Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 31 от 22.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 664/2025
Вид
Определение № 31
Подписан
22.01.2026
В сила
28.05.2026
Състав
Станислав Петров Георгиев, Надежда Лукова Махмудиева, Христо Василев Симитчиев

Цитирани разпоредби

  • чл.274, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.460 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.462, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.463 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.62, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.171, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.172, ал.1, т.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.136, т.2 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31 гр. Пловдив, 22.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20255000500664 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.463 от ГПК, образувано по Жалба вх.№13490/17.10.2025 г., и идентична на нея Жалба вх.№13587/20.0.2025 г., подадени от „Сердика – Чирпан“АД – в ликвидация, чрез З.В.Д. и К.Р.Р., двете представляващи жалбоподателя заедно и поотделно, в качеството на ликвидатори на дружеството, против Решение №243/29.09.2025 г. по в.гр.д.

№214/2025 г. на ОС – Стара Загора, с което е потвърдено изцяло обжалваното постановление по Протокол за разплащане от 04.03.2025 г. по изп.д.№52/2022 г. по описа на ЧСИ Ивелина Биволова с район на действие ОС – Стара Загора, с рег.№869 на КЧСИ. Релевирани са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на извършеното разпределение:

1. Съдът неправилно е приел, че жалбоподателят „Сердика – Чирпан“АД – в ликвидация, е дружество, което е в производство по несъстоятелност – в действителност дружеството не е, и никога не е било обявявано в несъстоятелност, не е бил назначаван синдик, който да има за задача да удовлетворява кредиторите на предприятието. Представляващите дружеството ликвидатори са назначени от акционерите, и управляват активите на дружеството. Всички взискатели – включително присъединените по изпълнителното дело, следва да имат изискуемо вземане към момента на публичната продан.

2. Двата субекта, които са присъединени като взискатели, са изгубили правото си да търсят принудително изпълнение на вземанията си, поради изтичане на абсолютната давност за тези вземания. Всички образувани изпълнителни дела за събирането на тези вземания са били прекратени от съдебния изпълнител при РС – Чирпан и постановлението за прекратяването им е влязло в сила, след което не са били предприемани други мерки. От името на дружеството ликвидаторите са заявили, че отказват доброволно да заплатят тези задължения, за които е изтекла абсолютната 1 погасителна давност, поради което тези задължения не следва да бъдат включени в разпределението на постъпилите суми в резултат от осъщественото принудително изпълнение.

3. По отношение на данъчните задължения съдът не се е съобразил с направеното възражение за погасяване по давност на задълженията, нито данъчните органи са представили доказателства, че са издавали необходимите административни актове за установяване на данъчните задължения. Направено е своевременно искане от ликвидаторите към данъчната администрация за погасяването на задълженията извън петгодишния давностен срок, което е подадено преди публичната продан до съответната данъчна администрация в гр. Чирпан, и същото е представено като писмено доказателство по делото, като по него няма отговор. Не са изложени мотиви за отхвърляне претенцията.

4. Вземането на взискателя ТД“Държавен резерв“ – гр. Бургас е по изпълнителен лист, издаден на 05.04.2001 г., като изпълнителното производство въз основа на този лист е прекратено през 2019 г., и отново е образувано пред ЧСИ Биволова като изп.д.

№52/2022 г., а впоследствие е образувано под нов номер при същия съдебен изпълнител като изп.д.№70/2024 г. Разпределението се прави по изп..№52/2022 г., и едновременно с това в протокола е посочен и номера на изп.д.№70/2024 г., което е съществено нарушение на процесуалните правила и затруднява защитата на длъжника.

Наред с това, между този взискател и длъжника има висящо дело пред Районен съд – Бургас – гр.д.№2024120101492, по което е предявен отрицателен установителен иск, по което не е постановено решение, за което се представя писмено доказателство – съобщение от 24.02.2025 г.

