Определение № 14208 от 23.11.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14208 гр. София, 23.11.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100512776 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба, вх. № 5333/25.09.2023 г., както и по жалба, вх. № 6037/26.10.2023 г., и двете по описа на ЧСИ М.К., депозирани от С. С. Б. и Ц.

Г. И. – длъжници по изпълнително дело № 20197880400069 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788на КЧСИ.

С жалба, вх. № 5333/25.09.2023 г. се обжалва постановление за поправка на постановление за възлагане на недвижим имот, придобит на публична продан с изх. № 12147/18.12.2019 г., вписано в Агенция по вписванията, имотен регистър, вх. per. № 32625 от 20.05.2021 г., акт № 19, том LXXXIV, дело № 25150, имотна партида 729847 по изпълнително дело № 20197880400069. Твърди се, че обжалваното Постановление за поправка на постановление за възлагане е нищожно, а при условията на евентуалност – неправилно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост, като се излага че не може по реда на поправката да се отстраняват грешки при формиране на волята, да се променят вида на сделката, страните по нея, да се заменя един недвижим имот с друг, да се изключва или да се прибавя недвижим имот, т. е. такива по естеството си поправки и допълнения, които водят до подмяна на страните и предмета на договора, а с обжалвания акт на ПЧСИ В.В., наречен „Постановление за поправка на постановление за възлагане на недвижим имот“, било сторено именно това - заменен бил изцяло предметът на постановлението за възлагане.

Излага се още, че в постановлението за поправка на постановлението за възлагане е посочено, че вместо да се чете Паркомясто № 2 /две/ с площ от 37,07 кв. м в поземлен имот с идентификатор № *** (...), както и Реално обособена част с площ от 41,83 кв.м от поземлен имот с идентификатор № *** “, следва да се четат съответно „9,480 % идеални части от поземлен имот с идентификатор № *** “ и ,,10,698 % идеални части от поземлен имот с идентификатор № *** “, както са посочени в 1 постановлението за поправка на постановлението за възлагане.Жалбоподателите сочат, че обжалваният акт на ПЧСИ В.В., наречен „Постановление за поправка на постановление за възлагане на недвижим имот, е абсолютно неразбираем и по тълкувателен път не може да се разбере каква е действителната воля на ПЧСИ В.В., както и че по никакъв начин не може да се разбере как и защо посочените в първоначалното постановление за възлагане обекти, индивиуализирани като Паркомясто с площ 37,07 кв.м“ и Реално обособена част с площ от 41,83 кв.м“, следва да се четат като „9,480 % от поземлен имот с идентификатор № *** “ идеални части от поземлен имот с идентификатор № *** “ и ,,10,698 % идеални части от поземлен имот с идентификатор № *** “, както са посочени в постановлението за поправка на постановлението за възлагане. Сочи се, че са налице основанията за отмяна и по чл. 435, ал. 3 от ГПК, съгласно която норма постановлението за възлагане може да се обжалва от длъжника поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по найвисоката предложена цена. Излага се, че дори и да се приеме, че предмет на публичната продан са били „9,480 % идеални части“ и „10,698 % идеални части“ от поземлен имот с идентификатор № ***, а не „Паркомясто с площ 37,07 кв.м“ и „Реално обособена част с площ от 41,83 кв.м“, то това означавало, че наддаването при публичната продан не е било извършено надлежно, тъй като „купувачът“ (и взискател) С.А.Б. не е подавал наддавателно предложение за „9,480 % идеални части“ и „10,698 % идеални части“ от поземлен имот с идентификатор № ***, а за „Паркомясто с площ 37,07 кв.м“ и „Реално обособена част с площ 41,83 кв.м“, т.е. наддавателно предложение за възлагане на идеални части от поземления имот няма и никога не е имало, а постановлението за възлагане е издадено за идеални части от поземления имот, за които не е имало изобщо наддаване.

Жалбоподателите се позовават и на невлязло в сила Решение № 13649 от 07.08.2023 г. по гражданско дело № 36983/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 49 състав, с което е прието за установено, че С. С. Б. - И.а и Ц. Г. са собственици на 1/2 (една втора) идеална част от Поземлен имот с идентификатор № ***, като С.А.Б. и Д.К.Б. били осъдени да предадат на С. С. Б. - И.а и Ц. Г. И. владението на 1/2 идеална част от гореописания поземлен имот.

Излагат, че в своите мотиви Софийски районен съд е посочил, че в случая, доколкото паркомястото и реално обособената част не представляват самостоятелни обекти, същите не са придобити от ответниците в собственост, както и че постановлението за възлагане не е произвело вещно-транслативния си ефект.

Излагат също, че СРС е отбелязал, че съгласно чл. 37, ал. 4 от ЗУТ в сграда в режим на етажна собственост необходимите места за паркиране се осигуряват с инвестиционен проект в: 1. паркинг-гараж със статут на самостоятелен обект в сградата; или 2. паркинггараж със статут на обща част в сградата, или 3. отделни места за паркиране със статут на принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата, като съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза паркоместата не са включени в 2 разрешението за строеж, в КККР не са нанесени като самостоятелни обекти в сградатапаркоместа или гаражи, поради което съдът е приел, че паркоместата в процесния имот не са самостоятелни обекти.

