Протокол № 950 от 14.05.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 950 гр. Пазарджик, 14.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Д.а

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20255220100604 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:55 часа се явиха:

Ищецът Г. Д. Д. - редовно призован чрез процесуалния си представител, се явява лично и с адв. А. А. от АК-Пазарджик - надлежно упълномощен с ИМ.

Ответникът „К.“ ЕАД - редовно призован чрез процесуалния си представител, не изпраща законов или процесуален представител.

Постъпила е молба с вх. № 13247/08.05.2026 г. от юрк. А. И., пълномощник на ответника, с която моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Поддържа ОИМ и оспорва ИМ. Моли да се отдели като безспорно, че между страните е налице договорно правоотношение. Нямат възражения по проекто-доклада. Молят да бъде приета депозираната ССчЕ. Няма да сочат други доказателства по делото. Изразява становище по съществото на спора и във връзка със сторените по делото разноски.

Вещото лице Б. С. Д. – редовно призована, се явява лично.

АДВ. А.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

1

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. А.: Поддържам исковата молба и ОНИМ

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба, в която се твърди, че ищецът от 03.05.2022 г. влиза в трайни правоотношения с ответника като сключва от разстояние 7 /седем/ на брой договори за потребителски кредит с различни параметри. За всички договори за потребителски кредит, ищецът е бил задължен да сключи договор за поръчителство с компанията „А. Т.“ ЕООД, ЕИК ****, където се предвиждало допълнително възнаграждение за третото дружество, което не е било включено в ГПР на договорите. Така и седемте договора за потребителски кредит са недействителни и се дължи само чистата стойност.

Кредиторът е ограничил достъп до тези договори в своята онлайн платформа.

Договорите са:

Договор №2564287 от 03.05.2022 г. – отпуснат ресурс 500 лева Договор №2616093 от 02.08.2022 г. – отпуснат ресурс 1000 лева Договор №2893198 от 27.12.2023 г. – отпуснат ресурс 800 лева Договор №2913296 от 30.01.2024 г. – отпуснат ресурс 700 лева Договор №2934957 от 07.03.2024 г. – отпуснат ресурс 800 лева Договор №2990468 от 10.06.2024 г. – отпуснат ресурс 500 лева Договор №3012225 от 18.07.2024 г. – отпуснат ресурс 2500 лева Следователно са предоставени средства в размер на 6800 лева – чистата стойност на договорите за кредит.

Твърди се, че ищецът е направил следните плащания към ответника:

-205,29лв на 14.7.2022; 504,9лв на 21.7.2022; 189лв на 24.8.2022; 206лв на 20.10.2022; 700лв на 18.11.2022; 800лв на 25.1.2024; 931,5лв на 28.2.2024;

343лв на 24.3.2024; 342,12лв на 20.4.2024; 343лв на 22.5.2024; 343лв на 23.5.2024; 572,6лв на 10.7.2024; 342,31лв на 9.9.2024; 358,43лв на 12.10.2024;

358,92лв на 15.11.2024; 359,18лв на 20.12.2024;

Обща стойност на плащанията 6899,25 лева. Твърди се, че договор за потребителски кредит №3012225 от 18.07.2024г. е недействителен, тъй като в общата дължима сума кредиторът не е включил задължителния разход 2 какъвто е възнаграждението на "А. Т."ЕООД. Този разход е задължителен съгласно чл.4, ал.1 от договора тъй като клаузата предвижда изборът между обезпеченията- банкова гаранция в 10 дневен срок, което е житейски нелогично и е непосилен срок или да се сключи договор с одобрено от кредитора трето лице в срок от 48 часа. В разпоредбата на чл.4, ал.2 от договора се показва задължителния характер на обезпечението Срокът на одобрение на заявлението за кредит е 14 дни, ако няма обезпечение .

Кредиторът е създал предпоставка да се избира гарантирано до минути, защото иначе мож еда не одобри заявката за кредит или ще го направи след дълъг срок. Налице е нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК , тъй като соченото възнаграждение представлява общ разход по кредита и е следвало да бъде включен като компонент в ГПР. Кредиторът не е посочил действителния ГПР съгласно нормата на чл.11, ал.1т.10 от ЗПК и договорът е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

Твърди се, че ответникът дължи при липса на основание сумата от 99,25 лева, но с оглед несигурността на плащанията, се предявява настоящия частичен осъдителен иск за плащането от 20.12.2024 г. в размер на 9,25 лева, като останалата част отново обхваща плащането от същата дата.

Моли се съдът да постанови решение, с което да установи, че Договор за потребителски кредит № 3012225 от 18.07.2024 г., сключен между Г. Д. Д. и К.

ЕАД е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР или заради противоречие с добрите нрави. Материален интерес: 3387,34 лева.

В условията на евентуалност, моли се съдът да постанови решение, с което да установи, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 3012225 от 18.07.2024 г. е нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави.

Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца частичната сума от 9,25 лева от общата сума от 99,25 лева, тъй като ответникът неоснователно държи тази сума и неоснователно се обогатява за сметка на ищеца. Претендираната частична сума от 9,25 лева се отнася за плащане от 20.12.2024 (размер на плащането 359,18 лв).

