Решение № 264 от 04.08.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. ХАСКОВО, 04.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20225600500464 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435 ал.2 т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Дженерали застраховане“АД, ЕИК 030269049-гр.София против действия на ЧСИ Н.Кавакова, рег.№929 , район на действие ОС-Хасково относно Постановление за разноски от 15.04.2022г., с което е отказано да се намалят приетите в изпълнителното производство разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 459,97лв., тъй като същите са в нормативно определения минимум, съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител, като се твърди, че независимо от размера на задълженията, застрахователите са нормативно задължени да образуват и поддържат технически резерви, част от които е финансовия резерв за предстоящи плащания по всяка доброволно уредена или съдебно предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, поради което вземането по изпълнителното производство е гарантирано и събираемо в кратък срок. От друга страна твърди, че за удовлетворяване на паричното си вземане взискателят се е ограничил само до образуване на изпълнително дело и допълнителни искания за насочване на изпълнението към определено имущество.Това предвид гаранциите в закона и лесната събираемост на вземането, прави ненужна проверката за имотното състояние на длъжника и насочване на принудителното изпълнение към определено имущество.В този смисъл поддържа,че 1 адвокатското възнаграждения на взискателя следва да се определи само на основание чл.10 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и по чл.10 т.2 от същата. В подкрепа на доводите си цитира съдебна практика.Поддържа също,че доколкото размера на адвокатското възнаграждение попада в общия размер на задълженията по изпълнителното дело, върху които се изчислява пропорционалната такса по т.26 от Тарифата таксите и разноските към ЗЧСИ, следва да се намали и размера на пропорционалната такса, посочен в поканата за доброволно изпълнение. Претендира съдът да отмени обжалваното постановление на ЧСИ Н.Кавакова като намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя и да коригира размера на начислената по т.26 пропорционална такса от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.

В срока по чл.436 ал.3 от ГПК е депозирано писмено възражение от взискателя по изпълнителното дело Х. А. Ю., чрез пълномощникът адв. Кирил Красимиров Генев-АКХасково, с които се оспорва жалбата и се излагат доводи за нейната неоснователност.

В мотивите си ЧСИ Николета Кавакова излага доводи за неоснователност на жалбата, като приема,че същата е допустима, тъй като ГПК дава възможност на длъжника да обжалва акта на съдебния изпълнител свързан с определянето на разноските в изпълнителното производство .

Хасковският окръжен съд като взе предвид доводите на длъжника по изпълнението изложени в жалбата , мотивите на ЧСИ и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна-длъжник в изпълнителното производство, против действие на ЧСИ Н.Кавакова, подлежащо на обжалване по смисъла на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК, в законоустановения едноседмичен срок по чл.436 от ГПК, поради което е процесуално допустима .Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В настоящият случай се обжалват действията на ЧСИ Н.Кавакова, относно определянето на разноските в Постановление за разноски от 15.04.2022г., с което е отказано да се намалят приетите в изпълнителното производство разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 459,97лв. с мотив, че същите са в нормативно определения минимум, съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно разпоредбата на чл.435 ал.2 от ГПК,законодателят изрично е посочил подлежащите на обжалване действия на държавните и частни съдебни изпълнители,които длъжникът може да обжалва.Приложимата разпоредба,според посоченото правно основание на жалбата, и фактическите твърдения в същата е тази на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК.Длъжникът по изпълнението обжалва действията на ЧСИ по изп.д.№ 20229290400350 отнасящи се до определените разноски в Постановление за разноски от 15.04.2022г., според което длъжникът следва да заплати на взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 459,97лв.

В тълкувателно решение №3/2015г. от 10.07.2017г. на ОСГТК на ВКС е посочено,че 2 на обжалване по реда на чл.435 ал.2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноски по изпълнението, а не само този, който е материализиран в постановление на съдебния изпълнител за определяне на разноски. В мотивите на посоченото ТР е направен анализ на правоотношението между взискателя и длъжника по отношение на отговорността за разноски. Посочено е, че дължимите такси и разноски по изпълнението се внасят авансово от взискателя, при което между взискателя и длъжника възниква материално правоотношение за възстановяването им. По силата на това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за направените от него разноски и тези разноски следва да се съберат в хода на изпълнителното производство. За събирането им обаче е необходим изричен акт на съдебния изпълнител, с който да бъде определено, че внесените суми са действително дължими /разноските по изпълнението следва да се определят по основание и размер от съдебния изпълнител/.

Вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без да е необходимо издаването на изпълнителен лист и актът на съдебния изпълнител представлява пряко изпълнително основание.

В случая акта на ЧСИ Н.Кавакова за събирането на разноски по изпълнението представлява изпратеното до длъжника „Дженерали застраховане“АД-гр.София Постановление за разноски от 15.04.2022г., в което е включено адвокатското възнаграждение на взискателя в размер на 459,97лв. Постановлението е съобщено на длъжника и против същото е постъпила жалба на 03.05.2022г. Жалбата на длъжника против разноските в изпълнителното производство с правно основание чл.435 ал.2 т.7 от ГПК следва да се разгледа по същество.

Разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя в изпълнителното производство са правилно определени и същите са съобразени с изискванията на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,като същите са съобразени с фактическата и правна сложност на делото и извършените от адвоката на взискателя процесуални действия по делото. В настоящият случай видно от данните в изпълнителното производство адвокатското възнаграждение на взискателя е в размер на 459,97лв., която сума се определя по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, съгласно договореното в представения в изпълнителното производство договор за правна защита и съдействие.От мотивите на ЧСИ Н.Кавакова е видно, че към момента на постановяване на постановлението за разноски от 15.04.2022г. задължението на взискателя не е платено, като данни за извършено плащане в полза на взискателя липсват и към настоящия момент.

Липсват и твърдения в посочения смисъл в депозираната жалба против действията на ЧСИ Н.Кавакова, предмет на разглеждане в настоящето производство.В този ред на мисли съдът счита, че при определянето на размера на адвокатското възнаграждение на взискателя правилно и в съотвествие с изискванията на закона ЧСИ е отказал да намали адвокатското възнаграждение в полза на пълномощника на взискателя, като се е съобразил както с фактическата и правна сложност на делото, така и с извършените от адвоката процесуални 3 действия по делото. Правилно е била приложена разпоредбата на чл.10 т.1 и т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и така определеното възнаграждение не е прекомерно, а е съобразено с материалния интерес и изискванията на закона.В случая освен процесуално представителство за образуване на изпълнително дело чл.10 т.1 от Тарифата,упълномощеният от взискателя адвокат е осъществил процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело с цел удовлетворяване на паричното вземане,поради което и на основание чл.10 т.2 от Тарифата на същия следва да се определи и възнаграждение в размер на ½ от съответното възнаграждение по чл.7 ал.2 т.2 ,а именно: при размер на вземането 1951,88лв./общ размер на вземането по изпълнителния лист,послужил като основание за образуване на изпълнителното производство/ адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 183,32лв./1/2 от 366,63лв.,определени по чл.7 ал. 2 т.2 от Тарифата/ или общо адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство е 200лв.+183,32лв. или общо 383,32лв. без ДДС,а с ДДС сумата е 459,98лв. Т.е. претендирания от взискателя размер на адвокатското възнаграждение е изцяло съобразен с минималните размери на адвокатските възнаграждение предвидени в разпоредбите на чл.10 т.1 и т.2 от Тарифа №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.В този смисъл неоснователно е и искането за намаляване на пропорционалната такса по чл.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, която такса е съобразена с размера на дълга, тъй като при събирането на дължимата сума по изпълнителното дело ЧСИ следва да събере както сумите посочени в изпълнителния лист, така и направените от взискателя разноски в изпълнителното производство.

Изложените по-горе съображения водят до извода на настоящия съдебен състав,че подадената жалба против действията на ЧСИ Н.Кавакова с правно основание чл.435 ал.2 т.7 от ГПК отнасящи се до определянето на разноските в Постановление за разноски от 15.04.2022г. по изп.д.№202292904000350 е неоснователна и недоказана, поради което същата ще следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Дженерали застраховане“АД, ЕИК 030269049-гр.София против действия на ЧСИ Н.Кавакова, рег.№929 , район на действие ОС-Хасково относно Постановление за разноски от 15.04.2022г. , с което е отказано да се намалят приетите в изпълнителното производство разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 459,97лв., като е прието,че същите са в нормативно определения минимум, съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като неоснователна и недоказана.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5