Моли се да бъде постановено определение, с което да се обяви нищожността на акта с изх. № 7058/22.08.2023 г. по изпълнително дело № 20197880400069 на В.В., действащ в качеството си на помощник - частен съдебен изпълнител при частен съдебен изпълнител М.К.К., вписан в регистъра на КЧСИ с per. № 788, който акт е наименован „Постановление за поправка на постановление за възлагане на недвижим имот, придобит на публична продан с изх. № 12147/18.12.2019 г., вписано в Агенция по вписванията, имотен регистър, вх. рег. № 32625 от 20.05.2021 г., акт № 19, том LXXXIV, дело № 25150, имотна партида 729847 по изпълнително дело № 20197880400069“.

При условията на евентуалност се моли да се постанови решение, с което да се отмени като неправилен актът по изпълнително дело № 20197880400069 с изх. № 7058/22.08.2023 г. на В.В., действащ в качеството си на помощник - частен съдебен изпълнител при частен съдебен изпълнител М.К.К., вписан в регистъра на КЧСИ с per. № 788, който акт е наименован „Постановление за поправка на постановление за възлагане на недвижим имот, придобит на публична продан с изх. № 12147/18.12.2019 г., вписано в Агенция по вписванията, имотен регистър, вх. рег. № 32625 от 20.05.2021 г., акт № 19, том LXXXIV, дело № 25150, имотна партида 729847 по изпълнително дело № 20197880400069“.

Претендират се разноски, направени във връзка с настоящото производство.

С жалба, вх. № 6037/26.10.2023 г. по описа на ЧСИ М.К., се обжалва постановление за разноски с изх. № 7949/26.09.2023 г. и такси, начислени със сметка по чл. 79 от ЗЧСИ № 0000019019/18.06.2021 г. и фактура №0000017669/18.06.2021 г., издадени по изпълнително дело № 20197880400069 на ЧСИ М.К. с per. № 788 в регистъра на КЧСИ.

Сочи се, че обжалваните Постановление за разноски и сметка за разноски са неправилни поради противоречие с материалния и процесуалния закон, като се излагат съображения.

Моли се да се постанови решение, с което да се отмени изцяло Постановление за разноски с изх. № 7949/26.09.2023 г. по изпълнително дело № 197880400069 на ЧСИ М.К. с per. № 788 в регистъра на КЧСИ.

Моли се, съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по тълкувателно дело № 2/2021 г. на ВКС, ОСГТК, да се реши въпросът по същество, като се извърши ново разпределение. Заявена е претенция за разноски, направени в настоящото производство.

В жалбата се съдържа особено искане – за спиране на настоящото производство, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до постановяване на окончателен съдебен акт по гражданско дело № 36983/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 49 състав, като се излага, че производството по гражданско дело № 36983/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 49 състав, е преюдициално по отношение на настоящия правен спор, защото с решение по посоченото дело е отречен вещно-транслативният ефект на проведената 3 публична продан по изпълнително дело № 20197880400069 на ЧСИ М.К. и в случай че това решение бъде потвърдено от горните инстанции, всички такси и разноски по изпълнителното дело, начислени за реализиране на този изпълнителен способ (публична продан), ще бъдат незаконосъобразни.

Постъпило е становище от взискателите С.А.Б. и Д.К.Б., в което се излага, че ЧСИ правилно е разпределил разноските, дължими се от длъжниците, както и мотиви на ЧСИ М.К., в които са изложени съображения за неоснователност на депозираните жалби.

Софийският градски съд, като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Подадената жалба, вх. № 5333/25.09.2023 г. по описа на ЧСИ М.К. е недопустима.

В чл. 435, ал. 3 от ГПК е посочено, че постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

Настоящият съдебен състав намира, че изложените оплаквания в жалба, вх. № 5333/25.09.2023 г. излизат извън предметния обхват на проверката при обжалване на постановлението за възлагане. В точка 8 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 год., постановено по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, е посочено, че действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка, са част от наддаването и надлежното им извършване подлежи на проверка по жалба срещу постановлението за възлагане.

В случая, не се обжалва постановлението за възлагане, което видно от материалите по изпълнителното дело е влязло в сила на 31.05.2021 г., а постановлението за поправка на това постановление, макар и да се навеждат доводи, че наддаването при публичната продан не е било извършено надлежно, тъй като наддавателно предложение за възлагане на идеални части от поземления имот няма и никога не е имало, а постановлението за възлагане е издадено за идеални части от поземления имот, за които не е имало изобщо наддаване.

От изложеното в жалбата в нейната цялост обаче се стига до извод, че жалбоподателите обжалват постановлението за поправка на постановление за възлагане на недвижим имот с оплаквания, че с постановлението за поправка е извършено възлагане на идеални части от недвижим имот, което е различно от това, което е било предмет на публичната продан. От материалите по делото се установява, че самото постановление за възлагане е било обжалвано, като с Определение № 13200/14.08.2020 г., постановено по ч. гр. дело № 891/2020 г. по описа на Софийски градски съд, 4-то гр. отд., жалбата е била оставена, без разглеждане, като недопустима. Определението на Софийски градски съд е 4 потвърдено с Определение №896/02.04.2021 г., постановено по ч. т. дело № 4219/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 3-ти състав.

Законодателят в разпоредбата на чл. 435, ал. 3 ГПК ясно е регламентирал основанията за обжалване на постановлението за възлагане – поради това, че наддаването на публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по найвисока цена, поради което посочените в жалбата оплаквания и то срещу постановление за поправка на постановление за възлагане на недвижим имот, излизат извън рамките на посочените две хипотези.