Решение № 2463 от 15.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2463 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Запрянова при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20251100110744 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на ищците А. А. Я., ЕГН **********, и Н.С.Б., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. София, ул. „************, ет. 2, ап. 29 срещу ответника „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, гр. София, район Витоша, ул.

„Околовръстен път“ № 260.

С депозираната искова молба са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.

1, предл.1 ЗЗД за заплащане солидарно на ищците на сумата от 21 200,79 евро (след допуснато в открито съдебно заседание проведено на 19.03.2026 г. изменение на първоначалната искова претенция в размер на 21 288,12 евро, по направено искане от страна на процесуалния представител на ищците) представляваща сбор от недължимо надвзети курсови разлики между швейцарския франк и еврото, начислени и платени при изпълнение на Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34420 от 19.05.2008 г. за периода от 25.09.2020 г. до 30.08.2025 г. сключен между страните, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищцовата страна твърди, че с Решение № 20063592 от 25.10.2022 г., постановено по гр. дело № 46147/2020 г. по описа на Софийски районен съд, потвърдено с Решение № 3387 от 02.06.2025 г., постановено по гр. дело № 9046/2023 г. по описа на Софийски градски съд, е признато за установено, че клаузите на чл. 1, ал. 1 от процесния договор, в частта относно кредитния лимит в швейцарски франкове, чл. 6, ал. 2, в частта на изречение първо и изречение второ, както и чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34420 от 19.05.2008 г., сключен между ответника и ищците като солидарни 1 кредитополучатели, са нищожни поради неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 10 ЗЗП.

Според ищеца, със същото решение ответникът е бил осъден да заплати на всеки от ищците сумата 8 885,80 евро, представляваща недължимо надвзети курсови разлики между швейцарския франк и еврото за периода от 25.09.2015 г. до 01.06.2020г.

Ищецът сочи, че след депозиране на исковата молба по посоченото дело ищците са продължили да изпълняват задълженията си по договора, като са заплащали месечните погасителни вноски, включващи главница, лихви и такси, в швейцарски франкове съгласно погасителния план към договора. Твърди се, че за периода от 25.09.2020 г. до 30.08.2025 г. е заплатена без основание сумата 21 200,79 евро, представляваща сбор от надвзети курсови разлики между швейцарския франк и еврото, с която ответникът се е обогатил без правно основание предвид обявената нищожност на посочените договорни клаузи. Ищецът твърди, че на 16.09.2025 г. е отправена покана до ответника за доброволно заплащане на надвзетите суми с писмо с вх.№ 9300-855, но плащане не е последвало, поради което счита, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Ответникът оспорва изцяло предявените искове като неоснователни, като заявява, че нито една от посочените от ищците клаузи от договора за кредит не е неравноправна и нищожна и че не е налице плащане без основание в полза на банката.

Ответникът излага, че по чл. 1, ал. 1 от договора е било ясно уговорено предоставяне на кредит във валута, различна от еврото, като поддържа, че кредитният лимит е бил реално отразен по сметка на името на ищците в швейцарски франкове и по изрично искане на ищците средствата са били обменени и предоставена равностойността им в евро за заплащане на цена при покупка на недвижим имот, поради което договорът е уговорен и отпуснат в швейцарски франкове и това не води до извод, че кредитът е предоставен в евро.

Според ответника ищците са избрали кредит в швейцарски франкове, съобразявайки се с пониските лихвени нива през 2008 г., били са наясно с валутния риск и икономическите последици от поемане на задължение в чуждестрА. валута и банката е изпълнила задължението си да ги информира за риска, включително чрез индивидуални уговорки и декларация по чл. 23 от договора, поради което клаузите са ясни и разбираеми и не са неравноправни.

Ответникът оспорва и твърденията за нищожност на чл. 6, ал. 2 от договора, като излага, че погасяването следва да се извършва във валутата, в която кредитът е разрешен и усвоен, и че уговорката за служебно събиране и евентуално превалутиране при недостатъчност на средства в швейцарски франкове представлява допустим механизъм, съответстващ на договора за банков кредит и на чл. 430, ал. 1 ТЗ, както и стандартна банкова практика, която би се задействала при липса на наличност във валутата на кредита, при това кредитополучателите имали възможност да се снабдяват с швейцарски франкове и от източник, различен от банката.

Ответникът оспорва и твърденията за нищожност на чл. 23 от договора, като поддържа, че декларирането от кредитополучателите за запознаване с валутния риск и приемане на последиците от колебанията на валутните курсове и лихвените нива е израз на 2 информираност и разбиране на икономическите и правните последици, като ответникът сочи и данни, че ищцата А. Я. е декларирала икономическо образование и че ищците имали и други кредити, от което извежда извод за финансова осведоменост и опит при ползване на банкови продукти.

Ответникът твърди, че по процесния договор банката не е извършвала служебно превалутиране от български лева или евро в швейцарски франкове за погасяване на задълженията и поради това не е получавала суми без основание вследствие на валутна курсова разлика между швейцарския франк и еврото, като заявява, че погасителните вноски са постъпвали по обслужващата кредита банкова сметка в швейцарски франкове чрез преводи именно в тази валута и в банката не са постъпвали преводи във валута, различна от швейцарския франк.

