Решение № 628 от 10.06.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 628 гр. Варна, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Константин Д. И.ов при участието на секретаря Марияна Ив. И. като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20233100500562 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се развива след Решение № 50022/ 07.03.2023г. по гр.дело № 1806/2022г. на ВКС, първо г.о. , с което е Отменено Решение № 141/04.02.2022г. по в.гр.дело № 2750/2021г. по описа на ВОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда , като са дадени указания.

Образувано е по две жалби:

1/Въззивна жалба вх.№ 297138 от 30.08.2021г. на А. Д. А. и Л. А. А., починала на *********г. и заместена в хода на процеса от Д. А. А..

2/ Въззивна жалба вх. № 297139 от 30.08.2021г. на И. А. А. и двете против Решение № 262462/12.08.2021 г., постановено по гр.д.№9969/2019г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения от И. А. С., ЕГН********** с адрес гр. Варна, ул.“И.“2, вх.В, ет.6, ап.12 срещу Л. А. А., ЕГН **********, А. Д. А., ЕГН ********** и двамата с адрес гр.

Варна, ул.“Г. С.“№15, вх.В, ет.1, ап.15, С. М. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к.“В.“бл.6, вх.3, ет.4, ап.57/ починала на *********г. и е заместена в хода на процеса от наследника си Г. П. Р./ и И. П. Р., ЕГН**********, с адрес гр.Варна, ул.“Л.“ №1, вх.В, ет.2, ап.49 иск с правно основание чл.34 от ЗС за допускане на съдебна делба на недвижим имот, представляващ жилище - апартамент № 57, находящ се в гр. Варна, ж.к. “В.“ бл.6, вх.3, ет.4 съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *****************, с площ от 89,33кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет, килер, пералня, коридор и два балкона, ведно с изба с площ от 3,84кв.м, както и 1,2914% ид.ч. от общите части на сградата.

1

Жалбите са с идентично съдържание и в тях решението се оспорва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се извода на съда ,че след като А. А. е адвокат към АК - Варна, то същият няма право да участва в публична продан, предвид забраната на чл.490, ал.1 от ГПК и чл.185, б. "б" от ЗЗД. Твърди, че забраната на чл.185 от ЗЗД по отношение на адвоката е въведена с цел да ограничи недобросъвестно възползване от служебно известната информация, когато с това поведение се засягат правнозначими интереси на субекти, спрямо които той е упражнявал процесуално представителство или защита в широк смисъл. Оспорват представеното от съделителката С. М. Р. завещание да е произвело своя вещнопрехвърлителен ефект с произтичащите от това последици относно придобИ.е на собствеността от А. А.. Излагат, че съделителката Р. е приела наследството в качеството й на законен наследник, зачитайки правата и на другия наследник по закон синът й Г. Р., чиято 1/6 идеална част е придобита от А. А. в СИО след участие в публична продан. Твърдят, че след като наследството е прието на основание наследяване по закон, същото не може впоследствие да бъде прието на основание наследяване по завещание. Във връзка с възражението си за придобИ.е на имота по давност, И. С. твърди, че Г. Р. дълги години е манифестирал намерението си да свои имота докато го е владял, вследствие на което го е придобил по давност. Именно защото възприемал имота като свой, той е допуснал да бъде продаден на публична продан, вместо да заяви, че има завещание. В тази връзка, доколкото това трето лице е своило имота, страната обосновава извод, че А. и Л. А.и са придобили правото на собственост върху същия по силата на постановлението за възлагане, а в условията на евентуалност поради присъединяване на владение и придобИ.е по давност, а впоследствие И. А. го е придобила от тях.

Претендира се отмяна на решението и допускане на делбата при квоти: за Л. А. и А.

Д. А. -1/12 ид.ч. (СИО); за С. М. Р. - 8/12 ид.ч.; за И. П. Р. - 2/12 ид.ч.; за И. А. А.- 1/12 ид.ч., както присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от адв. К. К., в качеството и́ на особен представител на И. Р., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Твърди, че разпоредбата на чл. 490 от ГПК не подлежи на разширително тълкуване, поради което адвокат А. А. не би могъл да придобие въз основа на публична продан право на собственост върху идеални части от процесния имот. Счита за правилен извода на първоинстанционния съд, че А. А. не е могъл да придобие на търг идеалната част, предвид, че същата не е била собственост на сина на наследодателя – Г. Р., тъй като обявяването на саморъчното завещание и вписването на препис от него не са условия да се породи вещно прехвърлителното му действие. Оспорва възражението за придобИ.е на имота по давност, като преклудирано. Предвид гореизложеното обосновава извод, че между страните не е налице съсобственост, поради което отправя искане за потвърждаване на решението.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК насрещната по жалбите страна С. М. Р. не е депозирала отговор. Същата е починала на *********г. и е заместена в хода на процеса от наследника си Г. П. Р..

В съдебно заседание по същество въззивника И. А. поддържа жалбата, претендират 2 уважаването й, както и присъждане на разноски. Прави искане за произнасяне на съда по реда на чл.344 от ГПК , определяне на обезщетение за ползване на процесния имот , съгласно приетата по делото пред първа инстанция експертиза. Представя писмени бележки.

В съдебно заседание по същество въззивника А. А. не се явява и не се представлява.

Депозирал е списък на разноски , които претендира да му бъдат присъдени.

