Решение № 1770 от 23.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1770 гр. София, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-19, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Райна Стефанова Търговско дело № 20211100901841 по описа за 2021 година

Производство е образувано по искова молба на ищците „И.К.П.” ЕООД, ЕИК ******* и „С.“ ЕООД, ЕИК *******, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „И.К.П. С.-2“, БУЛСТАТ *******, чрез Адвокатско съдружие „Д., М.,Б.И К.“, със съдебен адрес: гр. София, бул. „*******, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове срещу Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ при МВР (ДУССД), БУЛСТАТ *******, представлявана от директора И.А., със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „******* I“ *******, изменени съгласно определение № 1505 от 19.04.2024 г. по делото на основание чл.214, ал.1 ГПК, както следва: главни искове по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на ответника ДУССД за възстановяване на неправомерно усвоени суми по банкови гаранции, предявени като частични, съответно за сумата от 9144,24 лева от общо дължима 30 480,81 лева по банкова гаранция за добро изпълнение с № 4687/07.05.2019 година и за сумата от 9144,24 лева от общо 30 480,81 лева по банкова гаранция № 4688/07.05.2019 година за обезпечаване на гаранционно поддържане по договор за строителство УРИ 5785-одп-38 от 08.05.2019 година, иск с правно основание по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение за изпълнени СМР по договор за строителство УРИ 5785-одп38 от 08.05.2019 година за сумата от 187 091,45 лева с ДДС, представляваща 1 извършени и неизплатени СМР по договора, ведно със законната лихва за периода 17.03.2021 г. - 10.09.2021 г. за сумата от 9250,63 лева; иск по чл. 266, ал. 2 ЗЗД за сумата от 37 229,02 лева с ДДС, частичен иск от сума в общ размер на 62 048,37 лева, представляваща разликата между първоначално утвърдената за 2017 година цена на труда и впоследствие увеличената цена на труда за 2020 година с ПМС, ведно със законна лихва за забава за периода 01.01.2020 г. - 25.12.2020 година в размер на 5907,62 лева, и евентуален иск по чл.59 ЗЗД за сумата от 187 091,45 лева за неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва в размер на 9250,63 лева, начислена за периода 17.03.2021 г. - 10.09.2021 г./ датата на исковата молба/, частичен иск по чл.82 ЗЗД за сумата от 23 391,86 лв. от сума в общ размер на 77 972,84, от които : а/ сумата от 18 917, 15 лева – частичен иск от сума в общ размер на 63 057,15 лв, представляваща пропуснати ползи и б/сумата от 4474,71 с ДДС, частичен иск от обща сума в размер на 14 915,69 лв с ДДС, представляваща преки загуби, ведно с лихва за забава, считано от датата на исковата молба /10.09.2021г./ до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че между страните - ищците като съдружници в ДЗЗД „И.К.П. С.-2“, и ответникът като възложител, на 08.05.2019г. е сключен договор за обществена поръчка с предмет „Изграждане на нова сграда за нуждите на РПУ-Карнобат при ОДМВР-Бургас“ и допълнително споразумение, с обща цена на договора 1 463 078,82 лева, с договорен краен срок на изпълнение 25.12.2020 година.

Ищците сочат, че на 26.05.2014 година е издадено разрешение за строеж № 590, презаверено на 30.05.2017 година, което обхваща само одобрените проекти за сграда блок Б.

Поддържат, че на 07.05.2019 година в изпълнение на строителния договор от името и за сметка на консорциума са предоставени в полза на възложителя две банкови гаранции в общ размер на 60 961,62 лева.

На 05.06.2019 година била открита строителна линия (площадка) за изграждане на обект блок Б и изпълнителят започнал работа по договора.

Ищците излагат, че в периода от 19.11.2020 година до 09.02.2021 година изпълнителят е предал на възложителя за приемане на извършените СМР и подписване на актове образец № 19 за претендираните с исковата молба СМР, приети от независим строителен надзор и авторски надзор-проектанти.