5. Оспорват се включените в разпределението суми за разноски за платени хонорари за вещо лице, допълнителни справки РБСС, транспорт по изпълнителното дело – липсва надлежно уведомяване на длъжника за изготвена експертиза, поради което длъжникът е лишен от възможността да я оспорва и да поиска нова. По отношение на транспортните разходи и разноските за „допълнителни справки“ липсва прозрачност на същите, поради което се оспорва размерът им.

6. По отношение на присъединения кредитор Община Чирпан се оспорват изцяло сумите в размер на 12 506,57 лв., представляващи ДНИ и лихви, както и сумата 55960,82 лв. – ТБО и лихви, тъй като не става ясно за кой период е начисленото задължение и как се разпределят сумите по години и като главница и лихви. С молба от 06.01.2025 г. жалбоподателят е поискал от данъчната администрация на Община Чирпан да му бъде предоставена информация за задълженията, и да бъдат заличени тези от тях, които са погасени по давност, направено е възражение да не се начисляват лихви за периода на ликвидация, тъй като не следва да се събират лихви от дружество в производство по ликвидация. Община Чирпан не е върнала отговор.

7. Оспорва се определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, изчислена на базата на формираното задължение, което се оспорва.

8. По отношение на задължението за такси за сгради и смет към Община Чирпан, се 2 оспорва привилегията по чл.136, т.2 от ЗЗД, с която е посочено че се същото се ползва.

9. По отношение на кредитора Агенция за публични предприятия и контрол, като правоприемник на АСПК, конституирана като кредитор по право с вписана възбрана, се сочи, че дългът, за който е вписана възбраната, е в размер на 1530,76 лв. – оспорва се дължимостта на тази сума, тъй като изпълнителното дело, по което е наложена, е прекратено с влязло в сила постановление на ДСИ при РС-Чирпан от 2019 г. След този момент няма данни наложената възбрана да е била продължена.

10. „Сердика-Чирпан“АД не дължи посочената сума на АППК като правоприемник на АСПК, тъй като длъжник на Агенцията е друго дружество – „Сердика Чирпан 98“.

Няма данни този взискател да има образувано изпълнително дело и по него да има наложена възбрана.

11. Оспорва се сумата от 21 121,21 лева, представляваща равностойност на обезпечение по вписана ипотека на 02.02.2007 г. от същата агенция. Освен недължимостта на сумата, по отношение на ипотеката е изтекъл 10-годишен срок от вписването и няма данни да е подновена.

12. Сумата от 9227,50 лв., представляваща левовата равностойност на обезпечената сума по законна ипотека, вписана на 07.10.2013 г., не се сочи по кое изпълнително дело е тази ипотека, няма данни ипотеката да е била подновена, а ако е наложена по прекратеното изпълнително дело на ДСИ при РС – Чирпан, то вземането е незаконно.

Вземането се оспорва и досежно начина на формирането му – за седемнадесет години – от 22.03.2008 г. до 04.03.2025 г., което жалбоподателят счита за незаконосъобразно, тъй като вземането за лихви според жалбоподателя може да бъде начислено само за три или за пет години. Вземането се оспорва като изцяло недължимо, както и частично - за периода, в който дружеството е в ликвидация.

13. АППК като правоприемник на АСПК има образувани три изпълнителни дела пред ДСИ при РС – Чирпан, свързани с имотите на „Сердика-Чирпан“АД – в ликвидация – изп.д.№85/2009 г., изп.д.№44/2006 г. и изп.д.№44/2007 г. Твърди се, че всички тези изпълнителни дела са прекратени, поради настъпила перемпция, за което по всяко от тях са изпратени съобщения до длъжника на 21.10.2019 г. Няма данни взискателят да е образувал ново дело, поради което не е налице основание за разпределяне в негова полза на сумите по разпределението.

14. Поради липса на основание за разпределяне на оспорените суми в полза на посочените взискатели, липсва и основание за начисляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, разпределена в полза на ЧСИ. Настоява за отмяна на обжалваното решение.

