Решение № 240 от 18.06.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Плевен, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Н. Петкова при участието на секретаря Иглика Ив. Игнатова като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно наказателно дело № 20264430200965 по описа за 2026 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от М. Р. Т., ЕГН ********** от *** против НП № 260257-000090/06.04.2026г., издадено от *** РУ в ОДМВР-Плевен, РУ-Долни Дъбник, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са били наложени административни наказания: глоба в размер на 102,26 евро (200 /двеста/ лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. В заключение се моли съда за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. вместо него се явява процесуалният му представител адв. В. К. от ***, който излага подробни съображения относно незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление в писмени бележки и моли същото да бъде отменено.

Ответникът по жалбата – Началник РУ в ОДМВР-Плевен, РУ-Долни Дъбник, редовно призован, не се представлява, както и не ангажира 1 становище по предмета на делото.

Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК,

ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

РАЗГЛЕДАНА

НЕОСНОВАТЕЛНА

ПО

СЪЩЕСТВО,

СЪЩАТА

СЕ

ЯВЯВА

В АУАН Серия „GA“ бл. № 3351574 от 17.03.2026г. е посочено, че жалбоподателят М. Р. Т. управлявал личното си МПС – лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *** и че като водач на визираното МПС на 02.03.2026г. около 20:45 часа движейки се в с. Петърница, ул. „Маршал Толбухин“ до номер 2, с посока на движение към с. Градина, не спира на подаден сигнал за спиране от контролен орган със стоп-палка по образец.

Горното установили длъжностните лица при РУ-Долни Дъбник към ОДМВР-Плевен – актосъставителят Р. Р. Ж. и свидетелите А. Н. П. и Х. Г. Х., като за установеното в съставения АУАН нарушение св. Ж. вменил на М. Р. Т. нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Въз основа на издадения АУАН е издадено оспореното НП, в което жалбоподателят е административнонаказан за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – на първо място свидетелските показания на актосъставителя Р. Р. Ж. и св. А. Н. П. и Х. Г. Х./последните двама очевидци/, които съдът кредитира, тъй като същите са непротиворечиви, обективни и липсва индиция за тяхната заинтересованост. От показанията на свидетелите П. и Х., които съдът кредитира като последователни, логични, взаимнодопълващи се и кореспондиращи помежду си, се установява, че свидетелят П. е подал към управлявания от жалбоподателя автомобил ясен сигнал за спиране със стоппалка по образец. И двамата свидетели са категорични, че мястото е било осветено от улично осветление, че са били в униформено облекло и че водачът е продължил движението си без да изпълни подадения сигнал. Съдът не 2 констатира съществени противоречия в показанията на двамата свидетели относно съществените факти по делото – подаването на сигнала за спиране, местоположението на контролните органи, продължаването на движението от страна на водача и последвалото му спиране след предприето проследяване от полицейските служители. Незначителните различия относно отделни детайли, като точните разстояния между участниците или конкретното разположение на служебния автомобил, са естествени предвид изминалия период от време и не засягат основния предмет на доказване. Съдът съобрази и обясненията на жалбоподателя, в които същият не отрича, че е управлявал автомобила на процесната дата и място, както и че впоследствие е бил спрян от полицейските служители. Защитната му теза се свежда до твърдението, че не е възприел подадения сигнал за спиране поради заобикаляне на неравност на пътя, тъмната част на денонощието, местоположението на контролните органи и наличието на увреждане на лявото око. Настоящият съдебен състав не възприема тази защитна версия. На първо място следва да се отчете, че съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая АУАН е съставен от компетентен орган, съдържа всички изискуеми реквизити и удостоверява непосредствено възприетите от контролните органи факти относно неизпълнението на подадения сигнал за спиране. В тежест на жалбоподателя е било да обори тази законова презумпция чрез убедителни доказателства. Такива по делото не бяха събрани. Напротив, констатациите в акта се подкрепят изцяло от показанията на двамата непосредствени очевидци на нарушението, а и на самия актосъставител. Съдът не установява данни за заинтересованост, предубеденост или друга причина свидетелите да излагат неверни факти. Показанията им са вътрешно непротиворечиви и кореспондират както помежду си, така и с останалия доказателствен материал. Неоснователно е възражението, че контролните органи не са били разположени по начин, позволяващ възприемане на сигнала. Дори да се приеме за установено, че служебният автомобил се е намирал встрани от платното за движение, това обстоятелство е правно ирелевантно за съставомерността на нарушението. От значение е дали е бил подаден ясен сигнал за спиране от контролен орган и дали водачът е изпълнил задължението си по чл.103 от ЗДвП. От събраните доказателства безспорно се установява, че такъв сигнал е бил подаден. Свидетелските показания 3 подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства, а именно АУАН Серия „GA“ № 3351574 от 17.03.2026г. на л.7, който се ползва с презумптивна доказателствена сила на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП, която, както беше посочено, не е опровергана; НП № 26-0257-000090/06.04.2026г.

