Решение № 8454 от 08.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8454 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20251110131892 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата 5 612,79 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 14.03.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата 1 083,48 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 11.03.2025 г., дялово разпределение в размер на 76,20 лева за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва, считано от 14.03.2025 г. до окончателното изплащане, както и 16,73 лева – мораторна лихва за периода 01.07.2022 г. до 11.03.2025 г., които суми касаят топлоснабден имот – ***, находящ се на адрес: ***, аб. № *** и за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.04.2025 г. по ч.гр.д. № 14901/2025 г. по описа на СРС, 176 състав.

Ищецът твърди, че с ответника не е сключен индивидуален писмен договор за доставяната до имота ТЕ. Въпреки това поддържа, че ответникът ползва доставената до имота енергия, но не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, с което се обогатил за сметка на обедняването на ищеца. Освен стойността на доставената ТЕ, претендира дължимата мораторна лихва, изчислена съобразно ОУ за доставка на ТЕ. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че не е потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ, както и че 1 ищецът не е доставил толкова топлинна енергия на цени, които претендира.

Оспорва представените от ищеца писмени доказателства. Оспорва през процесния период имотът да е бил обитаван, поради което твърди, че не била използвана топлинна енергия. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите. Прави възражение и за некачествена доставка на топлинна енергия. Оспорва като неоснователна претенцията за заплащане на обезщетение за забавено плащане, доколкото не била отправена покана от ищеца за заплащане на задължения, респ. ответникът не бил изпаднал в забава. Счита, че не се дължи и ДДС върху претенцията.

Претендира разноски.

По делото като трети лице – помагач е конституирано ЮЛ.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД:

Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице в случаите, когато е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице - обеднелият, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, следва да произтичат от един общ факт или от обща група факти. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да защити правата си. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго.

Настоящият състав намира, че тези предпоставки са налице, когато при липса на облигационно отношение - несключен писмен договор или такъв с изтекъл срок, едно лице ползва доставена от топлопреносното предприятие топлинна енергия в имота като спестява разходи за плащане на дължимата цена, с което се обогатява. Съответно топлопреносното предприятие обеднява, тъй като не получава цената на доставената ТЕ, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от общи факти доставката на ТЕ до имота и ползването.

В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от ищеца, при пълно и главно доказване, на обедняването му до размера и количеството на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната енергия е доставяна до имот на ответника при липса.

Съгласно представено разрешение за ползване № ДК-07-С230/21.10.2011 г., издадено от и.д. началник на С.Р.Д.Н.С.К., район Ю., съгласно което е разрешено ползването на изграден строеж „Многофункционална сграда с подземен паркинг на две нива, външни ВиК връзки, външно електрозахранване с кабели н.н. с изместване на КРШ, външно топлозахранване и абонатна станция за сградата“, находяща се УПИ, представляващ ***, кв. ***, по плана на гр. С, местност ***, с 2 административен адрес: ***. Така представеното разрешение има характер на официален документ, който има обвързваща съда доказателствена стойност относно направените в него констатации, в това число и относно факта, че сградата е била присъединена към топлопреносната мрежа. Следователно безспорно може да се приеме, че жилищната сграда, в която се намира процесният имот, е била топлоснабдена. Това обстоятелство се потвърждава и от представения по делото протокол от проведено ОС на ЕС за избор на дружество за осъществяване на топлинно счетоводство, ведно със списъка на етажните собственици към него, сред които е ЮЛ. С избора на ЮЛ като дружество, което да осъществява дяловото разпределение, етажните собственици, са потвърдили, че сградата, в която се намират имотите им, е топлоснабдена.

От значение за изхода на настоящия спор обаче е не само обстоятелството дали сградата, в която се намира процесния имот е топлоснабдена, но и дали съобразно твърденията на ищеца именно ответникът е собственик на ***, находящо се в ***. С оглед на това като писмено доказателство по делото е приет Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том I, рег. № ***, дело № *** г., на нот. С.М., с район на действие С.Р.С., вписана под № *** в НК, от който се установява, че на 02.08.2013 г. ЮЛ продал на Н. К. Л. и М.П.П. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, съставляващ съгласно одобрените със заповед № РД-18-45 от 09.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК по КККР обект с идентификатор 68134.***, с административен адрес: ****, с предназначение ***. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том IIрег. № ***, дело № *** от 2018 г. на нот. С.М., с район на действие С.Р.С., вписана под № *** в НК, се установява, че на 28.06.2018 г. М.П.П. продала на Н. К. Л. собствената си ½ ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, съставляващ съгласно одобрените със заповед № РД-18-45 от 09.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК по КККР обект с идентификатор 68134.***, с административен адрес: ****, с предназначение ***, респ. ответникът станал собственик на целия процесен имот.

