Решение № 1291 от 11.12.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1291 гр. Перник, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.М.М. при участието на секретаря И.К.И. като разгледа докладваното от Д.М.М. Гражданско дело № 20231720103850 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК .

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:

113012360, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. А.С., срещу Е. Д. Й. ЕГН ********** гр.****** ул.****** бл.** * ап.** с Абонатен №********** с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 189.17 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент , находящ се в гр. Перник,горепосочения административен адрес, от коитоглавница173.40лв. за периода 01.11.2021 г. - 30.04.2020 г. вкл., и сумата 15.77 лева – обезщетение за забава за периода 08.01.2022 г. до 06.03.2023 г. вкл., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 1678/2023 г. на ПРС – 20.04.2023 г. до окончателното плащане на сумата.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е 1 изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези аргументи се иска уважаване на исковите претенции.

С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка и копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

В хода на производството по делото са представени и приети: копие от НА 156 том 1 рег.№ 3660 дело № 149 от 2018г. на нотариус Р.М. – по силата на който ответницата е купувач на апартамента от 03.04.2018г. т.е. за процесния период е собственик

Препис от исковата молба е връчен на ответника лично.

В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника е депозиран писмен отговор, в който исковете се оспорват като като неоснователни.

По отношение на основателността се твърди, че общите условия на дружеството уреждали незаконна и непоискана доставка на топлинна енергия. Оспорва се възникването на облигационно отношение по силата на тези общи условия. Излагат се подробни доводи, че твърдяната доставка на топлинна енергия била фиктивна и нереална. Излагат се и подробни доводи за противоречие на общите условия на дружеството с редица международни правни документи и законодателството на ЕС.

Представят копие от документ на фирмата за дялово разпределение – НЕЛБО АД, с актуални показания НУЛА

В тази връзка са поискани съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземания, които са предмет на настоящото производство.

В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 944/ 21.04.2023 г. по ч.гр.д. № 1678/2023 г. по описа на РС Перник.

Постъпило е възражение по чл.414 ГПК в срока, което е наложило воденето на настоящия установителен иск от ищцовата страна.

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

Страните не спорят, а и от представено по делото копие от Нотариален акт / посочен по-горе/ се установява, че имота е придобит от ответницата чрез покупка на 03.04.2018 г.

От служебно изисканата от съда справка за постоянен и настоящ адрес 2 на ответника от Национална база данни „Население” по ч.гр.д. № 3585/2022 г. по описа на РС Перник се установява, че ответницата е адресно регистрирана на друг адрес – гр. ******, ул. **** ***** № ** * ет.* ап.** от 2009 г. като настоящ адрес и като постоянен адрес.

Т.е. процесното топлофицирано жилище е нейно второ, което евентуално не обитава / както и твърди, съгласно писмените доказателства – с актуални показания НУЛА /

По делото е изготвена и приета съдебно техническа експертиза.

От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена улугата „дялово разпределение” – осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Нелбо“ ЕАД.

Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната собственост /СЕС/ , от когато и вещото лице счита, че е налице договор между СЕС и ФДР. Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през процесния период.

Налице е договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение, с клауза за безсрочно продължение при липса на възражения.

По отношение на годността на измервателните уреди вещото лице посочва, че през процесния период топломерът е преминал задължителните метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен да се използва за търговски измерване, а показанията му могат да се счетат за достоверни.

Тази констатация се отнася до топломера в абонатната станция на СЕС /не за индивидуални уреди в дома на ответника/.

Отразено е, че количеството на топлинна енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на Наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС, а от направената проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.

Посочва, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно нормативно утвърдената методика, прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми са приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди.

От експертизата се установява, че:

Начислената сума е от „сградна инсталация“, която задължително се заплаща, независимо че в имота не се живее и показателите са нула,както и за лира-баня, като разхода за подгряване топла вода е отчетена по водомер.

В този смисъл , фирмата за дялово разпределение е отчела нула активно потребление, но горепосочените пера са задължителни за плащане от абонатите вкл. и при неконсумирана топлоенергия в самото жилище.

Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на производството. Освен това същото е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово 3 разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия.

По делото е приета и съдебно - икономическа експертиза, съгласно която : сумата от общо 189.17 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент , находящ се в гр. Перник,горепосочения административен адрес, от коитоглавница173.40лв. за периода 01.11.2021 г. - 30.04.2020 г. вкл., и сумата 15.77 лева – обезщетение за забава за периода 08.01.2022 г. до 06.03.2023 г. вкл., се дължи така, както е предявена, поради факта, че е имало само две плащания през ИЗИ ПЕЙ в общ размер 14.47лв., които са отразени от дружеството, преди подаване на иска и са въведени в счетоводството им.Няма задължения, погасени по давност.

Следователно, сумите се дължат, както са предявени, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 1678/2023 г. на ПРС – 20.04.2023 г. до окончателното плащане на сумата.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.

415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР.

Облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител.

Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази 4 разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.

Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключване на индивидуален договор с потребителя.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени доказателства, както и ОУ на ищцовото дружество следва извод, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е собственик на процесния имот.

Посоченият извод следва от обстоятелството, че имотът е придобит чрез покупко-продажба от страна на ответника .В тази връзка между ответника и „Топлофикация-Перник“ АД е налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.

По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото се установи, че същата е собственик на топлоснабдения имот през процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и други възражения въобще за промени във вещноправния статут на имота след придобиването му.

По делото се установи и че общите условия на дружеството са валидни и действащи в процесния период – доколкото на съда е ноторно известно, че същите са публикувани в централен и местен ежедневник - в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. и в-к. „Новинар” от 30.04.2008 г.