Определение № 780 от 08.01.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 780 гр. София, 08.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110145306 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „М.“ АД, с ЕИК: .........., подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Л.И., в качеството му на цесионер по договор за цесия, сключен между него и дружеството „Р. (Б.)” ЕАД /понастоящем „К.Б.С.Б. Б.“ ЕАД/, срещу Е. А. Й., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 3302.24 лева – главница по договор за банков кредит от 31.01.2008 г., сумата от 1007.65 лева – обезщетение за забава за периода от 10.01.2020 г. до 10.01.2023 г. включително, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2607/2023 г. по описа на СРС – 17.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на сключен на 31.01.2008 г. договор за банков кредит между „Р.Б. (Б.)“ ЕАД, /понастоящем „К.Б.С.Б. Б.“ ЕАД/, като кредитодател, от една страна и С. Н. П., като кредитополучател и Е. А. Й., в качеството на съдлъжник. Твърди се, че въз основа на така сключения договор заемодателят е отпуснал кредит в размер на 10 150 лева., със срок на изплащане до 15.01.2018 г. С оглед на това посочва, че падежът на задължението по процесния договор за кредит е настъпил на 15.01.2018 г., поради което и с оглед приложимата към процесния случай 5-годишна давност, давността би била изтекла на 15.01.2023 г. Посочва се обаче, че за периода на действащо извънредно положение в Б. от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. не е текъл давностен срок относно настоящото вземане, поради което давността изтича на 22.03.2023 г., а заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано в съда на 17.01.2023 г., а по пощата на 12.01.2023 г., поради което процесното вземане не е погасено по давност.

На следващо място в исковата молба се посочва, че на 24.10.2017 г.

1 заемодателят като цедент е сключил с ищеца като цесионер договор за прехвърляне на вземания, по силата на който му е прехвърлил вземанията си по процесния договора за банков кредит, като цедента е упълномощил цесионера да уведоми длъжника. Поддържа, че уведомление за цесията е било изпратено до ответника, като прилага като доказателство разписка изх.

№ RVI00496. Уточнява се, че и към момента на предявяване на иска ответникът продължава да не е изпълнила задълженията си.

С исковата молба са представени: рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и приложение № 1 и № 1А към него, потвърждение за сключена цесия, договор за банков кредит от 31.01.2008 г., уведомление за извършено прехвърляне на вземания, известие за доставяне и обратна разписка към него.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на Е. А. Й., чрез еднолично адвокатско дружество „Н. М.“, с който оспорва предявените искове като недопустими, евентуално – неоснователни. Оспорва предявените искове като недопустими, тъй като ищецът не е посочил как е изчислена претендираната сума от 4309,89 лв., дали в нея се включва само незаплатена главница по кредита или освен главница са включени и други вземания, не става ясно в какъв размер е погасено задължението за връщане на кредит, как е отразено погасяването, кои вноски точно са забавени, дали в тази сума се включват капитализирани лихви, като посочва, че неяснотата относно посочените факти затруднява правото на защита на ответника. Оспорват цесията да има действие спрямо длъжника, тъй като е цедирано само вземането срещу длъжника С. П., но не и срещу съдлъжника. Посочва, че макар с договора за цесия в полза на кредитора да се прехвърлят и всички обезпечения, посоченото задължение е самостоятелно, тъй като ответницата е съдлъжник, а не поръчител. Оспорват действителността на извършената цесия с твърденията, че ответницата не е била надлежно уведомена за извършената цесия. На ответницата не е предоставена информация за точния размер на вземането, нито за банкова сметка по която да погасява задължението си. Поради всичко посочено дотук оспорва пасивната легитимация на ответницата.

Оспорва предявения иск и по същество, като твърди, че исковата молба е неоснователна. На първо място, посочва, че не са представени доказателства дали въобще кредитът е бил усвоен, кога е станало това и по какъв начин.

Релевира възражение за погасителна давност на претендираните вземания. Посочва, че доколкото съобразно договора всяка погасителна вноска се дължи на 15-то число на съответния месец, то давността за всяка една вноска започва да тече от 16-то число на съответния месец, тъй като всяка вноска става изискуема с настъпване на съответната падежна дата, а давността тече от настъпване на изискуемостта. Посочва, че съгласно чл. 10 от договора при неплащане на задължението по договора изцяло или отчасти в продължение на повече от 150 дни кредитът, заедно с акцесорните плащания става автоматично предсрочно изискуем, т.е. без да е необходимо уведомление, поради което давността за цялото вземане е започнала да тече от 151-вия ден, поради което твърди, че давността е изтекла към датата на 2 подаване на заявлението. В условията на евентуалност твърди, че в случая се прилага кратката 3-годишна давност.

Оспорва мораторната лихва като недължима и погасена по давност.

Посочва, че кредиторът е следвало да се обърне за изпълнение първо към главния длъжник – кредитополучателя, а обръщането за изпълнение към длъжника, който не е усвоил кредита нарушава правилата на добросъвестността.

Прави искане за привличане като подпомагаща страна на главния длъжник С. Н. П..

