Решение № 6246 от 16.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6246 гр. София, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Темислав М. Димитров

Членове:

Боряна Д. Воденичарова

Ивона В. Енчева при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20261100504763 по описа за 2026 година

Производство е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ“ срещу решение № 4425/09.03.2026 г. по гр.д. № 50065/2025 г. по описа на СРС, 43 състав, с което е признато за установено, че жалбоподателят дължи в полза на „ТравелРефънд АпС.“ на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр чл. 7, т. 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, във вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите както следва: 250 евро, представляваща главница за обезщетение за закъснял повече от три часа полет W64364 от 21.10.2022 г. по направление Болоня – София, ведно със законна лихва, считано от 21.08.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 77,18 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 28.04.2023 г. до 20.08.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 2185/2025 г. по описа на РС – Монтана, както и по частна жалба на „ТравелРефънд АпС.“ срещу определение № 11931/25.03.2026 г. по гр.д. № 50065/2025 г. по описа на СРС, 43 състав, с което е отхвърлена молба на „ТравелРефънд АпС.“ за изменение на решението в частта, касаеща разноските.

Въззивникът - „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ“, поддържа, че решението на 1

Софийски районен съд е неправилно. Твърди, че по делото е доказано основание за изключване на отговорността на въздушния превозвач, а именно – извънредни обстоятелства, изразяващи се в стачни действия на служителите на летището в Болоня. Моли решението на СРС да бъде отменено по подробно посочени във въззивната жалба аргументи, съответно – предявеният иск да бъде отхвърлен.

Претендира разноските.

Ответникът по жалбата - „ТравелРефънд АпС.“, оспорва жалбата, като счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските.

Частният жалбоподател - „ТравелРефънд АпС.“, счита, че има право на пълния размер на разноските за адвокатско възнаграждение, поради което моли определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, да бъде отменено и да бъде изменено решението на СРС в частта, касаеща разноските.

Ответникът по частната жалба - „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ“, оспорва жалбата, като счита, че обжалваното определението по чл. 248 ГПК е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „ТравелРефънд АпС.“ с искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 и чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 г. и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ“, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 250 евро, представляваща главница за обезщетение за закъснял повече от три часа полет W64364 от 21.10.2022 г. по направление Болоня – София, ведно със законна лихва, считано от 21.08.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 77,18 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 28.04.2023 г. до 20.08.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 2185/2025 г. по описа на РС – Монтана.

Ищецът твърди, че по силата на договори за цесия от 07.03.2023 г. е придобил вземане на К.С. за сумата в размер на 250 евро спрямо ответника „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ“. Твърди, че между К.С., от една страна, и „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ“, от друга страна, е бил налице договор за самолетен превоз по направление от Болоня до София. Твърди, че полетът е закъснял повече от три часа, поради което и в резултат на посоченото неизпълнение на договора за превоз пътникът има право на неустойка в размер на 250 евро, съгласно чл. 5, т. 1, б. „в“, вр. чл. 7 от РЕО № 261/2004 г., тъй като полетът е бил с разстояние до 1500 км. Ето защо, претендира сумата в 2 размер на 250 евро, ведно със законната лихва от 21.08.2025 г. до погасяването, представляваща обезщетение, дължимо в полза на пътника К.С. на основание регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за закъснял полет W6 4364 от Болоня до София, както и сумата в размер на 77,18 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 28.04.2023 г. до 20.08.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 2185/2025 г. по описа на РС – Монтана.

С обжалваното решение исковете са уважени изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

За преценка правилността на решението съдът съобрази от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 5, т. 1, б. „в“ от РЕО № 261/2004 г. при отмяна на полет съответните пътници имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7 от РЕО № 261/2004 г. – 250 евро за всички полети до 1500 км. Съгласно Решение на Съда на ЕС по дело № С-402/07, пътници на закъснели полети могат да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагане на правото на обезщетение, така че те могат да се позоват на правото на обезщетение по чл. 7 от РЕО № 261/2004 г., когато, поради закъснение на полет, претърпяната загуба на време е равна на или по-голяма от три часа, т.е. когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварителното планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание.

За основателност на иска с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 7 от РЕО № 261/2004 г. следва да се установи, че: между К.С., от една страна, и ответника, от друга страна, е налице сключен договор за превоз за полет на 21.10.2022 г. от Болоня до София, че кацането на самолета, извършващ полета, е осъществено с повече от 3 часа закъснение, поради което е налице основание за ангажиране на договорната отговорност на ответника съгласно чл. 5, т. 1, б. „в“ от РЕО № 261/2004 г., предвид факта, че процесният полет с разстояние до 1500 км. е закъснял с повече от 3 часа, че вземането на К.С. е придобито от ищеца по силата на договор за цесия, което прехвърляне е съобщено на ответника.

Не се спори по делото, че ответното дружество е изпълнило полет на 21.10.2022 г. от Болоня до София, който е с разстояние до 1500 км., както и че полетът е осъществен със закъснение от повече от три часа.

Въззивникът твърди, че не следва да носи отговорност за закъснелия полет, тъй като закъснението се дължи на изключващи отговорността на превозвача обстоятелства, а именно: извънредни обстоятелства, изразяващи се в стачни действия 3 на служителите на летището в Болоня.

На основание чл. 5, параграф 3 от регламента, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. По смисъла на регламента извънредни обстоятелства могат да възникнат в случаите на: политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.

Както беше посочено, въззивникът-ответник твърди, че закъснението на процесния полет се дължи на извънредни обстоятелства, изразяващи се в стачни действия на служителите на летището в Болоня. Доказването на този факт, а именно – наличието на стачни действия от страна на служители на летището в Болоня на 21.10.2022 г., както и причинната връзка между закъснението на процесния полет с такива действия, независещи от превозвача, са в доказателствена тежест на ответника.

По делото обаче не са ангажирани доказателства, от които при условията на пълно и главно доказване да се установява настъпването на посочените от ответника факти, изключващи отговорността му за закъснението на процесния полет. Представени са преводи на журналистически статии от 19.10.2022 г. и 20.10.2022 г., в които е посочено, че е възможно да има стачни действия на летища в Италия и е възможно по този повод да настъпят смущения в полетите. Не са ангажирани обаче други доказателства, от които да се установява, че действително такива стачни действия са се състояли на летището в Болоня, в какво са се изразявали стачните действия и кои служители са стачкували, каква е връзката на закъснението на процесния полет с тези действия.

Следователно, правилно районният съд е стигнал до фактически и правни изводи за недоказване на възражението на ответника за наличието на извънредни обстоятелства, препятствали точното изпълнение на процесния полет.

Във връзка с изложеното въззивният съд счита, че по делото се установява, че К.С. е имала потвърдена резервация и е била пътник на процесния полет на „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ“ от Болоня до София, че процесният полет е с разстояние до 1500 км., че същият е изпълнен с повече от три часа закъснение. Следователно и на основание чл. 5, т. 1, б. „в“, вр. чл. 7 от РЕО № 261/2004 г. пътникът има право на обезщетение в размер на 250 евро.

Видно от договор за цесия, съобщени на ответника с връчване на исковата молба, К.С. е прехвърлила вземането си, възникнало от закъснението на процесния полет, в полза на „ТравелРефънд АпС.“

Следователно, по делото се установява, че „ТравелРефънд АпС.“ е активно 4 материалноправно легитимирано да претендира заплащането на задълженията на ответника към пътника К.С. във връзка със закъснението на процесния полет.

Ето защо, както главният иск за обезщетение във връзка със закъснение на полет, така и обусловеният иск за мораторна лихва са основателни (доколкото не са налице и твърдения за неправилност на решението в частта, касаеща присъдената мораторна лихва), поради което правилно са уважени в цялост с обжалваното решение.

По частната жалба срещу определение № 11931/25.03.2026 г. по гр.д. № 50065/2025 г. по описа на СРС, 43 състав, с което е отхвърлена молба на „ТравелРефънд АпС.“ за изменение на решението в частта, касаеща разноските:

Предвид изхода от делото, само ищецът има право на разноски както за исковото производство, така и за предхождащото го заповедно производство. Същият претендира присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 255,65 евро за исковото производство и адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро за заповедното производство. Районният съд е уважил възражение на ответника за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, като е присъдил в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 200 евро – 150 евро за исковото производство и 50 евро за заповедното производство.

Въззивният съд споделя изводите на районния съд относно размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищеца. Съгласно Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № С-438/2022 г., при определяне на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите, предвидени в наредбата. Критериите за определяне на размера на адвокатското възнаграждение, предвидени в чл. 36, ал. 3 ЗА, са следните - фактическата и правна сложност на случая, засегнатият интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, квалификацията, опита и специализацията на адвоката. Делото е решено само въз основа на представени писмени доказателства, в рамките на едно открито съдебно заседание, което е проведено без участието на процесуалния представител на ищеца. Следователно, делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, над средната такава при дела с подобен предмет, поради което и настоящият съдебен състав счита, че претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение се явяват прекомерни. Размерът на разноските, определен от първоинстанционния съд, отговаря на посочените по-горе критерии, поради което се явява справедлив и съответен на извършената от процесуалния представител на ищеца по делото адвокатска работа.