Ищците твърдят, че на 11.09.2020 г. и на 31.03.2021 година ответникът е усвоил неправомерно, без основание сумите по издадените на 07.05.2019 година банкови гаранции, всяка в размер на 30 480,81 лева.

Ищците поддържат, че на 09.12.2020 година възложителят е направил ядки в изпълнените СМР по покрива, с което го е компрометирал.

2

Излагат се твърдения, че на среща между страните на 05.03.2021 година възложителят поискал подписването на втори акт образец 14, но изпълнителят не се е съгласил поради липсата на законосъобразност.

Сочи се, че на 15.03.2021 година консорциумът е изпратил писмо до възложителя чрез принципала министъра на МВР, в което изложил възраженията си по неизпълнение на договора и невъзможността да довърши СМР поради забавата и липса на съдействие от възложителя и претендира заплащането на извършените СМР. Излага се, че консорциумът отказал да подпише акт образец 10 поради невярно основание за спиране на строителството, посочено в акта с дата 05.03.2021 година.

Ищците излагат, че на 17.03.2021 година ответникът отправил едностранно изявление за прекратяване на договора, без да дава срок за отстраняване на твърдяното неизпълнение, а на 23.03.2021 година обектът бил предаден на възложителя.

Твърди се, че на 24.03.2021 година ответникът изпратил уведомление до консорциума, че му е начислена неустойка заради прекратяване на договора в размер на 292 615,76 лева, срещу което обстоятелство консорциумът възразил с писмо от 29.03.2021 година.

Направени са доказателствени искания. Представени са доказателства.

В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ при МВР (ДУССД) оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани.

Едновременно с отговора ответникът предявява обективно и субективно съединени насрещни осъдителни искове, уточнени с молба от 02.12.2021 година (том VI, л. 2415), с правно основание по чл.92 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, с които претендира осъждане в условията на солидарност на „И.К.П.” ЕООД, ЕИК ******* и „С.“ ЕООД, ЕИК *******, съдружници в ДЗЗД, за договорна неустойка в размер на 292 615,76 лева на основание чл. 27, ал.2 от договор УРИ 5785 опд-38/08.05.2019 година, както и за сумата от 15 770 лева , представляваща законна лихва върху неустойката, считано от датата на възникване на вземането за лихвата - 19.04.2021 година до датата на завеждане на насрещния иск - 29.10.2021 година, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на насрещната искова молба до окончателното заплащане.

Твърди, че в настоящия случай не се касае за извършена съгласно договора работа, която не е приета. Сочи, че е приел и заплатил всички дейности, които са били действително и качествено изпълнени, съгласно изискванията на възложителя. Поддържа, че са налице недостатъци, които са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорено или обикновено предназначение, а останалите предвидени дейности не са стартирали. Сочи, че забавянето и неизпълнението на голяма част от задълженията на изпълнителя по договора са довели до невъзможност 3 строителството да бъде изпълнено в уговорения срок, поради което възложителят е прекратил договора на основание чл.38, ал.2 от същия.

Оспорва да е имало неправомерни действия и бездействия от страна на възложителя, като сочи, че не неговото поведение стои в пряка връзка с невъзможността изпълнителят да довърши всички СМР за всички подобекти в цялост до крайния срок на договора. Сочи, че се е съгласил, че са налице обективни причини да бъде дадено повече време на изпълнителя, за да изпълни дейностите, предвидени в договора, като срокът на договора е бил продължаван два пъти, съответно с 50 календарни дни и с 3 календарни дни.

Ответникът излага, че в хода на изпълнението на дейностите по договора, възложителят многократно е констатирал нередности от страна на ДЗЗД обединението, описани в отговора на исковата молба и насрещната искова молба, за което участниците в инвестиционния процес са били уведомявани.

Твърди, че не е удържал размера на начислената неустойка от стойността на гаранцията за изпълнение, а претендира пълния размер на начислената неустойка, като оспорва твърденията, че неправомерно е изтеглил сумите по банковите гаранции в общ размер на 60 961,62 лева.

Направени са доказателствени искания. Представя доказателства.