В съдебно заседание по същество въззиваемия И. П. Р. не явява, чрез назначения му особен представител, оспорва жалбата, претендират потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки.

В съдебно заседание по същество въззиваемия Д. А. А. А. не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание по същество въззиваемия Г. П. Р. се явява лично и чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, претендират потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки чрез процесуалния си представител. Лично представя писмени бележки извън срок.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на И. А. С., ЕГН**********, адрес гр. варна, ул.“И.“2, вх.В, ет.6, ап.12 срещу Л. А. А., ЕГН ********** /починала на *********г. и заместена в хода на процеса от сина си Д. А. А. ЕГН **********/, А. Д. А., ЕГН **********, С. М. Р., ЕГН ********** /починала на *********г. и заместена в хода на процеса от наследника си Г. П. Р. ЕГН **********/ и И. П. Р., ЕГН**********, с която е заявен иск по чл.34 от ЗС за делба на: недвижим имот, представляващ жилище апартамент № 57, находящ се в гр. Варна, ж.к.“В.“ бл.6, вх.3, ет.4 съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *****************, с площ от 89,33кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет, килер, пералня, коридор и два балкона, ведно с изба с площ от 3,84кв.м, както и 1,2914% ид.ч. от общите части на сградата, основан на твърдения за възникване на съсобствеността при квоти от 1/12 ид.ч. за ищцата, 1/12 ид.ч. за Л. А. А. и А.

Д. А., 8/12 ид.ч. за С. М. Р. и 2/12 ид.ч. за И. П. Р., придобит при публична продан с влязло в сила на 06.03.2019г. постановление за възлагане от А. и Л. А.и и впоследствие направено дарение в полза на ищцата.

Отправено е и искане по реда на чл.344 ал.2 ГПК срещу съделителя С. М. Р. за заплащане на обезщетение в размер на 20,83лева месечно /като първоначално заявената претенцията по отн. на И. П.Р. е оттеглена в о.с.з.11.11.2020г./ за лишаването й от възможността за ползване на имота, считано от получаване на исковата молба до окончателното извършване на делбата.

В исковата молба ищцата твърди , че с ответниците са съсобственици на самостоятелен обект с идентификатор *****************, с площ от 89,33кв.м., представляващ жилище - апартамент № 57, находящ се в гр. Варна, ж.к.“В.“ бл.6, вх.3, ет.4.

За неплатени от съсобственика Г. Р. задължения към трето лице върху собствената му 1/6 ид.ч. от имота е насочено принудително изпълнение. С постановление за възлагане, влязло в 3 законна сила на 06.03.2019г. имотът е придобит в СИО от А. и Л. А.и. Последните извършили дарствено разпореждане на ********* на 1/12 ид.ч. от процесния имот в полза на ищцата. Тъй като с ответниците не могат доброволно да уредят отношенията си по повод съсобствеността, отправя искане за съдебна делба.

В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на процесната недвижимост - самостоятелен обект с идентификатор *****************, с площ от 89,33кв.м., представляващ жилище - апартамент № 57, находящ се в гр. Варна, ж.к.“В.“ бл.6, вх.3, ет.4. Ответницата С. Р. е придобила собствеността върху имота през 1988г. в СИО, заедно със съпруга си – П. Р., починал на **********. След смъртта му неговите наследници – С. Р., И. Р. и Г. Р. придобили по наследство по ⅓ ид.ч. от припадащата се част от пр. на собственост на техния наследодател. За неплатени от последния задължения към трето лице, собствената му 1/6 ид.ч. от имота е продадена на публична продан и е възложена на А. и Л.

А.и с постановление за възлагане, влязло в законна сила на 06.03.2019 г. Купувачите на ********* дарили 1/12 ид.ч. от процесния имот в полза на ищцата. По твърдения за липса на възможност за доброволно уреждане на отношенията с ответниците по повод съсобствеността, обосновава правния си интерес от допускане на искане за съдебна делба на имота.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от А. Д. А., с който се признава факта, че с ищцата са съсобственици на имота, придобит на соченото основание, като се отправя искане делбата да бъде допусната при посочената в исковата молба квоти.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника С. Р., е депозирала отговор на исковата молба , с който оспорва иска. Излага, че имотът е закупен от адв. А. А., който съгласно закона няма право да участва в публична продан и да придобие собствеността върху спорния имот. Като нередовен купувач същият не може да прехвърли собственост на дъщеря си. Твърди, че синът й Г. Р. не е бил собственик на закупения имот, тъй като в нейна полза е имало саморъчно завещание, като така била придобила цялата собственост върху имота след смъртта на съпруга си преди 20 години. Сочи, че не е възпрепятствала ищцата да ползва апартамента, поради което не й дължи наемна цена;

В срока по чл. 131 от ГПК ответника И. Р., чрез назначения му от съда особен представител адв. К., е депозирала отговор на исковата молба в който оспорва иска . Излага твърдения, че ответникът А. А. е вписан в АК- Варна, като адвокат и е от кръга на лицата, които нямат право да участват в публичен търг на ос. чл.185 ЗЗД и чл.490 ГПК. Тъй като праводателят на ищцата не е придобил собствеността върху процесния имот, то и тя също не е могла да я придобие. По отношение на претенцията за заплащане на наем за ползването сочи, че няма доказателства, от които да е видно, че ищцата е била възпрепятствана да ползва имота.

В съдебно заседание страните поддържат тезите си.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено, следното:

4

Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледан по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.