Претендират се разноски. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „К.“ ЕАД, с ЕИК **** е подаден писмен отговор, с който не се оспорват твърденията, че между страните са 3 сключени описаните в обстоятелствената част на исковата молба договори за потребителски кредити при посочените параметри. Не се оспорва твърдението, че ищецът е извършил в посочените в исковата молба периоди плащания в общ размер от 6 899.25лв., но се твърди, че сумата е получена на валидно плавно основание. Оспорва се твърдението, че договорът за потребителски кредит №3012225 от 18.07.2024г не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1т.10 от ЗПК като в тази насока са развити подробни съображения.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е предявен на основание чл.211 от ГПК насрещен иск като се твърди, че при погасяване на задълженията си по процесния договор кредитополучателят е извършил плащания в общ размер от 1418.64 лв. като посочената сума е разпределена за погасяване на следните задължения : сумата от 399.94лв. главница, сумата от 314.01 лв. възнаградителна лихва, сумата от 2.30 лв. обезщетение за забава, сумата от 45 лв. такси по Тарифа, сумата от 657.39 лв. разпределена към А. Т. ЕООД за погасяване на вземането по договора за предоставяне на поръчителство. Ако се приеме, че процесният договор е нищожен , то на основание чл.23 от ЗПК дължи връщане на чистата стойност по него, представляваща усвоената главница без допълнително начислени на основание нищожния договор задължения като договорни възнаградителни лихви, мораторни лихви, такси и т.н. В конкретния случай чистата стойност възлиза на сумата от 1081.36лв./ усвоената главница от 2500лв. намалена с направените плащания от 1418.64 лв. Моли се съда да бъде осъден ответника по насрещния иск да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 1081.36лв. главница, представляваща чистата стойност на кредита по договор за потребителски кредит №3012225/18.07.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата . Претендират се разноски по насрещния иск.

Ответникът по насрещния иск е подал писмен отговор, с който се оспорва същия като се твърди, че сумата от 1081.36 лв. не се дължи, тъй като е надплатена по предходните кредити и следва да бъде прихваната.

Предявени са инцидентни установителни искове за прогласяване нищожността на процесните Договор за потребителски кредит № 2564287/03.05.2022 г.,

Договор за потребителски кредит

№

4

2616093/02.08.2022г., Договор за потребителски кредит №

2893198/27.12.2023 г, Договор за потребителски кредит № 2913296/30.01.2024 г., Договор за потребителски кредит № 2934957/07.03.2024 г., Договор за потребителски кредит № 2990468/10.06.2024 г. и Договор за потребителски кредит № 3012225/18.07.2024 г. като се излагат твърдения, че на датата на сключване на всеки от тези договори е бил сключен и договор за поръчителство с А. Т. ЕООД. Това задължение е било разписано в клаузата на чл.4, ал.1 от всеки от договорите за потребителски кредит като задължително условие за да може финансовия ресурс да бъде отпуснат веднага на кредитополучателя. Предвиждало се възнаграждение по всеки от договорите за поръчителство, което възнаграждение е следвало да бъде включено като компонент при формиране на ГПР, но не е сторено и така била нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1т.10 от ЗПК и това е довело до недействителност на всеки от договорите.

Постъпил е отговор по инцидентния установителен иск като са развити съображения, че за ищеца не е бил налице правен интерес от предявяването на тези претенции, когато може да се предяви осъдителен иск и същевременно в процеса могат да се установят необходимите факти, които са от значение.

Сочи се съдебна практика.

В процесния случай ищецът има правната възможност, от която се е възползвал, да предяви осъдителен иск за връщане на платеното без основание, като в рамките на това производство съдът ще се произнесе в мотивите си и относно евентуалната нищожност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. За ищеца не съществува правен интерес от предявяване на обективно кумулативно съединените искове за нищожност, т.к. предметът на същите се припокрива с предявения с първоначалната искова молба осъдителен иск. Осъдителен иск при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД носи за ищеца по-ефективна защита, а съдът ще се произнесе и относно твърдяната нищожност на процесните договори. Твърди се, че предявяването на самостоятелните инцидентни установителни искове противоречи и на принципа на процесуалната икономия, а именно - с по-малко средства и разноски да се стигне до окончателно решаване на спорния въпрос.

В случая посредством предявяването им ще бъдат генерирани разноски за три иска, вместо за един и работата на съда ще бъде излишно утежнена, доколкото ще се разгледат и искове, произнасянето по отношение на които няма да 5 донесе промяна в правната сфера на ищеца. Твърди се, че поведението на ищеца и процесуалния му представител в настоящото производство граничи със злоупотреба с процесуални права.

Оспорват се предявените искове изцяло по основание и размер и молят да бъдат отхвърлени в цялост.

Не оспорват сключването на 7 броя Договори за кредит, подобрено описани по-по в настоящия отговор, между „К.“ ЕАД /кредитодател/ и Г. Д. Д.

/кредитополучател/ при уговорените между страните параметри, както и сключването на Договори за предоставяне на поръчителство към тях, с поръчител третото за производството лице „А. Т.“ ЕООД и потребител Г. Д.

Д..Оспорват твърдението на ищеца, че процесните договори за потребителски кредит са нищожни, тъй като съдържанието им не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (да бъдат посочени „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“).Твърди се, че в Приложение № 1 към процесните договори по ясен и разбираем начин са посочени ГПР (т. 8) и общата дължима сума (т. 9), като е и упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия. По-конкретно допусканията са подробно описани в т.11 от Раздел VII. „Кредитни продукти.

Годишен процент на разходите“ на приложимите към договора за кредит Общи условия. Предвид изложеното договорът има необходимото съдържание съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, където е предвидено да бъде посочен размерът на ГПР и допусканията, които са взети предвид при изчисляването му, без да е необходимо да се разписва формулата, по която е изчислен.