Решение № 1903 от 18.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1903 гр. Варна, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. А. като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20253110109859 по описа за 2025 година

Производството е по искова молба от Д. Р. К. срещу В. В. В. с която са предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 51 ЗАдв. вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника след допуснато от съда изменение на иска да заплати на ищеца сума в размер на 2 873,49 евро, /5 620,05 лв./, ведно със законната лихва от 12.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата – представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от противоправни действия на ответника, неприсъдено по съдебен ред обезщетение за оставане без работа на ищеца, поради незаконно уволнение по чл.225 ал.1 КТ във вр с чл.344, ал.1 т.3 КТ по в.гр.д. № 1010/2021 г. на Варненския окръжен съд, V с-в, в следствие бездействие в качеството на В. В. на адвокат, по недоказване оставането без работа на ищеца за периода от 27.02.2021г. до 12.05.2021 г. вкл.

Ищецът твърди, че В. В. по силата на изрично писмено пълномощно между ищеца Д.

Р. К. – в качеството му на клиент и ответника В. В. В. – в качеството му на адвокат, с БУЛСТАТ **** и личен адвокатски № ****, вписан в Адвокатска колегия – Варна, последният е поел задължение да представлява и защитава процесуално първия във въззивната инстанция, като въззивник по в.гр.д. № 1010/2021 г. на Варненския окръжен съд, V-ти в.гр.с-в, срещу заплащане на сумата от 300 лв., което е обективирано в нарочен писмен Договор за правна защита и съдействие от 17.05.2021 г.

Сочи, че в Разпореждане № 264485/04.02.2021 г., Варненският районен съд, XXI-ви гр. с-в по гр.д.№ 16411/2020г. /явяващ се първоинстанционен/ на стр.2, абз.3 е разпределил доказателствената тежест, като е вменил в тежест на ищеца доказване оставането му без работа за процесния период, което разпределение е потвърдено като правилно в Определение № 1469/13.04.2021 г. на Варненския окръжен съд, V-ти в.гр.с-в по в.гр.д. № 1010/2021 г. на стр.2, абз.2 изр.2. На дата 18.05.2021 г., ответникът В. в качеството му на адвокат на ищеца /тогава въззивник/ се е явил в открито съдебно заседание пред въззивната 1 инстанция – ВОС и е заявил, че няма възражение по доклада на съда и че няма доказателствени искания.

С постановеното съдебно Решение № 1000/01.06.2021 г. по в.гр.д. № 1010/2021 г. на Варненския окръжен съд, V с-в Съдът частично е уважил претенцията на ищеца за сумата от 8 629,83 лв., като за горницата до целия предявен размер от 14 249,88 лв. е отхвърлил предявения от К. иск по чл.225, ал.1 КТ във вр.с чл.344, ал.1, т.3 КТ срещу работодателя, поради недоказаност. Излага, че уважената част от иска по чл.225, ал.1 КТ във вр. с чл.344, ал.1, т.3 КТ за сумата от 8 629,83 лв. е за оставането на К. без работа за периода от датата на уволнението – 12.11.2020 г. до датата на приключване на устните състезания пред първата инстанция – 26.02.2021 г., а отхвърлената – за сумата от 6 040, 05 лв. - за оставането без работа в периода от 27.02.2021г. до 12.05.2021 г.

Твърди, че в резултат от действията на ответника е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в неприсъдено по съдебен ред обезщетение за оставане без работа на ищеца, поради незаконно уволнение по чл.225, ал.1 КТ във вр с чл.344, ал.1, т.3 КТ по в.гр.д. № 1010/2021 г. на Варненския окръжен съд, V с-в, в следствие бездействие в качеството на В.

В. на адвокат, по недоказване оставането без работа на ищеца за периода от 27.02.2021г. до 12.05.2021 г. вкл.

Ответникът В. В. в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани.

Ответникът излага, че е поел задължение да представлява ищеца (тогава въззивник) единствено и само във въззивната инстанция (по въззивно гр.д. № 1010/2021 г. на ВОС), по силата на договор за правна защита и съдействие от 17.05.2021г. Участието на адв.В. се е свело до едно единствено открито съдебно заседание, проведено на 18.05.2021 г., като той не е изготвял въззивната жалба по делото, нито е представлявал ищеца пред първата съдебна инстанция. Счита, че адв. В. не може да носи отговорност за пропуски, допуснати от ищеца или предишния му процесуален представител по време на първоинстанционното производство (по гр.д. № 16411/2020 г. на ВРС), както и за пропуски в самата въззивна жалба, които са довели до неотстранима преклузия на доказателствата които е могло да бъдат представени пред въззивната инстанция. Отговорността за липсата на доказателства, които е следвало да бъдат събрани в първата инстанция, лежи върху страната и/или предишния представител. На етапа, на който адв.В. е бил ангажиран със защитата на ищеца по гр.д. № 1010/2021 г. на ВОС, не е съществувала процесуална възможност, да се правят нови доказателствени искания, освен ако не са били налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК – новооткрити или невъзникнали обстоятелства. В противен случай такова искане било недопустимо по силата на преклузията, настъпила в първоинстанционното производство и правилата на чл. 266, ал. 1 ГПК. Такива нито са били налице, нито са били дори твърдени.

