Решение № 174 от 25.07.2025, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Враца, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Галя Цв. И.а като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20251400500017 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 563/16.09.2024 г. по гр. д. № 3137/2023 г. на Районен съд – Враца, са отхвърлени предявения от „ТОВАРЕН АВТОТРАНСПОРТ-ВРАЦА-98" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор С. В. С. против БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с адрес: *** иск за признаване за установено спрямо ответника, че ищеца е собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.

Враца, общ. Враца, обл. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43-16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: ***, с площ: 2197 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За ремонт и поддържане на транспортни средства, с предишни идентификатори № ***, ***, *** и ***, номер по предходен план: 2, квартал: 10, парцел: 3 на основание приватизационна сделка, извършена по чл.17а Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, като ответника да бъде осъден да предаде на ищеца владението на процесния имот и предявеният при условията на евентуалност иск, да бъде признато за установено между страните, че ищецът е собственик на процесния имот на основание придобивна давност, която е започнала да тече 1 от 1952 г., но най-късно от 03.12.1991 г. до 16.05.2023 г. и ответника да бъде осъден да предаде на ищеца владението на Поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Враца, общ. Враца, обл. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43-16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: ***, с площ: 2197 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За ремонт и поддържане на транспортни средства, с предишни идентификатори № ***, ***, *** и ***, номер по предходен план: 2, квартал: 10, парцел: 3, като неоснователни и недоказани. С решението е осъден ищеца „ТОВАРЕН АВТОТРАНСПОРТ - ВРАЦА-98" АД да заплати на БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството разноски за първа инстанция за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 300,00 лв..

Решението е обжалвано от ищеца „ТОВАРЕН АВТОТРАНСПОРТ-ВРАЦА-98" АД.

Жалбоподателя заявява, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което моли за отмяната му и уважаване на исковата претенция. Представените от ответника актове за частна държавна собственост били нищожни, като съставени и разписани от лице без правомощия да издава такива актове. Лицето С. Б. П., посочена като автор на тези актове, никога не била Областен управител на Област Враца. В представените актове за държавна собственост не била цитирана заповед за упълномощаване на това лице да изготвя такива актове. В производството по делото, в т.ч. и в последно проведеното на 02.09.2024 г. съдебно заседание ищецът оспорил представителната власт на лицето, издало посочените административни актове, като ответникът не ангажирал доказателства, нито пък направил доказателствени искания в тази връзка. Това станало след като ответникът представил в оригинал цитираните по-горе АЧДС с цел сравняването им с представените по делото копия.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ответникът следвало да докаже основанието, на което е издал АЧДС и компетентността на лицето, което ги издало, а това не било сторено.

Административният акт (АДС, съставени през 2013 г., 2019 г. и 2023 г.) бил нищожен, когато е издаден от административен орган/лице, който няма правомощието да го издаде. Когато се установи, че липсва компетентност на автора на акта, той бива обявен за нищожен. Нямало значение в какво се изразява нарушението на компетентността. За да е законосъобразен, административният акт трябвало на първо място да е издаден от компетентен орган - и по материя, и по място, и по степен. В мотивите на Тълкувателно решение № 2/1991 г. на ОСГК на ВС се приемало, че „всяка некомпетентност води до нищожност", като в същият смисъл била и съдебната практика. Въпреки направено възражение съдът не се произнесъл по него и дори не го коментирал с крайния си съдебен акт, като въззивният съд следвало да разгледа това възражение и да прогласи АЧДС № 3204/28.06.2013г. вписан под акт № 137, том 10, вх. рег. № 4755/02.07.2023г., както и издадените по-късно такива: АЧДС № 3726/25.11.2019г., АЧДС № 3727/25.11.2019г., АЧДС № 3728/25.11.2019г., АЧДС № 3729/25.11.2019г. и АЧДС № 6156/01.09.2023г. за нищожни, поради липса на компетентност на издателя им. Не следвало да се приемат евентуални доказателства за компетентността на С. П., дори и да има такива, тъй като тяхното представяне следвало да стане или в 2 проведеното на 02.09.2024 г. открито съдебно заседание или ответникът, следвало да поиска неговото отлагане с цел представянето им в следващото с.з.. Представянето на такива доказателства на този етап било недопустимо, в нарушение на ГПК и не следвало да бъдат приемани. На второ място, съставените през 2013 г. и 2019 г. актове за държавна собственост не следвало да се кредитират от страна на съда и защото отразяват в себе си неверни факти.

Например - АЧДС № 3204/28.06.2013г. бил съставен въз основа на АДС № 103/15.07.1997 г. относно построената в имота сграда, също собственост на ищеца. В последния акт било записано, че сградата е построена върху държавна земя и това обстоятелство било вярно, но единствено към момента на издаване на разрешението за строеж (издадено на ДАП „Товарни превози" - гр. Враца, чийто правоприемник било първо дружеството с държавно участие „Товарен Автотранспорт Враца" ЕООД, а вследствие на приватизация и ищеца) за нейното построяване, към момента през който е извършено строителството й и към момента на въвеждането й в експлоатация. Целият процес - предаването на имота на ДАП Враца за извършване на строителството, издаване на строителни документи, самото строителство и въвеждането на сградата в експлоатация бил осъществен в периода 31.03.1980 г. - 15.02.1990 г., през който период процесният имот бил държавен. До този момент действала Конституцията на Република България, приета на 18 май 1971 г., съгласно която цялата собственост била държавна и нямало частна собственост. Последната била отменена с действащата и към настоящия момент Конституция на Република България, Обн. ДВ. бр. 56 от 13 Юли 1991 г.. Но към 15.07.1997 г., когато бил съставен АДС № 103, това вече не било така, поради което имотът, като предаден за стопанисване и управление на частно дружество - Товарен Автотранспорт Враца ООД, изгубил качеството си на държавен имот.