По делото не е спорно, че между страните не е сключван договор за продажбата на топлинна енергия за процесния обект по смисъла на чл. 149, ал.

1, т. 3 ЗЕ за продажбата на топлинна енергия за стопански нужди, който според приетото без възражение от страните заключение на съдебнотехническата експертиза в процесния период е топлофициран и се намира в сграда - в режим на етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа, респ. бил е с непрекъснато топлоснабдяване.

Отношенията между доставчиците и потребителите на ТЕ за исковия период са регламентирани в ЗЕ. По силата на § 1, т. 43 ДР на ЗЕ (в ред. в сила от 21.06.2011 г. отм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г) „потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Подобно е и разрешението на чл. § 1, т. 33а ДР на ЗЕ 3

(в ред. в сила от 17.07.2012 г.) – „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (в ред. в сила от 21.06.2011 г.) продажбата на ТЕ се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и потребители на ТЕ за стопански нужди, а в редакцията, в сила от 17.07.2012 г., е записано, че продажбата на ТЕ се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на ТЕ за небитови нужди.

По делото не се твърди и не се установява между страните да е бил сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, но от друга страна се установява, че имотът е топлофициран и ищецът е доставял топлинна енергия в същия през процесния период, което наред с незаплащането на нейната стойност обуславя извод, че е налице имуществено разместване, по силата на което ответникът се е обогатили за сметка на ищеца, спестявайки си разходите за доставената услуга. С оглед гореизложеното съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 59 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника по правилата за неоснователно обогатяване.

Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД, ответникът дължи на ищеца сумата, с която се е обогатил до размера на обедняването. В случая размера на обедняването и обогатяването е един и същ стойността на доставената до имота топлинна енергия.

От изслушаната СТЕ се установи, че сградата и имотът са топлоснабдени с непрекъснато топлоснабдяване за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., като за абоната била изчислявана ТЕ за отопление на имот с 2 бр. радиатора, а в имота имало два топломера с номера *** и *** с отчети за процесния период. ТЕ за битово горещо водоснабдяване се разпределя по данни от 2 бр. водомери за периода м.06.2023 г. – м.04.2024 г., като единият от тях е със служебно изчислена топла вода съгласно действащото законодателство. ТЕ за сградна инсталация се разпределя в зависимост от пълния отопляем обем. Установява се, че ЮЛ ежемесечно е извършвала отчети на от топломер, който е от търговски тип и е преминал метеорологичен контрол, съгласно Наредбата и са отчислявани технологични разходи за сметка на ищеца съгласно методиката. Изравнителната сума за периода е 398,92 лева за доплащане и сумата за начислена по фактури ТЕ е 5 213,80 лева, от която 3 973,84 лева за отопление и сградна инсталация общо, и 1 239,96 лева за битово горещо водоснабдяване (или общо сумата дължима за отоплителния период е 5 612,72 лева). Вещото лице е констатирало, че технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца и е заключило, че дяловото разпределение за имота е извършено в съответствие с нормативните изисквания. Експертът изяснява, че след извършен оглед на действащия общ топломер № 8080277, установил, че същият е преминал метеорологична проверка през м. 08.2024 г., като наличния холограмен стикер удостоверявал годността на топломера до м. 08.2026 г. Установява се, че през процесния 4 период от АС са подадени следните количества ТЕ за разпределение (отчетено количество, намалено с технологичните разходи): за 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. – 115817 кВтч, а за 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г. – 117548 кВтч., като същите били отчетени и сумирани от представената на ЮЛ справка, количествата са разпределени от ФДР, съгласно действащото законодателство.

С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия, доколкото обаче се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по месечни фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки.

Ето защо за определяне размера на дължимата цена, съдът ползва данните на СТЕ, според която размерът на потребената топлинна енергия за процесния период е на стойност 5 612,72 лева, от които 5 213,80 лева – общо начислена сума по фактури и 398,92 лева - сума за доплащане от изравнителните сметки.

Разпечатката съдържа 28 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5df94ffb-a22b-40e3-9e46-7c544ab637b9