подписът не е положен от ответницата.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, а и се установява от представения договор, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ********** от 23.11.2017г. По силата на договора ищцовото дружество е предоставило на ответника паричен заем в размер на 400 лева за срок от 11 месеца. Видно от договора, размерът на погасителната вноска е 44.27 лева, годишният лихвен процент е 41.17 %, а ГПР е 49.90 %, като дължимата сума по кредита е определена на 486,97 лева.

Вписано е, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги е дължимо възнаграждение от 440.33 лева с размер на вноската по допълнителния пакет 40.03 лева. Общото задължение по кредита и по пакета за допълнителни услуги е посочено в размер на 927.30 с погасителна вноска от 84.30 лева. Падежът на вноските е 8-мо число на месеца.

Представено е подписано споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 23.11.2017г. В същото е посочено, че допълнителните услуги, които могат да бъдат предоставени са следните: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Съгласно споразумението страните се съгласяват, че 15 % от възнаграждението по закупения пакет от допълнителни услуги, но не повече от 300 лева, представляват стойността на разходите за предоставената услуга приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит.

Представени са и Общите условия на „П.К.Б.“ ЕООД към договора за потребителски кредит.

Приет по делото е и погасителния план към процесния договор за кредит, видно от който първата вноска по кредита е с падеж 08.01.2018г., а последната 08.11.2018г.

Видно от представено преводно нареждане, сумата от 400 лева е преведена от ищцовото дружество по посочената в договора за кредит банкова сметка ***.11.2017г.

Представено от ищеца е извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № **********, видно от което не са налице плащания по договора.

Представено е уведомително писмо от ищцовото дружество до ответницата, с което същата се уведомява, че съгласно ОУ към договора за кредит, считано от 13.03.2018г. договорът й е едностранно прекратен, а вземането по него е обявено за предсрочно изискуемо и възлиза на 927.30 лева.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД, 240, ал.2 от ЗЗД и чл.79, ал.1 от ЗЗД. Предявени са след провеждане на производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и са процесуално допустими.

По иска по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД

В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК наличие на валидно сключен договор за кредит, изпълнение на задълженията си по него, както и размера на претендираната главница.

Безспорно се установи сключването на договора за кредит между страните. След представяне на оригинала от същия ответникът е оттеглил оспорването на подписите. Представителната власт на служителката **да сключва договори за кредит от името на ищцовото дружество може да бъде оспорена само от представлявания. Така или иначе, очевидно по делото е, че ищецът не се е противопоставил на действията на представителя по сключването на договора, предвид че е завел настоящата искова претенция.

От представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени от ответника, се установява и че ищцовото дружество е изпълнило задължението си по договора, като е предоставила сумата от 400 лева по посочената от кредитополучателя банкова сметка.

***, че поради неплащане на вноските по кредита е настъпила автоматично предсрочната изискуемост на същия.

Съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013 година на ОСГТК, ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, даденото в цитираното ТР разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да намери приложение по аналогия. Същото следва да се прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков кредит /който по същността си е договор за заем/, но и по отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по други договори, по които престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. Отделно от това, кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови институции, биха били поставено в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити.

В настоящия случай съдът намира, че изявлението на ищеца за обявяване на предсрочна изискуемост, не е достигнало до длъжника. По делото е представено писмо адресирано до ответника, с което се обява предсрочната изискуемост, но не и доказателство за получаване на писмото. В този смисъл съдът намира, че длъжникът не е уведомен за предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Въпреки липсата на уведомяване за предсрочната изискуемост, съдът на основание чл.235 от ГПК следва да съобрази всички факти, настъпили след предявяване на иска.

След подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съобразно погасителния план по договора за кредит поетапно са падежирали част съобразно представения погасителен план са падежирали всичките 11 вноски по договорора. При вземане, произтичащо от договор за кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не може да бъде игнорирана съществуващата облигаторна връзка между страните, обосноваваща конкретни задължения, поети от кредитополучателя. Липсата на точно изпълнение на така поетите задължения, без настъпила предсрочна изискуемост за цялото вземане, съобразно договореното по актуален погасителен план – главница и лихви, води до извод, че тези обстоятелства следва да бъдат съобразени в исковото производство по чл.422 ГПК.

Длъжникът- юответник по иска дължи изпълнение, макар и само до онази част от задължението по отношение, на която е настъпил падежът, договорен от страните и доколкото не може да се приеме, че вземането е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не може да се отрече съществуване на самото вземане, като се отхвърли искът в обема на безспорно установеното задължение по отношение на падежиралите вноски – в този смисъл Решение № 15 от 09.05.2017г. по гр.д. № 60034/16 на ВКС, І т.о. По въпроса за задължението на съда да установи падежиралите вноски по кредита в рамките на иска по чл.422 от ГПК, въпреки ненадлежното обявяване на предсрочната изискуемост вече е постановено и Тълкувателно решение № 8/2017г. на ОСГТК, както и други решения на ВКС по чл.290 от ГПК – Решение № 7 от