Определение № 162 от 27.06.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 162 гр. Варна, 27.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20233000600197 по описа за 2023 година Въззивното производство е по реда на чл. 249, ал.3 от НПК и се развива по глава 22-ва от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при Окръжна прокуратура Варна срещу определението на Окръжен съд гр. Варна по НОХД № 596/23 г., постановено в разпоредително заседание от 07.06.2023г., на основание чл. 249 ал. 1, 2 и 4 т. 1 от НПК и чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК. Прокурорът счита определението за неправилно и подчертава усилията на органите на ДП по местно и международно издирване на обвиняемия П., които не са дали успешен резултат. Посочва се, че не може да се очаква П. да бъде намерен и да му бъдат връчени съдебни книжа, тъй като Република Украйна е направила резерви по изпълнението на молби за правна помощ в окупирани от Руската Федерация територии. Прокурорът счита, че при отсъствие на възможност обвиняемият да бъде издирен и лично призован за участие в наказателното производство, процедурата по чл. 206 и чл. 269 ал. 3 от НПК е изпълнена законосъобразно, като обв. П. е привлечен към наказателна отговорност в присъствието на служебен защитник, с което правото му на защита е било реално обезпечено. Счита се, че тезата на съда, че задочното производство срещу обв. П. би довела до необходимост от възобновяване е теоретична възможност, която не дерогира чл. 269 ал. 3 т. 3 и 4 от НПК, изключва въобще провеждането на задочно наказателно производство и противоречи на Директива 2016/343. Подобно разбиране би довело до фактическо спиране на наказателното производство. На следващо място прокурорът оспорва приетото от съда като нарушение отсъствие на превод на украински език на постановлението за привличане и обвинителния акт, тъй като в отсъствие на самия обвиняем не е било необходимо превеждането на процесуалните книжа. Иска се отмяна на постановеното определение.

1

Срещу протеста е постъпило възражение от служебния защитник адв. Н.

И., упълномощена от определения от ВАК адв. Т. И.. Подкрепени са изложените от първоинстанционния съд аргументи. В допълнение защитникът посочва, че в обвинителния акт не се съдържа актуалния адрес на обвиняемия, установен чрез отговора на молбата за правна помощ, както и че П. е променил фамилията си и му бил издаден нов паспорт. Защитникът моли определението да бъде потвърдено.

Съставът на въззивния съд се запозна с материалите по делото и установи следното:

1. Принципно правилното цитиране в определението на ВОС на нормата на чл.395а, ал.1 от НПК и чл.55, ал.4 от НПК, че когато обвиняемият не владее български език, той има право на устен и писмен превод в наказателното производство на разбираем за него език и съдът и органите на досъдебното производство му осигуряват устен превод на разбираем за него език, както и писмен превод на актовете по чл. 55, ал. 4 от НПК, сред които изрично е посочен и обвинителния акт, е относимо към случаите, в които обвиняемият участва лично в наказателното производство. В подкрепа на този извод е и нормата на чл. 395 б от НПК, даваща възможност за проверка за владеене на български език от обвиняемия във всеки момент на производството, в което участва. За да бъде упражняван такъв контрол, видно е, че обвиняемият следва да присъства на съответните процесуални действия.

В конкретното наказателно производство Ф. П./Я. не е бил установен и не е категорично на какъв/какви езици може да комуникира. По делото са налице доказателства, че е осъществявал разговори на руски език, но и че е разговарял с български граждани и е подписвал документи на български език – без преводач.

С оглед на това и ВОС не би могъл да прецени какъв е разбираемият от обвиняемия език и да изисква превод на процесуалните книжа по делото.

Това, че е украински гражданин, не означава, че знае и ползва украински език, нито изключва обвиняемият да си служи пълноценно и с българския – както говоримо, така и писмено. Веригата от предположения може да продължи, обхващайки и други езици.

Предвид изложените съображения, становището на ВОС, че неизготвяйки превод на украински език органите на ДП са допуснали съществено процесуално нарушение, не се споделя. В условията на наказателно производство, водено и занапред по чл. 269 ал. 3 от НПК, не следва да бъде предприемано изготвянето на такъв превод, респ. в тази част дадените от първоинстанционния съд указания не следва да бъдат изпълнявани.