В срок ищците-ответници по НИМ, са депозирали отговор по предявените срещу тях насрещни искове, както и допълнителна искова молба, обективирани в един документ, именуван „становище по отговора на ИМ и ДИМ“ (том VI, л.2442). Поддържат изцяло ИМ, оспорват насрещните искове по основание и размер.

Твърди се, че са били налице пречки за законосъобразното продължаване на строежа. Сочи, че изпълнителят е действал добросъвестно, спазвал е технологичната последователност, техническите изисквания по договора за СМР, съгласувал е предварително с възложителя влаганите материали, изпълнил е качествено хидроизолационните видове работи по изпълнение на покрива, фасадната топлоизолация и пр., както и че към крайната дата за довършване на строежа изпълнените от изпълнителя СМР са значителни.

Поддържа се, че отводняването на покрива е изпълнено по устни и писмени указания на НСН и авторски надзор, както и Заповед № №33/30.09.2020 година от заповедната книга на НСН.

Оспорват да има СМР, изпълнени в отклонение с на инвестиционния проект, в съответната част.

Оспорват се твърденията на възложителя за некачествено положени от изпълнителя покривно-изолационни работи, довели до течове.

Поддържат, че възложителят с поведението си е създавал пречки за срочното изпълнение на договора в частта покривно-изолационни работи.

Оспорват разрешението за строеж № 590/26.05.2014 година да обхваща 4 всички сгради на строежа. Сочат, че това разрешение не обхваща реконструкцията на блок А и не допуска събарянето на сграда блок Г, като изтъкват, че до изтичането на крайния срок на договора възложителят не им е представил допълнено по съответния ред разрешение за строеж, което да обхваща сграда А и Г или изменени инвестиционни проекти за преработка по чл. 154 ЗУТ.

Оспорват наличието на предпоставки за законосъобразно прекратяване или разваляне на договора от страна на възложителя. Твърдят, че неизпълнението на договора е по причини, за които възложителят отговаря.

Излагат, че възложителят по договора е допуснал съществено виновно бездействие, включително не е допуснал изпълнителят да осъществи СМР по сграда А и дейностите по събаряне на сграда Г.

Твърди се, че възложителят е действал недобросъвестно за довършителните работи. Сочи се, че след изготвяне и подписване на акт образец 14 за приемане на конструкция, от възложителя е съставен втори, антидатиран вариант на същия акт, с включено разрешение за изпълнение на довършителните работи, който обаче не е подписан от изпълнителя и му е изпратен едва на 01.03.2021 година. Излагат, че след отказа на изпълнителя да подпише втория вариант на акт образец 14, възложителят предприел действия по разваляне на договора.

Въвежда се възражение за нищожност на чл.38, ал.3 от договора поради противоречие на тази клауза с добите нрави, закона - чл.87, ал.2 ЗЗД и чл.87, ал.4 ЗЗД и правните принципи - че развалянето е краен способ на прекъсване на договорната връзка.

При условия на евентуалност възразяват, че възложителят не е имал право да се възползва от разваляне на договора по този ред, доколкото не е изправна страна, както и не са били налице предпоставките за разваляне на договора, визирани в чл.38, ал.2 от договора.

Правят възражение за нищожност на чл.27, ал.2 от договора поради противоречие на тази клауза с добрите нрави, добросъвестността и излизаща извън нормалната обезпечителна и обезщетителна функция.

В условия на евентуалност, претендират намаляването от съда поради прекомерност на насрещната претенция за неустойка.

При условия на евентуалност, молят за отхвърляне на насрещния иск за частта от 247 424,14 лева до 308 385,76 лева, равностойна на изтеглените суми по двете банкови гаранции. Сочат, че на основание чл.29, ал.9 и ал.10 от договора гаранцията в общ размер от 60 961,62 лева се удържа от размера на начислените неустойки по договора, като в този смисъл противоречи на забраната да не допуска неоснователно обогатяване ответникът да претендира сума, която вече е получил за обезщетение на една и съща форма на неизпълнение.