Решение № 417 от 03.05.2026, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 199/2026
- Вид
- Решение № 417
- Подписан
- 03.05.2026
- В сила
- 26.05.2026
- Състав
- Неделина Минчева
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 3, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.11 и 12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.11 и 12 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- §1, т.1 · Закон за потребителския кредит
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 417 гр. Стара Загора, 03.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Е. Ат. Д. като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20265530100199 по описа за 2026 година
Предявен е иск с правно основание чл.22 ЗПК за обявяване за недействителен на Договор за потребителски кредит №.......г. Претендират се разноските по делото.
Искът е предявен от С. П. С. от гр.Стара Загора срещу „Фератум България“ ЕООД, гр.София. С исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит №.......г. Уговорен бил размер на кредита 2500,00лв., годишен лихвен процент – 23,33 %, годишен процент на разходите - 49.66 % и срок на договора – 18 месеца.
Договорът не отговарял на изискванията на ЗПК за изискуемата форма, не били спазени изискванията на ЗПК и ЗЗП. Ищецът твърди, че не били спазени изискванията за шрифт на договора и на общите условия към него. В договора не бил посочен срок, като същият не следвало да се извлича от погасителния план. Освен това към договора следвало да има подробен погасителен план, който да включва определени компоненти, съгласно чл.11, ал.1, т.11 и 12 от ЗПК. Ищецът счита, че приложения към договора погасителен план не отговаря на изискванията на закона. Не била посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, като била посочена само цифровата му стойност. Ищецът не е подписал общите условия по договора на всяка страница. Всичко това обуславяло недействителността на договора за кредит.
Отделно от това в чл.5 от договора било предвидено обезпечение с поръчителство, предоставено от Multitude Bank. Отпускането на кредита било обвързано със сключването на договор за поръчителство. Никъде в договора обаче не било предвидено заплащането на такса „гарант”, която била начислена. Това правело посочената клауза недействителна 1 поради неравноправния й характер. Начисляването на таксата не било включено в ГПР, което само по себе си също водело до недействителност на договора. Договорът за поръчителство бил с акцесорен характер и не произвел действие поради недействителността на договора за кредит. Клаузата, според която кредитополучателят се задължава да предостави обезпечение чрез поръчителство на лице одобрено от кредитора, на практика води до увеличаване на задължението на кредитополучателя и съответно до неоснователна печалба за кредитора. Посоченият в договорите поръчител бил предварително определен, което означавало, че двете дружества били в икономическа свързаност. Индиция за това бил и фактът, че възнаграждението за поръчителя се плащало заедно с погасителните вноски по сметка на ответника. Предвид изложеното ищецът счита, че договорът за кредит с ответника е изцяло недействителен.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че Договор за потребителски кредит №.......г., сключен между страните е изцяло недействителен. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е неоснователен. Не оспорва сключването на договора за кредит с ищеца. Твърди, че клаузата на чл.5 от договора не е нищожна. На кредитополучателя било предоставено право на избор на обезпечение, поради което не било задължително сключването на договор за поръчителство с М. Б. (Малта). Освен това искът не бил насочен срещу надлежния ответник - М. Б. (Малта), което било самостоятелно юридическо лице.
Договорът за гаранция бил отделно правоотношение, по което ответникът не бил страна.
Ищецът сам избрал тази форма на обезпечение в електронния формуляр, след като е бил информиран за дължимите такси. Неоснователни били твърденията на ищеца за нелоялна търговска практика, както и за неравноправни клаузи. Ответникът нямал задължение да включва таксите към поръчителя в ГПР, тъй като това били незадължителни разходи.
Кредиторът е предоставил необходимата информация предварително на кредитополучателя, както и правото му да се откаже от договора в 14-дневен срок.
Предвид изложеното моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:
В хода на производството е отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №.......г. Съгласно този договор ответникът е предоставил на ищеца сумата от 2500,00лв., която ищецът е следвало да върне със съответното оскъпяване при ГЛП от 23,33% и ГПР от 49,66%.
Съгласно чл.5 от този договор, кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.
2
Страните не спорят, че единственият компонент на ГПР е договорената лихва, като възнаграждението за поръчителя не е включено в ГПР по договора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Ответникът „Фератум България“ ЕООД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.2 ЗКИ поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Така ответникът следва да бъде определен като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК, а ищецът като потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид това процесните договори попадат в легалната дефиниция на чл.9, ал.1 ЗПК и по отношение на тях са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл.22 от Закона за потребителския кредит, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал. 1, чл.11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съдът намира, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно същата разпоредба договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“. В ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай, при сключване на договора за потребителя е въведено задължение за сключване на договор за предоставяне на поръчителство (който по съществото си представлява форма на мандатен договор) с посочено от кредитодателя дружество, по силата на който договор за последното се полага възнаграждение, дължимо заедно с всяка вноска по договора. По съществото си, това възнаграждение представлява общ разход по кредита, съгласно цитираната легална дефиниция на понятието и като такова следва да бъде включено при изчисляването размера на годишния процент на разходите, посочен във всеки един от договорите. Не се спори по делото, че това възнаграждение не е 3 включено в конкретните размери на ГПР по договора.
Няма съмнение, че при включване на възнаграждението за дружеството поръчител при изчисление размера на ГПР, същият нараства многократно, предвид факта, че сумата за възнаграждение за поръчителя надхвърля главницата по договора. От една страна – този действителен размер не отговаря на формално посочени я такъв в договора, а от друга – е в нарушение на чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит, съгласно който годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Формалното посочване на размер на годишен процент на разходите по договор за потребителски кредит, който не отговаря на действителния такъв следва да се приравни на абсолютното му непосочване, тъй като по този начин потребителят е лишен от възможността да направи реална икономическа преценка на оскъпяването на ползвания кредит и да вземе обосновано решение дали да ползва финансовата услуга, предоставяна от дружеството или не. По този начин процесният договор противоречи на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и се явява недействителен на основание чл.22, ал.1 ЗПК. Предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски за държавна такса в размер на 69,02 евро.
По делото е представен Договор за правна защита и съдействие, по силата на който процесуалният представител на ищеца – адв.С. Д. се е задължил да представи на същия безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл.38, ал.2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. Предвид изложеното, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и ползвайки като ориентир посочените в чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер на 204 евро, която сума следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати на адв.С. Й. Д..
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за недействителен Договор за потребителски кредит №......г., сключен между С. П. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр........ и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Младост“ 3, ул.
„Александър Малинов“ №51, бл.0, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от Ивет Веселинова Д. и Десислава Веселинова Николова.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на 4 управление гр.София, ж.к.“Младост“ 3, ***, бл.0, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от Ивет Веселинова Д. и Десислава Веселинова Николова да заплати на С. П. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр........ сумата в размер на 69,02 евро (шестдесет и деве евро и 02 цента), представляваща сторени по делото разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Младост“ 3, ***, бл.0, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от Ивет Веселинова Д. и Десислава Веселинова Николова да заплати на адв.С. Й. Д., гр........., сумата в размер на 204 евро (двеста и четири евро), представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Разпечатката съдържа 36 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5df8d2f1-3a49-49ae-aa21-2a73312556a0