Решение № 863 от 02.09.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 863 гр. Бургас, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20262120201306 по описа за 2026 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод жалбата на „* “ ООД с ЕИК *, против Наказателно постановление № 878648-F873719/16.03.2026 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл.185, ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена „Имуществена санкция” в размер на 550 евро.

С жалбата се иска отмяна на НП като се изтъкват доводи за допуснати нарушения на производствените правила и незаконосъобразност на санкционния акт.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява, като е постъпило писмено становище от адв. М. К. от АК-Пловдив.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, която моли постановлението да бъде потвърдено. Моли за присъждане в полза на НАП на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на НП то е връчено на търговеца на 25.03.2026 г., а жалбата е депозирана на 02.04.2026г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 12.02.2026г. в 10:30 часа била извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на: ЗДДС - "*", находящ се в гр. Бургас, ул. * № 55, стопанисван от „* " ООД с ЕИК*. Установило се, че в обекта има монтирано, въведено в експлоатация и 1 регистрирано в НАП фискално устройство, модел „Eitrade АЗ KL ", с индивидуален номер ED392742 и ИН на ФП 44392742. След легитимация от страна на органите по приходи, от ФУ е изведен КЛЕН за 10.02.2026г. и копие на ФКБ № 0001008/10.02.2026г. След преглед на издадения фискален бон №0001008/10.02.2026г. се установило, че същият не съдържа всички задължителни реквизити, а именно ФБ не съдържа точно наименование по видове закупени стоки/услуги. Цялата покупка като артикули/видове стоки е описана на един единствен ред във ФКБ като „УСЛУГИ" и обща стойност на покупката 64,00евро. Съгласно дадено обяснение от управителя на дружеството за стойността на гореописания фискален бон е извършена процедура на клиент включваща услугите „мишници" и „цели крака", като крайната сума от 64,00 евро представлявала сбор от публично обявените към датата на услугата промоционални цени публикувани на официалния сайт на дружеството, както следва- „Мишници" - 19,00 евро и „Цели крака" - 45,00 евро.

Служителите на НАП преценили, че фискалният бон не съдържа наименование на стоката, по видове закупени стоки или услуги, липсва реално заплатеното и получено количество, като е отразена само обща стойност 64.00 €.

С оглед така установената фактическа обстановка, за нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4, от ЗДДС бил съставен АУАН cep. AN № F873719 от 26.02.2026 г.

АНО изцяло възприел фактическата обстановка, изложена в АУАН и издал обжалваното постановление.

Съдът кредитира изцяло депозираните гласни доказателства на актосъставителя, доколкото същите са ясни, логични и последователни. На практика същите кореспондират с останалия с останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства. Всъщност, спорът по делото се концентрира основно върху правната преценка на осъществилите се факти, а не върху самата фактическа обстановка.

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34 от ЗАНН. АУАН също е издаден от компетентен орган. НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми.

Не представлява съществено нарушение обстоятелството, че в НП било записано, че не е подадено възражение срещу акта, макар такова да е налице, тъй като същото може да бъде взето предвид от съда.

В обобщение, съставът намира, че липсват формални основания за отмяна на обжалваното постановление, като не са допуснати процесуални нарушения в производството по издаването му.

Въз основа на така установената от съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Законодателят е предвидил за всяко задължено по чл.3 от Наредба № Н 18/13.12.2006 г. /а дружеството жалбоподател е такова/ лице, задължение във връзка с регистриране и отчитане на сторените продажби на стоки да издава от въведено и експлоатирано ФУ фискална касова бележка с определени задължителни реквизити.

Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. следва да се съдържат наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно 2 със съответната стойност.

Видно от приложеното по делото копие на ФКБ от конкретното фискално устройство, в същото е посочено единствено „УСЛУГИ“ на стойност 64,00 евро.

Настоящият състав намира, че това посочване не е достатъчно за посрещане на законовите изисквания.

На първо място, става ясно, че се касае за извършени две услуги, поради което означава, че е трябвало да има две отделни отразени такива във фискалния бон.

Остава въпросът за преценката на посочването на наименованието „услуга“. В самата наредба изрично е посочено, че наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата. Изискването във фискалната касова бележка да бъде посочено наименование на стоката/услугата следва да бъде разглеждано с оглед спецификата на търговския обект и техническите и функционални параметри на използваното фискално устройство. В наредбата няма задължително нормативно изискване в издаваните фискални касови бележки, като реквизит „наименование на стоката/услугата“, да бъде посочвана продаваната стока/услуга до степен на точното и пълно описание на конкретния артикул, предмет на продажбата, с изключение на предвидените в чл. 27, ал. 3 от наредбата продажби на специфични категории стоки/услуги. Разнообразието на артикулите от един вид стока/услуга, предлагани на пазара, извън посочените специфични категории, е в изключително широк диапазон, динамично и непрекъснато променящо се. От друга страна, регистрирането на продажбите чрез отразяване на продаваните стоки само като родово определени вещи, с посочване във фискалната касова бележка само най-общо на съответната стокова група (напр. отразяване в магазин за хранителни стоки на продажбите като „хранителни стоки“, „нехранителни стоки“, „напитки“, „други“), не може да се приеме като достатъчно за изпълнение на изискването на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., тъй като не позволява в достатъчна степен да бъде идентифициран видът на продаваната стока. В този смисъл е и съдебната практика- Решение № 2/01.02.2021 г. по адм.д. № 615/2020 г. на Административен съд- Русе.

Очевидно е, че в конкретния случай дори не се касае за посочване на услуги чрез тяхната родова принадлежност. След като наредбата използва понятието „услуга“ и указва, че следва да се отрази във фискалния бон конкретния вид, няма как това законово изискване да е изпълнено чрез посочване в съответния бон на същото понятие. Иначе казано, очевидно е, че не е посочен конкретния вид услуга, която е била предоставена.

Ето защо, настоящият състав намира, че в случая във фискалния бон не са налице всички реквизити, включително и видът на услугата, поради което и правилно е преценено, че е налице допуснато нарушение.

Съдът намира, че е неоснователен доводът за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се установяват обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на нарушението. Същото е формално, а също така се установява от показанията на актосъставителя, че всички фискални бонове до момента на проверката са били издавани по този начин. В подкрепа на този извод е приложената с писменото становище на процесуалния представител съдебна практика- Решение № 1094/21.07.2026 г. по НАХД № 2525/2026 г. на РС-Пловдив, от което е видно, че на дружеството е бил съставен акт за същото нарушение на 09.01.2026 г. Въпреки това, повече от месец след това дружеството не е предприело действия за привеждане на дейността си в съответствие със законовите изисквания, като това е сторено на 10.03.2026 г.

В обобщение, обжалваното НП като правилно, обосновано и законосъобразно да се потвърди от съда.

С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за 3 юрисконсулстско възнаграждение. При определяне на дължимите разноски следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 40,90 евро.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 878648-F873719/16.03.2026 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл.185, ал. 1 от ЗДДС, на „*“ ООД с ЕИК * е наложена „Имуществена санкция” в размер на 550 евро.

ОСЪЖДА „*“ ООД с ЕИК *, да заплати в полза на Национална агенция за приходите сумата в размер на 40,90 /четиридесет евро и 90 цента/ евро, представляваща сторени в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4