Преписи от жалбата са връчени на насрещните страни.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор вх.№14209/30.10.2025 г. от ТД на НАП – Пловдив, ИРМ – Стара Загора, чрез гл.юрк. Ц.К.. Взема се становище за неоснователност на въззивната жалба. По отношение на сумата от 200 лв. се сочи, че със същата е погасено задължение за имуществена санкция по наказателно постановление, съгласно разпореждане на публичен изпълнител. От ликвидаторите не е направено възражение за изтекла 3 погасителна давност пред компетентния орган по ДОПК – съответния публичен изпълнител.

Не е подадено възражение за изтекла давност пред съответната данъчна администрация в гр.

Чирпан, тъй като такава структура в гр. Чирпан не съществува. По отношение на имуществената санкция не е изтекла погасителната давност по ДОПК. На основание чл.171, ал.3 от ДОПК, лихвите за публични вземания се погасяват по давност с изтичането на давността за главното вземане, независимо от начина на погасяване на главницата. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, давността спира с налагането на обезпечителни мерки. Прилагат се писмени доказателства – Разпореждане от 04.03.2025 г. на Главен публичен изпълнител, за разпределяне на постъпила сума от 200 лв. по изпълнително дело №190774175/2019 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, образувано срещу „Сердика – Чирпан“АД, както и Запорно съобщение от 28.07.2020 г. до „Юробанк България“АД, за налагане на запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, държане на касети, както и суми предоставени за доверително управление на „Сердика – Чирпен“АД, в размер на 200 лв. – нелихвоносно задължение, както и отговор на запорното съобщение от 17.08.2020 г. от „Юробанк България“АД.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2 от ГПК е постъпил Отговор на жалба вх.

№14532/06.11.2025 г. от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ чрез юрк. Я.Т., в който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба.

Оспорват се твърденията за липса на вземане на ТД ДРВВЗ по посоченото изпълнително дело – същото е установено с Решение №192/16.10.2000 г.на ОС – Стара Загора, с което „Сердика Чирпан“АД е осъден да възстанови на ГУ в натура 20 тона краве сирене, представляващо неправомерно отклонен военновременен запас. Въз основа на влязлото в сила решение е издаден изпълнителен лист от 05.04.2001 г., по който е образувано изпълнително дело №45/2001 г. Впоследствие с определение №257/28.05.2002 г. на ПАС е определена левовата равностойност на тези 20 тона краве сирене в размер на 70 200 лв.

Правилно ОС – Стара Загора е приел, че за това вземане на ДА ДРВВЗ не е изтекла погасителната давност по чл.117, ал.2 от ЗЗД, нито е настъпила перемпция. За вземането не е текла давност до 26.06.2015 г., на основание ППВС №3/1980 г. След тази дата по изпълнителното производство са предприемани действия за осъществяване на различни изпълнителни способи, които многократно са прекъсвали давността. Правилно съдът е приел, че не е настъпила перемпция, а настъпилата такава изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание и материалното право на взискателя продължава да съществува. Във връзка с разноските правилно е приложена нормата на чл.79 от ГПК.

Настоява се за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваното решение. Заявява се претенция за присъждане на разноски за въззивното производство, включително на юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемите страни Община Чирпан и АППК не са се възползвали от възможността да депозират отговор в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Жалбата е депозирана в срока по чл.462, ал.2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с 4 правен интерес, чрез надлежни представители, отговаря на изискванията за редовност. При извършена служебна проверка, съдът намира същата за процесуално недопустима, поради следните съображения:

Производството е било образувано по Жалба вх.№8052/07.03.2025 г., подадена от „Сердика Чирпан“АД – в ликвидация, против Протокол за разплащане на сума от продажба на недвижими имоти от 04.03.2025 г. по изп.д.№52/2022 г. на ЧСИ Ивелина Биволова с рег.

№869 на КЧСИ. Жалбата е депозирана от длъжника по изпълнителното производство, представляван от назначените ликвидатори на дружеството. Обжалваният с нея акт на съдебния изпълнител обаче няма характер на постановление за разпределение по смисъла на чл.460 от ГПК - видно от обжалвания Протокол за разплащане от 04.03.2025 г. по изп.д.