Решение № 281 от 02.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. София, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20221001000714 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 287368/23.05.2022 г., подадена от Министерство на околната среда и водите (МОСВ) чрез пълномощника С. З. срещу решение № 261378/19.04.2022 г., постановено по търг. дело № 8283/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Община Созопол, гр. Созопол, пл. „Хан Крум“ № 2, с БУЛСТАТ:000057236 на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 329 559.06 лева без ДДС, представляваща неплатена сума по договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR51011116-С032 от 06.08.2012 г., ведно със законната лихва от 20.07.2016 г. до окончателното плащане; сумата от 37 429.51 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от датата на падежа по всяко едно до 20.07.2016 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените по делото разноски в размер на 28 402.32 лева.

Жалбоподателят счита решението за неправилно, тъй като било постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като било постановено при несъобразяване и необсъждане в съвкупност на всички представени и приети по делото доказателства, и възраженията и доводите на ответника в лицето на МОСВ, поради което моли апелативния съд да го отмени и постанови ново, с което отхвърли исковите претенции.

Излага съображения, че мотивите на съда, обосноваващи основателност на иска, били изградени в нарушение при събирането на доказателствата, приети въз основа на заключение на вещо лице по въпрос, за който било недопустимо събирането на доказателства – уредена в закона 1 презумпция, че при осъществяването на определени категории нарушения е налице потенциална вреда за бюджета на Съюза, при което мотивите на съда не съответствали на действителната фактическа обстановка, а обоснованото с тях заключение било в нарушение на материалния закон; че решението било неправилно, тъй като противоречало на обективната истина за материалното отношение между ищеца Община Созопол и ответника МОСВ, породено от сключения между тях договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ – съдът се задоволил да преразкаже изложеното в исковата молба, без да установи конкретните релевантни факти и съответно относимите към тях правни норми, което личало от липсата на точно обозначаване на приложимия материален закон, употребата на израза „потенциални клиенти“ за обозначаване на заинтересованите лица по ЗОП (отм.), които биха имали интерес от участие в обществената поръчка и получаване на документацията за нея; липсата на каквото и да било обсъждане на установените по делото факти по отношение действията на възложителя - бенефициер, за които ответникът твърдял, че нарушавали правилата за възлагане на обществените поръчки; че заключението на вещото лице по недопустимия въпрос налице ли е реално или потенциално финансово влияние на нарушението удобно послужило на съда да реши спора, без да изследва фактите по делото в тяхната съвкупност и без да формира собствени и съществени мотиви, кой от тях бил осъществен и до какви последици водел.

Също така, жалбоподателят посочва какви факти са установени по делото и излага подробни доводи, че въз основа на тях се налагало извод, че били осъществените елементите от състава на нередността съгласно Регламент (ЕО) №1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999 (Регламент (ЕО) №1083/2006) – конкретно установено нарушение на императивните правила, конкретно установен извършител в лицето на бенефициера Община Созопол и като последица нанасяне на вреда на общия бюджет на Европейския съюз.

Навежда и доводи, че наложената на ищеца финансова корекция била в пълно съответствие с целта на предвидената административна мярка, тъй като било установено нарушение на националното право, което било свързано с правото на Общността в областта на възлагане на обществените поръчки.

Предвид така изложеното, жалбоподателят счита така предявения иск за неоснователен, тъй като били налице всички предпоставки както на приложимото законодателство, така и вследствие договорените от страните отношения, управляващият орган да наложи финансова корекция при установяване на описаната по-горе нередност, като извърши същата от всички предявени от бенефициера за плащане разходи. В рамките на проведеното производство, ищецът Община Созопол не съумял да докаже претендираното от него право, тъй като не било доказано, че било налице нарушение на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от страна на ответника – Договарящия орган в лицето на МОСВ.

По отношение и на акцесорните претенции за лихви жалбоподателят излага съображения за тяхната неоснователност - неоснователността на главния иск правел и акцесорния иск за мораторна лихва неоснователен, както и съдът необосновано приел за доказан размера на претендираното обезщетение за забава в общ размер от 37 492.51 лв., без да съобрази неточностите относно сочените от ищеца периоди и без да съобрази договорните условия.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна Община Созопол чрез адвокат И. А.-Р.

2 е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли въззивния съд да я остави без уважение като неоснователна и потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.

В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателят МОСВ чрез пълномощника С. З. поддържа въззивната си жалба и направените с нея искания. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Оспорва като прекомерно заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, претендирано като разноски по делото.

От своя страна, въззиваемата страна Община Созопол чрез адвокат И. А.-Р. поддържа отговора си, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Впоследствие представя и писмена защита.

Софийският апелативен съд, в настоящия си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба вх. № 98082/20.07.2016 г., подадена от Община Созопол срещу Министерство на околната среда и водите (МОСВ), с която, (след уточняването и допълването й с молби от 02.04.2019 г., 15.11.2019 г., 03.02.2020 г. и молба, представена в съдебно заседание на 28.05.2020 г.), се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 329 559.06 лева без ДДС, представляваща неплатена сума по договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR-51011116С032 от 06.08.2012 г., както и сумата от 37 429.51 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периоди, както следва: от 13.12.2014 г. по искане за междинно плащане № 14/13.12.2014 г. до подаване на исковата молба – 20.07.2016 г.; от 03.07.2014 г. по искане за междинно плащане № 22/03.07.2015 г. до подаване на исковата молба – 20.07.2016 г. и от 11.11.2015 г. по искане за междинно плащане № 33/11.11.2015 г. до подаване на исковата молба – 20.07.2016 г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й плащане.

