Решение № 1726 от 16.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1726 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100505246 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 1056/21.01.2025г., постановено по гр. дело № 34476/2024г. по описа на СРС, 33-и състав, с което са отхвърлени исковете му по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.

149 ЗЕ за осъждането на ответниците М. С. М., В. П. М. и М. П. Д. да заплатят на дружеството, при квоти 4/6 – М. М., 1/6 – В. М. и 1/6 – М. Д., суми в общ размер 1 383.51 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в периода от 01.05.2022г. до 31.05.2024г. в имот, находящ се в гр. София, общ. Илинден, ж.к. ****, аб. № 243510, по 86 ЗЗД сумата от 218.77 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 22.05.2024г. и 1.66 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2023г. до 22.05.2024г.

Жалбоподателят излага, че атакуваното съдебно решение било неправилно и незаконосъобразно. Неправилно СРС приел, че с постигнатото споразумение от 27.11.2024г. страните новирали задължението по см. 107, ал. 1 ЗЗД. Разсрочването на задължението не било новация, не се погасявало старо задължение, заменено с ново.

Сочи съдебна практика, застъпена в Решение № 210/22.12.2014г. по т.д. № 4090/2013г.

I т.о. на ВКС. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а вместо това исковете срещу ответниците да бъдат изцяло уважени. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ответниците М. С. М., В. П.

М. и М. П. Д. не са депозирали писмен отговор.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД не заявява становище по жалбата.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените с въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.

В нито един етап от развитието на производството по делото ответниците М. С.

М., В. П. М. и М. П. Д. не оспорват обстоятелството, че през процесния период от 01.05.2022г. до 31.05.2024г. били носители на правото на собственост върху процесния апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж.к. ****, при квоти в правото на собственост 4/6 ид.ч. за М. М., и по 1/6 ид.ч. за В. М. и за М. Д.. Същият релевантен факт се установява и от представените по делото и неоспорени писмени доказателства, в т.ч. нотариален акт от 05.02.1972г. и удостоверение за наследниците на П.Ц. М..

По делото не е спорно и от писмени доказателства, в т.ч. извлечение от сметка за аб. № 400056887, фактура, документи за отчет и др. и неоспорените заключения на изслушаните по делото СТЕ и ССчЕ се установява, че сградата в режим на етажна собственост, находяща се на горния адрес през процесния период била топлоснабдена.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства и заключения на СТЕ и ССчЕ се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответниците М. С. М., В. П. М. и М. П. Д. в качеството си на собственици на топлоснабдения имот – апартамент № 11, находящ се в гр.

София, ж.к. ****, били клиенти /потребители/ на доставяната до имота топлинна енергия. Доколкото законът обвързва качеството клиент/ползвател на топлинна енергия с притежаваните вещни права върху топлоснабдения имот, то и отговорността на ответниците за задължения за цена на доставена до имота топлинна енергия във връзка с чл. 150 ЗЕ следва да е съответна на участието им в съсобствеността – или във 2 връзка с чл. 30, ал. 3 ЗС, М. М. отговаря за 4/6 части от задълженията, а В. М. и М. Д.

– за по 1/6 част от тях.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответниците да се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Въз основа на заключенията на СТЕ, ССчЕ и писмените доказателства по делото в т.ч. извлечение от сметка, фактура и др. по делото се установява количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната стойност. Съобразно заключението на ССчЕ, неоспорено от страните, цената на доставената топлинна енергия в процесния имот за процесния период от м.05.2022г. до м.05.2024г. възлиза в размер на 1 383.51 лева. до изготвянето на заключението същата не била заплатена, предвид на което за абоната възникнало и задължение за заплащане на мораторна лихва за заявения по делото период в размер на 218.77 лева. ищецът начислил счетоводно и сумата 1.66 лева - мораторна лихва върху главници за дялово разпределение. Към датата на извършването на проверката на вещото лице, чието заключение е входирано в съда на 21.11.2024г. същите суми не били заплатени и фигурирали като дължими.

По делото е представено споразумение, сключено на 27.11.2024г. (след като вещото лице-счетоводител извършило проверката си), в което ответникът В. П. М. признал, че дължи всички процесни по делото суми, както и 89.63 лева – лихва за забава, изчислена към датата на подписване на споразумението. В предмета на споразумението били включени и сторени от ищеца разноски по делото на СРС, определени в размер на общата сума 755.34 лева. Страните уговорили и погасителен план за погасяване на задълженията – 734.67 лева в деня на подписване на споразумението и 6 равни месечни вноски в размер 285.71 лева, последната с падеж 27.05.2025г.

По делото е представен и неоспорен документ – фискален бон, за заплатена в деня на подписване на споразумението – 27.11.2024г. първа вноска по договорения погасителен план. В молба от 10.01.2025г. ищецът „Топлофикация София“ ЕАД 3 изрично признал, че своевременно била заплатена и втора вноска от погасителния план, с падеж 27.12.2024г. С депозирана пред настоящия съдебен състав признал, че задълженията по постигнатото на 27.11.2024г. споразумение били изцяло погасени, в т.ч. съдебните разноски и юрисконсултското възнаграждение.

Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при постановяване на решението си взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти и извършва преценка досежно спорното право към датата на устните състезания между страните.

Предвид гореустановеното, вземанията на ищеца за главница и мораторна лихва към датата на устните състезания пред въззивния съд са изцяло погасени чрез извършеното в хода на делото плащане. Ето защо исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.

Предвид гореустановените факти доводите в жалбата за липсата на предпоставки по чл. 107 ЗЗД са ирелевантни. Настоящият съдебен състав споделя посочената от жалбоподателя съдебна практика.

Макар и по различни мотиви настоящият съдебен състав достигна до извод, че предявените от ищеца искове подлежат на отхвърляне. Поради това и първоинстанционното решение следва да бъде изцяло потвърдено.

По разноските:

Предвид горните изводи право на разноски има ищецът „Топлофикация София“ ЕАД. Сторените по делото от ищеца разноски обаче изцяло са включени в предмета на постигнатото на 27.11.2024г. споразумение и съобразно признанието на въззивника са заплатени от ответника М..

Въззиваемите не са дали повод за завеждане на въззивна жалба и образуване на въззивно производство пред СГС, доколкото със споразумението от 27.11.2024г. задълженията вече били признати, признати били и в хода на производството по делото, а и съглашението стриктно било изпълнявано. С арг. чл. 78, ал. 2 ГПК разноските във въззивното производство следва да останат така, както са направени.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1056/21.01.2025г., постановено по гр. дело № 34476/2024г. по описа на СРС, 33-и състав.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Далсия“ ООД.

4

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.

3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5