Решение № 21841 от 28.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21841 гр. София, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20241110170378 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от С. Т. Г. против /фирма/, с която са предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на парично вземане по изпълнителен лист, издаден във връзка с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 29 705/2014 г. по описа на СРС, 34 състав, въз основа на който било образувано изпълнително дело № 20188380406052 по описа на ЧСИ М. Б., поради изтекла в полза на ищеца погасителна давност.

Ищецът твърди, че срещу него бил издаден изпълнителен лист, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 29705/2014 г., на СРС, 34 състав, с който била осъдена да заплати на /фирма/ сумата 1 938,35 лева, главница по доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.08.2011 г. – 30.04.2013 г., ведно със законната лихва за периода от 03.06.2014 г. до изплащане на вземането, и лихва в размер на 333,69 лева за периода от 30.09.2011 г. – 10.05.20214 г. за принудителното събиране, на които суми било образувано изпълнително дело № 20188380406052 по описа на ЧСИ М. Б.. Навежда твърдения, че по посоченото дело не били извършвани изпълнителни действия за период повече от пет години от последното действие, прекъсващо давността, а именно от влизането в сила на заповедта за изпълнение. Сочи, че съобразно тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК, ВКС не били изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване имущественото състояние 1 на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. Цитира и друга практика на ВКС. Поддържа, че в случая била налице хипотезата на чл. 433, ал.1, т. 8 и чл. 433, ал.1, т. 5 ГПК, при която след двугодишно бездействие на взискателя, делото по силата на закона трябвало да бъде прекратено. Твърди още, че липсвало имущество на длъжника, което да бъде секвестирано съгласно чл. 433, ал.1, т.

5 ГПК. Сочи, че перемпцията по делото била настъпила на 06.10.2017 г. и давността на същото изтекла на 06.10.2020 г., поради което сумата била недължима. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от 2 272, 04 лв., от които 1938, 35 лв. главница за топлинна енергия за периода от 01.08.2011 г. – 30.04.2013 г. и сумата от 333, 69 лв. лихва за периода от 30.09.2011 г. до 10.05.2014 г., поради настъпила погасителна давност. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът оспорва предявените искове с отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Поддържа, че не е изтекла погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 29705/2014 г., на СРС, 34 състав. Поддържа още, че погасителната давност е прекъсната с молбата за образуване на изпълнителното дело, след което към 19.12.2018 г. са извършвани множество справки и изпълнителни действия. Цитира практика на ВКС. Моли съда за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение срещу претендираното адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на ищеца.

При така установената фактическа

ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА следното: обстановка съдът приема от

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищцата цели да установи, че част от вземанията на ответника, за които е издадена заповед за изпълнение от 10.06.2014 г. по гр.дело № 29 705/2014 г. по описа на СРС, 34 състав, не съществуват, респективно не подлежат на принудително изпълнение, тъй като са погасени с изтичането на тригодишна погасителна давност.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК) в тежест на ищеца е да установи, че срещу нея е издаден изпълнителен лист за посочените суми, че ответникът е легитимиран кредитор за процесните вземания спрямо нея и е образувал посоченото изпълнително дело, както и да докаже твърдените от нея положителни факти, в т. ч. правопогасителното си възражение – че е изтекъл предвиденият в закона срок за извършване на изпълнителни действия. В 2 тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона срок.

Не е спорно между страните, че между ответника и ищеца е възникнало облигационно правоотношение, като за ищеца в качеството й на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от Закона за енергетиката, е възникнало задължение да заплати част от стойността й в размера, обективиран в издадения по гр.дело № 29 705/2014 г. по описа на СРС, 34 състав, изпълнителен лист. Правният спор между страните в настоящото производство е концентриран в установяване по делото на факти /респективно липсата на такива/, довели до прекъсване или спиране на погасителната давност за вземанията на ответното дружество, за които е издаден процесният изпълнителен лист, както и дали са налице основания за прекратяване на изпълнителното производство по смисъла на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.