В исковата молба се твърди, че н а 06.08.2012 г. между Община Созопол и МОСВ, Управляващ орган на оперативна програма „Околна среда 2007-2013“ (ОПОС 2007-2013) - Главна дирекция „Оперативна програма Околна среда 2007-2013“ бил сключен договор за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) № DIR-51011116-C032 за изпълнение на проект: „Интегриран проект за водни цикъл на Созопол - I ЕТАП“. Съгласно предвиденото в чл.2 от Специалните условия, приложение към договора, безвъзмездната финансова помощ се предоставяла на бенефициента – Община Созопол, както следва: 1. авансово плащане в размер до 14 559 796.06 лева, представляващи 20 % от максималната стойност на безвъзмездната финансова помощ, платими в срока по чл.23 от Общите условия; 2. междинни плащания в максимален размер до 43 679 388.18 лева, представляващи 60 % от максималната стойност на безвъзмездната финансова помощ, платими в срока по чл.23 от Общите условия; 3. окончателно плащане в размер до 14 559 796.06 лева, представляващи 20 % от максималната стойност на безвъзмездната финансова помощ, платими в срока по чл.23 от Общите условия.

Към цитирания договор били подписани и три допълнителни споразумения, както следва: № 3

1 от 16-20.01.2015 г.; № 2 от 26-30.01.2015 г. и № 3 от 08.06.2015г.

В изпълнение на договора, след провеждане на обществена поръчка, Община Созопол сключила на 16.04.2014 г. договор № 8-215 с подизпълнител „Консорциум Страбилд“ ДЗЗД и с предмет „Строителство на ВиК мрежи в землището на гр. Созопол - кв. Мисаря“ на стойност 7 285 035.66 лева без ДДС.

На 11.09.2014 г. Община Созопол получила писмо от Главна Дирекция „Оперативна програма - околна среда“ (ГД ОПОС) изх. № 08-00-1621, с което, във връзка с осъществен последващ контрол на проведената обществена поръчка с гореописания предмет, считали, че било налице нарушение, въз основа на което и на основание т. 4 от Приложение към чл. 6, ал. 1 от Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения се налагала финансова корекция в размер на 5 % от стойността на договор № 8-215/16.04.2014 г. на стойност 7 285 035.66 лева без ДДС, като Община Созопол била поканена в срок от 5 (пет) календарни дни, считано от датата на получаване на писмото да представи своето становище. В писмото, като основание за налагане на финансова корекция се сочело следното нарушение: С публикуване на обявлението за откриване на процедурата бил определен срок за закупуване на документацията до 06.12.2013 г., който срок бил съкратен съгласно допустимото в чл.64, ал.3 ЗОП и за подаване на оферти до 16.12.2013 г. като бил обезпечен 10 дневен срок, съгласно закона. С решение № 81 от 14.12.2013 г. срокът за получаване на офертите бил удължен до 21.12.2013 г. във връзка с чл. 27а, ал.8, т.2 и чл.29, ал.2 ЗОП. ГД ОПОС считала, че стриктното тълкуване на нормата на чл. 27а, ал.8 ЗОП налагало да бъде съответно удължен и срокът на закупуване на документация, което Община Созопол не била направила. Също така ГДОПОС се позовавала и на чл.28, ал.6 ЗОП, съгласно който текст документацията за участие можела да се закупува или получава до 10 дни преди изтичането на срока за получаване на офертите или заявленията. В настоящия случай тези 10 дни били станали на 15 и с това била ограничена необосновано възможността на потенциални участници да участват в процедурата.

На тази съображения в предоставения 5 дневен срок, Община Созопол отговорила с писмо изх. № 3-04-00-38 от 15.09.2013 г., с което обяснила, че тъй като към датата на решението за промяна, а именно 14.12.2013 г. срокът за закупуване на документацията бил отдавна изтекъл 6.12.2013 г. и следователно не би било възможно удължаването на изтекъл срок, а от друга страна основанието за издаване на решение № 8 за промяната било наличието на постъпили многобройни запитвания с искане за разяснения по процедурата, което по смисъла на редакцията на чл. 27а ЗОП към датата на решението за промяна вменявала задължение за удължаване на обявените срокове по процедурата в случаите по чл.29, ал.2 ЗОП. Цитираната разпоредба съдържа следния текст: „В случай че от предоставяне на разяснението от възложителя, до крайния срок за получаване на оферти или заявления за участие остават по-малко от 6 дни, а в случаите по чл.14, ал.3 - помалко от три дни, възложителят е длъжен да удължи срока за получаване на оферти или заявления за участие с толкова дни, с колкото е забавата. “. Очевидно с тази норма, която се явявала по-специална за конкретния случай, било предвидено единствено удължаване на срока за получаване на оферти. Общината обосновала от фактическа страна съображенията си за прилагане на тази по-специална норма с обстоятелствата, че в хода на процедурата и след закупуване на документация за участие от общо 14 лица постъпили множество искания за разяснения по нея, като последното било с дата 05.12.2013 г. Основната част от исканията за разяснения касаели изготвянето на ценовото предложение – остойностяване и рекапитулация. С изх. № 2-26-00858/14.12.2013 г. възложителят направил допълнителни обобщени разяснения към всички 4 заинтересовани лица, с цел поставяне на кандидатите при равни условия. В тази връзка било направено и решението за удължаване на срока за подаване на оферти № 81/14.12.2013 г., с което били променени две дати – за получаване на оферти и за отваряне на офертите. Срокът за получаване на офертите от 16.12.2013 г. бил променен на 21.12.2013 г. на основание чл. 27а, ал.8, т.2 ЗОП във връзка със специалната разпоредба на чл.29, ал.3 ЗОП.