2. Първоинстанционният съд е установил нарушение по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК – обвиняемият не е бил информиран лично за образуването на наказателното производство, за придобиването на качеството на обвиняем, за престъплението и за съответните законови последици; не се е 2 отказал от това свое право и от правото си да участва в досъдебното производство по собствена воля, не е бил лично призован за насрочените процесуални действия в ОСлО – Варна. Подробно са изложени съображения за възможното развитие на едно такова производство, предвид еднопосочната и последователна практика на ВКС по чл. 423 от НПК в производствата по гл.

33 от НПК.

Видно е, че обвиненото по реда на чл. 206 от НПК за престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 1, 2, 4, 5 и 7 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, осъществено в период 01.08.2015г. – 31.03.2016г., лице е напуснало страната на 26.06.2015г.

(преди периода по обвинението) и повече не се е завръщало на територията на РБългария.

Обявен е за издирване с мярка „установяване на адрес“ на 04.09.2019г.

На 31.12.2021г. чрез Интерпол е получена информация за адресна регистрация в РУкрайна – Lviv region, Drohobych city, Boholtsia Street, 4 3 .

Ha 07.06.2022г. Министерство на правосъдието Украйна е изпратило отговора на прокуратурата по изпратената от органите на ДП молба за правна помощ. От съдържанието на изпратените материали се установява, че лицето Ф. П. е променил фамилията си на Я. (Ящук) и е получил нов задграничен паспорт още на 06.05.2015г., след което са му били издадени през 2016г. и 2017г. нови документи за самоличност, валидни и към настоящия момент.

Бил е снет от известната регистрация в Лвивска област, гр. Борислав, ул.

„Модрицка“, къща 55, на 24.05.2018г. и към момента не е регистриран.

Пресякъл е с МПС – KRA9471S, границата на Украйна навлизайки във временно окупирани територии на 16.06.2021г., ползвайки името Ф. Я..

На 11.10.2022г. МВР, Дирекция „МОС“ е уведомила органите на ДП, че украинският гражданин Ф. П. е обявен на международно издирване в ШИС с въведен сигнал със съответен идентификационен номер с мярка „установяване на местонахождение“.

На тази основа съставът на въззивната инстанция установява, че обвиняемият П./Я. не е узнал за воденото срещу него наказателно производство, не е бил установен и надлежно уведомен, респ. не е могъл да упражни правата си по чл. 55 от НПК. Допуснато е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 249 ал. 4 т. 1 от НПК, лишаващо го напълно от възможност да упражни правото си да участва в производството.

От друга страна, нарушението е отстранимо, тъй като не са били изчерпани възможностите за издирване на задочно обвиненото лице. Видно от писмата на Дирекция „МОС“ той продължава да е издирван от Интерпол и по ШИС с фамилното име П., което е променил на Я.. Не са били комуникирани до мрежите, осъществяващи международно издирване, новите документи за самоличност, които надлежно са били издадени от украинските власти. Не е била извършена проверка и по регистрите на МПС, с оглед идентификация на МПСто, с което е напуснал Украйна. Необходимо е да се положат допълнителни усилия по установяване на обвиняемото лице.

3

Последващ е въпросът за процесуалния развой на производството – дали да бъде спряно или да продължи в следващата фаза, при задължително отчитане интересите на разкриването на обективната истина и възможно ли е това в отсъствието на обвиняемия. При установяване на Ф. П./Я. и предоставянето на възможност да упражни процесуалните си права, допуснатото нарушение би било напълно отстранено.

Изложеното обосновава извод, че изводите на ВОС в тази част на разглежданото определение са законосъобразни и се подкрепят от въззивния съд. Предвид значимостта и относителният им дял във взетото решение, съдебният акт следва да бъде потвърден.

Поради изложеното и на основание чл. 249 ал. 3 и чл. 345 ал.1 от НПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 07.06.2023г. на Окръжен съд гр.

Варна, по НОХД № 596/23г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4