/л.8/; заповед на МВР на л.9-11 от делото, както и справка за нарушител/водач на л.12-17 – всичките неоспорени.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото заповеди, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити и предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Нарушението е описано в достатъчна степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал какво точно нарушение му е вменено. В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен – посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесния лек автомобил, които данни безспорно позволяват да се индивидуализира жалбоподателя.

Нормата на чл.103 от ЗДвП /която се сочи в НП и съответно в АУАН като нарушена/ задължава, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Последните са от съществено значение относно преценка за осъществяване на нарушението и налагане на административно наказание по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДП, по който текст е санкциониран жалбоподателят. Необходима предпоставка за съставомерността на нарушението е възприемането от водача на полицейския пост и подадения от контролният орган сигнал и изпълнение на конкретно дадени указания. Следователно, за да е налице нарушение, е необходимо подаденият сигнал да е бил възприет от водача на превозното средство и 4 същият да не е спрял, с което на практика е извършен отказ за изпълнение нареждането за спиране на органите за контрол.

От правна страна съдът приема, че с поведението си жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.103 от ЗДвП. След подаден сигнал за спиране от контролен орган той не е спрял плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, а е продължил движението си. По този начин е нарушил установеното в закона задължение за незабавно съобразяване с разпорежданията на органите за контрол на движението. Нарушението е извършено виновно под формата на пряк умисъл. Жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да възприеме подадения сигнал, съзнавал е общественоопасния характер на поведението си и въпреки това е продължил движението на автомобила.

Не може да бъде споделено и възражението, основано на здравословното състояние на жалбоподателя. Представените данни за увреждане на зрението на лявото око не водят автоматично до извод, че същият е бил обективно неспособен да възприеме подадения сигнал.

Напротив, жалбоподателят е правоспособен водач и към датата на нарушението е управлявал моторно превозно средство по обществен път.

След като лицето притежава валидна правоспособност и упражнява правото си да управлява МПС, следва да се приеме, че разполага с необходимите физически и психически качества за безопасно участие в движението и за възприемане на обичайните сигнали, подавани от контролните органи. Съдът отчита и обстоятелството, че самият жалбоподател не твърди да не е видял полицейските служители поради абсолютна невъзможност за възприятие, а поддържа, че ги е забелязал впоследствие. Това обстоятелство по-скоро потвърждава извода, че сигналът е бил обективно възприемаем.

Неоснователни са и възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление. Както в акта, така и в наказателното постановление нарушението е индивидуализирано по време, място, начин на извършване и правна квалификация в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере в какво е обвинено и да организира защитата си. Законът не изисква в 5 тези актове да бъдат описвани всички фактически детайли, установени впоследствие чрез доказателствата по делото. Изискването е нарушението да бъде описано достатъчно ясно, каквото в случая е сторено.

Съдът не намира основание за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Нарушението по чл.103 от ЗДвП е свързано пряко с осъществяването на контролната дейност на органите на МВР и препятстването на тази дейност поначало разкрива типичната за този вид нарушения обществена опасност.

Обстоятелствата, че впоследствие водачът е спрял и е съдействал на контролните органи, не са достатъчни да обусловят по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.

По отношение наказанията, за административното нарушение по чл.103 от ЗДвП, съгласно нормата на чл.175, ал.1, т.4 от същия закон е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. /102,26 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. При определяне на наказанията АНО е наложил предвидения от закона фиксиран размер на двете по вид наказания, поради което безпредметно е излагането на съображения относно правилността на индивидуализацията им.

При това положение жалбата се явява неоснователна и атакуваното наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

26-0257000090/06.04.2026г., издадено от *** РУ в ОДМВР-Плевен, РУ-Долни Дъбник, с което на жалбоподателя М. Р. Т., ЕГН ********** от *** за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са били наложени административни наказания: глоба в размер на 102,26 евро (200 /двеста/ лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред АС-гр.Плевен в 6

14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.