Сочи, че съдебното дирене пред Варненския районен съд (първа инстанция) е приключило на 26.02.2021 г., когато съдът е обявил делото за решаване по същество, а самото съдебно решение по това дело е постановено на 12.03.2021г. Спорният период, за който ищецът твърди, че е останал без работа, е от 27.02.2021 г. до 12.05.2021 г. и за които период не били събрани доказателства, поради бездействието на доверителят му както е посочил в иска си. Датата на участие на адв. В. във въззивния съд е 18.05.2021 г. Към 18.05.2021 г., целият период на безработица (до 12.05.2021 г.) е бил факт. Доказателствата за неговото доказване (като трудова книжка в оригинал или справка от НАП, както сам ищецът посочва в исковата молба) са били налични и са могли да бъдат представени от ищеца или от неговия процесуален представител пред първата съдебна инстанция или най-малкото, към въззивната жалба или по време на първата инстанция или чрез своевременно актуализиране на експертизата, което обаче не е сторено. Ищецът изрично твърди, че оставането без работа е „видно от приложената трудова книжка“.

Ответникът счита, че не е налице нито неполагане на дължимата грижа, нито 2 професионален пропуск. Според съществуващата съдебна практика, адвокатът не носи отговорност за неблагоприятен изход на делото, ако е действал законосъобразно и е проявил грижата на добрия адвокат. Подчертава, че адвокатът поема задължението да осигури правна защита, но не и да гарантира определен резултат по делото. Заключава, че не е налице противоправно бездействие или вина от страна на ответника, липсва причинна връзка между твърдяното бездействие (липса на доказателствени искания) и настъпилата вреда (отхвърляне на частта от иска). Позовава се на чл. 266, ал. 1 ГПК, че във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Тази норма е преклузивна. Тъй като ищецът е разполагал с възможността да докаже оставането си без работа до 12.05.2021 г. още при подаването на въззивната жалба (или чрез навременна актуализация на допуснатата експертиза пред първата инстанция преди 26.02.2021 г.), забраната по чл. 266, ал. 1 ГПК е била вече налице към 18.05.2021 г.

Обобщава, че отхвърлянето на частта от иска е пряк и непосредствен резултат от прилагането на законово ограничение (чл. 266 ГПК), а не от противоправно бездействие на адв. В..

На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, че ищецът е проявил процесуално бездействие, изразяващо се в непредставяне в оригинал на трудовата му книжка още при разглеждане на делото пред първа съдебна инстанция, макар и изрично да е бил уведомен за това от процесуалния му представител.

В отговора на исковата молба моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Ищецът е взел становище по отговора, като оспорва изложеното от ответника. Счита, че шестмесечния период на оставане без работа на К. е изтекъл на 12.05.2021 г., тоест след подаването на въззивната жалба. Следователно, допустими са били всякакви доказателствени искания на осн.чл.266, ал.2, т.2 ГПК от ответника по настоящото дело В. – в качеството му на адвокат, целящи доказването оставането без работа за периода 27.02.2021 г.

– 12.05.2021 г. на ищеца К., чиято доказателствена тежест е била да установи тези обстоятелства съгл. Тълкувателно решение № 6/15.07.2014 г. по тълк. дело № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС. Счита, че отхвърлянето на частта от иска по чл.225 КТ е пряк и непосредствен резултат не от прилагането на законово ограничение (чл. 266 ГПК), а от противоправно бездействие на ответника адв.В. В.. На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 51 ЗАдв. вр. чл. 45 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че с конкретните си противоправни действия/бездействия на ответника - е извършил противоправно деяние спрямо ищеца, в пряка причинна връзка с което са му причинени твърдените неимуществени вреди, съответно техния характер и интензитет.

Съобразно събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено следното:

С решение по гр.д.№16411/20г. на ВРС са отхвърлени предявените искове от Д. Р. К., ЕГН ********** от гр. С., съдебен адрес адв. Г. Г., гр. С. срещу Средно училище „****“, БУЛСТАТ ****, с административен адрес гр. С., област В., представлявано от Б.Б. в качеството й на директор, за отмяна на Заповед № РД-07-65/26.10.2020г. на Началника на Регионално управление на образованието – Варна, с която е прекратено трудовото правоотношение на Д. Р. К. на осн.чл.328, ал.1, т.10 КТ, по отношение на заеманата от него длъжност „Директор“ на Средно училище „****“ -гр. С., възстановяване на предишната работа, както и осъждане на ответника да заплати парично обезщетение в размер на 14249,88 лева, за периода през който ищецът е останал без работа, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 21.12.2020г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Същото е отменено с решение по възз.гр.д.№1010/2021г. на ВОС, като е признато за 3 незаконно и отменено уволнението на Д. Р. К. на осн.чл.328, ал.1, т.10 КТ, по отношение на заеманата от него длъжност „Директор“ на Средно училище „****“ -гр. С. и е възстановяване на предишната работа, осъден е ответника да заплати на Д. К. сумата от 8629,83 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа през периода от 12.11.2020г. до 28.02.2021г. и е потвърдено решението на ВОС в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.344,ал.1,т.3 от КТ за разликата от 8629,83 лева до претендираното обезщетение от 14249,88 лева. С определение по гр.д.№3426/2021г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решение №1000 от 01.06.2021г. постановено по гр.д.№1010 по описа за 2021г. на ВОС.

По делото е приета ССЕ, неоспорена от страните от заключението на която се установява, че размерът на обезщетението за периода от 27.02.2021 г. до 12.05.2021 г., съобразно получаваното брутно трудово възнаграждение от ищеца за последния пълен отработен месец при работодателя СУ „****“, гр. С. е 5 609.07 лева или 2 867.88 евро.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 51 от ЗАдв., адвокатът отговаря за причинените на клиента вреди за всяко виновно неизпълнение на задълженията си по ЗАдв., по Етичния кодекс на адвоката и наредбите на Висшия адвокатски съвет.

Съгласно чл. 11, ал. 4 от Етичния кодекс на адвоката, адвокатът е длъжен да съветва и защитава клиента си компетентно, грижливо, добросъвестно и своевременно. Той осведомява клиента си за развитието на възложената му работа и при поискване отговаря на въпроси, поставени му от клиента във връзка с провежданата защита.