Сградата била частна, а имотът предаден за стопанисване, и управление в полза на частно търговско дружество. От момента на вписването на дружество с държавно участие „Товарен Автотранспорт Враца" и предаването на имота за стопанисване и управление това дружество било собственик на имота, имотът преставал да е държавен и спрямо него можело да се прилага института на придобиване на имота по давност. Също така, очевидно невярно било и записването в АЧДС № 3204/28.06.2013 г. вписан под акт № 137, том 10, вх.рег. № 4755/02.07.2023 г., както и издадените по-късно такива: АЧДС № 3726/25.11.2019г.;

АЧДС № 3727/25.11.2019г., АЧДС № 3728/25.11.2019г., АЧДС № 3729/25.11.2019г. и АЧДС № 6156/01.09.2023г., че в периода 15.07.1997-16.05.2023 г. имотът е бил под управлението на Областна управа - Враца, с оглед всички събрани безспорни доказателства, че имотът бил ползван в този период именно от ищеца, праводателя му или други частни лица. В този смисъл била дори и издадената от ответника заповед за изземване, която била издадена именно, за да се изземе процесният имот и да се предаде в управление на държавата, което станало на 16.05.2023 г.. В изходящ от ответника документ ставало ясно, че записването в АЧДС фактическо положение не отговаря на истината. Фактът на владение върху имота от страна на ищеца и праводателите му в периода 01.01.1996 г. до 16.05.2023 г. бил безспорен.

Представени били договори за наем, анекси, доказателства за открити партиди за ток, извлечения от счетоводството от които било видно, че имотите са заприходени в капитала на ищеца и праводателите му, както и че в имотите са извършвани СМР. Разпитани били и 3 свидетели в тази връзка, които ясно и категорично потвърдили тези факти, подкрепящи тезата на ищеца. Следователно представените актове за държавна собственост трябвало да не бъдат кредитирани и да не легитимират ответника като собственик на процесния имот, нито пък че е владял или държал процесния имот. Ответникът не ангажирал никакви доказателства, при негова тежест за доказване, даващи му основание да издаде представените с ОИМ актове за частна държавна собственост. Не представил и никакви доказателства относно осъществяване на стопанисване и управление на процесния имот в периода преди 16.05.2023 г.. След снабдяване със съдебно удостоверение по делото се запознали с архива на ответника и се убедили за пореден път, че преписките са празни нямало нито скици, нито протоколи, нито никакви документи даващи основание на Областна управа - Враца да актува процесния имот. Преписките се състояли само и единствено от актовете за държавна собственост. След постановяване на съдебното решение от първоинстанционния съд въззивника предприел действия по допълнително издирване на документи. Назначеното по делото вещо лице извършило справки в архива на Община Враца, като заявило, че не е намерила други документи, касаещи процесния имот. Убедени, че представените по делото доказателства са достатъчни, а и същите били подкрепени от изготвеното, прието и неоспорено заключение на вещото лице, въззивника не търсил повече документи. След постановяване на решението на първа инстанция предприел действия да търси други документи, неизвестни за него, в Държавна Агенция „Архиви" - гр. Враца, като на 06.11.2024 г. се натъкнали на няколко актове за държавна собственост, издадени от ГНС – Враца, които по презумпция следвало да се предадат за пазене в Община Враца. Дали са дадени, дали са скрити, въззивника не можел да каже, но ги намерил в ДА „Архив" - Враца.

Ставало въпрос за следните документи: АЧДС № 4208 от 04.08.1978г., издаден от Градски народен съвет - Враца и АЧДС № 4210 от 07.08.1978г., издаден от Градски народен съвет Враца, които според въззивника касаели собствеността на процесния недвижим имот. За съществуването на тези документи узнал едва на 06.11.2024 г., поради което същите следвало да бъдат приети като доказателства по делото. Вещото лице посочило, че документи в Община Враца не се пазят, въззивника извършил проверка в архивите на Областна управа Враца, където също не намерили представените с въззивната жалба доказателства. Всичко това сочело, че някой умишлено укрил тези доказателства, а за ищеца било невъзможно да ги открие преди 06.11.2024 г. при самостоятелно извършената проверка в ДА „Архиви" Враца. Постановеното от първоинстанционният съд решение било неправилно, понеже не зачело заключението на вещото лице по извършената СТЕ, прието по делото и неоспорено от страните. Вещото лице заявило, че съгласно извадка от стария регулационен план на *** на гр. Враца процесният поземлен имот попадал в отразена площадка на ДАП гаражи. Именно това било площадката, която навремето държавата отредила за предоставяне на държавното дружество „Товарен Автотранспорт Враца" ЕООД с цел изпълнение на неговите мероприятия. Въпреки този извод на вещото лице, подкрепен с цитираната извадка от регулационния план, както и липсата на оспорване от страна на ответникът, съдът просто не коментирал това в решението си /вероятно защото не прочел заключението/ и отхвърлил първия иск с основание, че в представеното извлечение от 4 сметка 201 не е конкретизиран размера на двете площадки, собственост на ищеца, както и къде се намирали същите. По делото станало ясно, че ищецът има две площадки - за едната бил представен по делото АДС № 102/15.07.1997г. (с ОИМ) и касаела напълно различен имот, на другия край на складовата база в града, поради което не бил изобщо коментиран.