От приложения като писмено доказателство по делото изпълнителен лист се установява, че същият е издаден на 25.03.2016 г. и приложен по изпълнително дело №2018838040 по описа на ЧСИ М. Б., въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, издадена по гр. д. № 29705/2014 г. по описа на СРС, срещу ищеца в настоящото производство С. Т. Г. за следните суми: сумата от 1 938, 35 лв. за доставена топлинна енергия през периода от 01.08.2011 г. до 30.04.2013 г., ведно със законна лихва за периода от 03.06.2014 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 333,69 лв. за периода от 30.09.3011 г. до 10.05.2014г.

Влязлата в сила заповед за изпълнение като акт на съда, с който се произнася по постъпило заявление по чл. 410 ГПК, се ползва с изпълнителна сила, доколкото въз основа на същата съдът издава изпълнителен лист срещу длъжника, но не се ползва със сила на пресъдено нещо, предвид непровеждането на исков процес (какъвто е настоящият случай), в хода на който да се установи съществуването на вземането. От това следва, че правните последици от постановяването на този вид акт на съда не се приравняват на съдебно решение, постановено в резултат от проведен исков процес.

Предвид това, за вземанията по настоящото производство, предмет на влязла в сила заповед за изпълнение, чл. 117, ал.2 ЗЗД е неприложим, защото разпоредбата изрично сочи вземания, установени със съдебно решение. Следователно след влизане в сила на заповедта за изпълнение, давностният срок за процесното вземане, което в настоящия случай е вземане за периодично плащане, се погасява с изтичане на кратката три годишна давност (ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК). По делото не е налице информация за точната дата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, но доколкото е налице издаден изпълнителен лист, а и по делото не се спори относно влизането в сила на заповедта, следва да се приеме, че давностният срок започва да тече от 25.03.2016 г. – датата на издаване на изпълнителния лист.

Следва да се има предвид още, че съгласно чл. 116, б. ,, в" ЗЗД давността се 3 прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

В горепосоченото ТР е посочено още, че изпълнителният процес, за разлика от исковия, е сложен динамичен процес, при който не могат да се приложат правилата за спиране и прекъсване на давността, приложими за исковия процес. В изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко насочване на взискателя към нов изпълнителен способ, а в изпълнителния процес давността не се спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). От датата на последното изпълнително действие по изпълнителното дело, започва да тече нова давност.

В чл.116, б.“в“ ЗЗД изрично е установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане. В този смисъл са задължителните за съдилищата тълкувания, 4 дадени с ТР 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Спорно по делото е дали запорни съобщения, които не са довели до реален запор, както и насрочването и опис на движими вещи при данни, че същите фактически не са били осъществени на определените дати дали прекъсват давността.

Съгласно константната практика на ВКС Съгласно ТР № 2/26.6.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС искането на взискателя за предприемане на валидно изпълнително действие прекъсва давността, доколкото течението на давностния срок е изцяло обусловено от бездействие на кредитора. В т. 10 от тълкувателното решение е разяснено, че нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно-с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. За прекъсване на давността водещо значение има действието на кредитора взискател /отправеното искане до съдебния изпълнител/, а не резултатите от изпълнителното действие. В случая съдебният изпълнител е предприел искано/възложено действие по налагане на запори в изпълнение на задълженията си. Действията или бездействията на третото задължено лице по запорното съобщение са без значение за прекъсване на давността. Неуспешните изпълнителни действия, т. е действия които не са довели до реално събиране на имущество на длъжника, също представляват предприемане на действия по принудително изпълнение съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД, които прекъсват давността. Застъпваното от ищеца виждане, че само резултатните изпълнителни действия могат да прекъснат давността игнорира принципа, че прилагането на погасителната давност е санкция за бездействието на кредитора, а не за невъзможността вземането да бъде събрано. В тази насока е формирана съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК в Решение № 68 от 01.02.2024 г. по гр. д. № 1924/2023 г. на IV ГО на ВКС, както и Определение № 1036 от 7.03.2024 г. на ВКС по гр. д.