Ответникът възразява, че преводите по договора са извършвани от А. А. Я., поради което счита, че искът, предявен от Н.С.Б., е неоснователен, и допълва, че ищците не са представили доказателства, от които да се установи извършване на плащанията на претендираните суми.

При условията на евентуалност ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност, като поддържа приложимост на тригодишната погасителна давност с довод, че се касае за периодични парични задължения, произтичащи от договор за кредит, прави и възражение за изтекла петгодишна давност, като заявява, че при начална липса на основание давността тече отделно за всяка месечна вноска от деня на получаване на престацията.

Ответникът излага обстоятелства, че ищците са знаели или са могли да знаят за твърдяната неравноправност и за валутния риск, като посочва искане с входящ номер 0500-7140 от 13.09.2013 г. за промяна на параметри по ипотечен кредит, в което като мотив е било посочено повишаване стойността на франка, както и че на 25.09.2020 г. е депозирана искова молба, по която впоследствие е постановено решение между страните, и излага доводи, че най-късно към 2015 г. въпросът е бил публично обсъждан, включително чрез медийни публикации, а през 2016 г. е бил предявен колективен иск от Комисията за защита на потребителите и впоследствие е сключена спогодба между Комисията за защита на потребителите и банката, като ответникът поддържа, че ищците са продължили да изпълняват задълженията си по договора и не са се възползвали от възможността по чл. 21 от договора да поискат превалутиране на кредита в друга валута.

Ответникът възразява и относно качеството „потребител“, като заявява, че същото подлежи на изследване във всеки конкретен случай и че в тежест на ищците е да докажат наличието му.

В доказателствена тежест на ищците е да установят, че са платили на ответника претендираната сума и че същата е начислена въз основа на клаузи, обявени за неравноправни с Решение № 20063592 от 25.10.2022 г., постановено по гр. дело № 46147/2020 г. по описа на Софийски районен съд, потвърдено с Решение № 3387 от 02.06.2025 г., постановено по гр. дело № 9046/2023 г. по описа на Софийски градски съд.

3

В доказателствена тежест на ответника е да установи, че е налице валидно облигационно отношение между него и ищците, по силата на което е получил претендирните суми.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

На 19.05.2008 г. между „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, и А. А. Я., ЕГН **********, и Н.С.Б., ЕГН **********, е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34420, по силата на който ищците са кредитополучатели по договор, уговорен в швейцарски франкове.

На 19.05.2008 г. кредитният лимит по договора е предоставен при условията, уговорени между страните, като договорът съдържа клаузи относно валутата на кредита, начина на погасяване, както и декларация на кредитополучателите относно поемането на валутния риск.

На 13.09.2013 г. А. А. Я. е подала до „Юробанк България“ АД искане за промяна на параметри по ипотечния кредит с входящ номер 0500-7140/13.09.2013 г., в което като мотив е посочено повишаването на стойността на швейцарския франк.

В периода от 25.09.2015 г. до 01.06.2020 г. ищците са заплащали погасителни вноски по договора за кредит, като за този период са били начислявани и платени суми, квалифицирани впоследствие като курсови разлики между швейцарския франк и еврото.

На 25.10.2022 г. е постановено Решение № 20063592 по гр. дело № 46147/2020 г. по описа на Софийски районен съд, с което е признато за установено, че клаузите на чл. 1, ал. 1 в частта относно кредитния лимит в швейцарски франкове, чл. 6, ал. 2 в частта на изречение първо и изречение второ и чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34420 от 19.05.2008 г. са нищожни поради неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 10 от Закона за защита на потребителите.

Със същото решение „Юробанк България“ АД е осъдено на основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите да заплати на всеки един от ищците сумата 8 885,80 евро, представляваща недължимо надвзети курсови разлики между швейцарския франк и еврото за периода от 25.09.2015 г. до 01.06.2020 г.

На 02.06.2025 г. е постановено Решение № 3387 по гр. дело № 9046/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение № 20063592/25.10.2022г. по гр. дело № 46147/2020 г. на Софийски районен съд. Същото е влязло в сила на 09.07.2025 г.

На 16.09.2025 г. ищците са отправили до „Юробанк България“ АД покана за доброволно заплащане на сумата 21 288,12 евро с писмо с входящ номер 9300-855/16.09.2025 г., като плащане не е последвало.

В хода на производството от страните са представени писмени доказателства, които са допуснати и приети като доказателства по делото и от които се потвърждава изложената погоре фактическа обстановка.

От съда са изискани служебно преписи от постановените съдебни актове: Решение № 4

20063592 по гр. дело № 46147/2020 г. по описа на Софийски районен съд и Решение № 3387 по гр. дело № 9046/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение № 20063592/25.10.2022г. по гр. дело № 46147/2020 г. на Софийски районен съд. Същото е влязло в сила на 09.07.2025 г.

По делото е назначена, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза по която вещото лице след запознаване с доказателствата по делото, направена справка в „Юробанк България“ АД и извършени изчисления е дало заключение, че сумата, формирана от разликата между преизчислените суми в евро по актуален курс на БНБ за периода на плащане и преизчислените суми по крос-курс към датата на усвояване на кредита е в размер на 21 200,79 евро, както и че посочената разлика от 21 200,79 евро представлява курсова разлика между швейцарски франк и евро, начислени и платени по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34420 от 19.05.2008 г. за периода 25.09.2020 г. до 30.08.2025 г.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното: