Решение № 8604 от 11.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8604 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20251110151670 по описа за 2025 година

Предявени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът-„Топлофикация София” ЕАД твърди, че с оветника Х. И. К. са били в договорни отношения по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-апартамент №70, находящ се в гр. София, ж.к. „Свобода“, бл.10, вх.Г, ет.6. Твърди, че е изправна страна по договора, а ответникът не е изпълнил задължението си да заплати потребеното от него и доставено от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че в производство по реда на чл. 410 от ГПК съдът му е указал да предяви иск за установяване на вземането си, поради което е обоснован правен интерес от исковете, с които се иска от съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 35,46 лева–главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.06.2022 год. за посочения по-горе недвижим имот и сумата от 9,81 лева–лихва за забава от 15.11.2022 год.–28.02.2025 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.03.2025 год. /датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК/ до окончателното плащане на сумите. Претендира сторените в производството разноски.

Ответникът-Х. И. К., чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претенциите.

Третото лице помагач-„Техем сървисис“ ЕООД излага, че количеството топлинна енергия е определено съгласно нормативните изисквания.

1

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна страна:

Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.

В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е. че е платил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за ползвана топлоенергия през процесния период.

Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредбата. Качеството на ответника на потребител на топлинна енергия, за процесния период не се оспорва от ответника, а от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №200, том I, рег. №1527, дело №188/2022 год. е видно, че до 22.06.2022 год. Х. И. К. е притежавал право на собственост върху процесния топлоснабден имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично приемане от страна на потребителите.

Съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в Наредба №Е-РД 041/12.03.2020 год. за топлоснабдяването.

Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 144 ал.1 от ЗЕ, като при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

2

В случая съдът приема, че по делото не е установено количеството на потребената топлоенергия за периода от 01.05.2021 год. до 30.06.2022 год., тъй като в тази насока не са ангажирани никакви доказателства. Представената по делото справка за абонатен №4000423865 не касае процесния период, а м.09.2022 год., м.07.2023 год. и м.09.2023 год. С оглед на изложеното иска следва да се отхвърли като недоказан.

Предвид извода за неоснователност на предявения главен иск, неоснователен е и акцесорния с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, поради което следва да се отхвърли.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК

831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23 искове против Х. И. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ №13, ет.2, чрез адв. Г. за признаване за установено, че Х. И. К. дължи на „Топлофикация София” ЕАД, на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 35,46 лева, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.06.2022 год. за недвижим имот- апартамент №70, находящ се в гр. София, ж.к.

„Свобода“, бл.10, вх.Г, ет.3 и за сумата от 9,81 лева–лихва за забава от 15.11.2022 год.–28.02.2025 год., като неоснователни и недоказани.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3