С тези аргументи се иска предявеният иск да бъде отхвърлен.

По искането за привличане на трето лице помагач от страна на ответника:

Ответникът прави искане да бъде привлечен като помагач главният длъжник по договора за кредит С. Н. П., с ЕГН **********, с адрес: с. Г.И., обл. Я., ул. „Х.Б.“ ....

По направеното искане за привличане на помагач съдът намира следното: Правният интерес от привличането на трето лице е всякога обусловен от наличието на правна възможност чрез участието си в процеса по делото, същото да съдейства за постановяване в полза на привличащата го страна на благоприятно съдебно решение, което да въздейства и върху неговото правно положение, като предотврати регресната му отговорност, както и от обвързването на третото лице помагач с обвързващата сила на мотивите на постановеното съдебно решение, която може да помогне на привляклата го страна в последващ процес и ще спести повторно доказване на обстоятелствата, установени по делото, в което третото лице-помагач е участвало.

Съдът намира искането на ответника за основателно и допустимо, поради което следва да се допусне участието на третото лице-помагач, тъй като ответникът има правен интерес от привличане на трето лице помагач, тъй като главния длъжник има интерес да помогне на съдлъжника за постановяване на изгодно решение в негова полза, като може да посочи факти и да представи доказателства срещу предявения иск, които са неизвестни на ответника и поради това, че относно отговорността на двамата съдлъжници има общи факти представените от третото лице-помагач факти и доказателства могат да имат значение за отхвърляне на предявения иск срещу ответника, а при постановено евентуално осъдително решение, ответникът ще може да обвърже посоченото лице с обвързващата сила на мотивите на съдебното решение, която ще може да помогне на ответника в евентуален последващ процес за търсене на регресна отговорност на главния длъжник.

Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания и прецени приложимото право намери следното:

Представените писмени доказателства са относими, допустими и необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат приети и приложени по делото.

3

СРС.

По делото следва да бъде приобщено ч.гр.д. № 2607/2023 г. по описа на Следва да се назначи служебно съдебно-счетоводна експертиза като вещото лице, което след запознаване с материалите по делото следва да даде отговор на следните въпроси: изготви погасителен план по кредита; каква сума е усвоена от кредитополучателя С. Н. П. по договор за банков кредит от 31.01.2008 г. – на коя дата, в какъв размер и по какъв начин, ако е по банков път – по коя банкова сметка; постъпвали ли са суми за погасяване на кредита – на кои дати, по коя сметка и в какъв размер; ако са постъпвали суми, то как са се погасявали чрез тях задълженията по кредита; какъв е размерът на задълженията към Банката с оглед условията на сключения договор за периода от усвояването на кредита до 17.01.2023 г. – датата на която е подадено заявлението до СРС; на коя дата е преустановено редовното издължаване на вноски по лихви и главница по усвоения кредит и колко са пропуснатите /неплатени/ месечни вноски, общ размер на дължимата сума по тях и брой на дните забава; кога и при какви условия кредитът е станал предсрочно изискуем съгласно данните в системата на „Р. (Б.)“ ЕАД; какъв е размерът на дължимите суми на ищеца към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.01.2023 г. – за главница, лихви, такси и какъв е общият размер на дълга;

Съдът, след като констатира, че предявеният иск срещу Е. А. Й. е допустим и редовен, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на направените от страните доказателствени искания, и на основание чл. 140 от ГПК.

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219 от ГПК С. Н. П., с ЕГН **********, с адрес: с. Г.И., обл. Я., ул. „Х.Б.“ ..., като трето лице-помагач на страната на ответника.

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:

- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения – ищецът, претендира права от договор за банков кредит от 31.01.2008 г., по който ответникът е съдлъжник.

- правна квалификация – установителните искове са с правно основание, както следва: искът за сумата от 3302.44 лв. – главница по договор за кредит е с правно основание по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 122, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и искът за мораторната лихва в размер на 1007,65 лв. е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване – Ответницата е съдлъжник по договор за банков кредит, сключен между „Р. (Б.)” ЕАД и С. Н. П. – като кредитополучател . Липсва спор и че процесните суми са прехвърлени на ищеца с договор за цесия между него и 4 първоначалния кредитор.

Горните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване.

Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно отношение между праводателя му „Р. (Б.)” ЕАД и ответника, от което произтича претендираното от ищеца вземане. Следва да се докаже съдържанието на това облигационно отношение – размер на отпуснатия кредит, срок на договора, падеж на вземанията (вноските), като и че ответникът се е задължил като солидарен длъжник. Ищецът следва да докаже, че заемодателят е изпълнил точно задълженията си по договора – предоставяне на сумите по кредита в полза на кредитополучателя С. П.. С оглед на това, че вземанията се претендират на основание договор за цесия, ищецът следва да докаже, че е налице валидно сключен такъв договор, както и че ответникът е бил надлежно уведомен за тази цесия.

Ответникът следва да докаже, че е извършил плащане на претендираните с исковата молба суми, възраженията и твърденията си, както и настъпване на правопораждащи, правопогасяващи или правоунищожаващи факти, включително и изтичането на давностния срок.