Решение № 582 от 22.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 582 гр. София, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Данаилова като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело № 20241100900763 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ във вр. чл. 274 и сл.

ГПК.

Образувано е по жалба на Д.Д. ЕАД , ЕИК ******* срещу Отказ № 20240328165042-3/03.04.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията, постановен по заявление на дружеството с образец Б7 с вх. № № 20240328165042/28.03.2024 г. на обстоятелства относно действителни собственици и юридически лица, чрез които пряко и непряко се упражнява контрол.

Жалбоподателят навежда доводи, че отказът е незаконосъобразен, тъй като длъжностното лице в нарушение на закона е приело, че следва да се представят доказателства относно учредяването на тръст и неговите условия, тъй като тези обстоятелства били конфиденциални, а относно релевантните за вписването били представени декларации от представителите на юридическите лица, чрез които пряко косвено се упражнява контрол. На следващо място сочи, че без всякакво значение била правосубектността на едноличния собственик на дружеството Д.И.Л., тъй като контролът върху последното дружество се упражнявал именно от посоченото за вписване физическо лице по силата на договор за тръст, като същото физическо лице разполагало и с право да заменя и премахва Д.И.Л. като довереник на тръста и собственик на капитала на дружеството, което е едноличен собственик на капитала на българското дружество.

Съдът като обсъди доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния седем дневен срок от легитимирано 1 лице срещу подлежащ на съдебен контрол отказ за издаване на охранителен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 65а ТЗ идентификационните данни за действителните собственици и за притежаваните от тях права в капитала на дружествата подлежат на вписване по партидите на съответните търговци по силата на ЗМИП. Съгласно чл. 63, ал. 1 ЗМИП информацията и данните за физическите лица, които са действителни собственици се вписват по партидите на учредените на територията на Република България техни юридически лица и други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ. Съгласно ал. 6 на чл. 63 ЗМИП учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им.

Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква в две хипотези: 1.) ако действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или 2.) ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България.

Със заявление образец Б7 с вх. № № 20240328165042/28.03.2024 г. по партидата на Д.Д. АД, ЕИК ******* са заявени за вписване обстоятелства относно действителни собственици, като в поле 550 „Действителни собственици..“ е посочено лицето Й.К., за което е посочено, че е физическо лице, упражняващо пряко или косвено контрол по „друг начин“ с размер на правата 100 %, а като описание е посочено, че едноличен собственик на българското дружество е кипърското дружество С.М. К.Л., чиито едноличен собственик е новозеландското дружество Д.И.Л., като по силата на договор за тръст Й.К. е негов бенефициер и упражнява контрол върху Д.И.Л.. В поле 537 Юридическо лице или друго правно образувание чрез което пряко се упражнява контрол е посочено дружеството С.М. К.Л., в поле 537.1 са посочени законните му представители, а в поле 538 „Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което непряко се упражнява контрол“ е посочено дружеството Д.И.Л., Нова Зеландия, като в поле 538.1 са посочени законните му представители. Към заявлението са приложени пълномощно за подалия го адвокат, декларация от законния представител по чл.63, ал.4 ЗМИП, декларация за истинността на заявените обстоятелства, квитанция за заплатена такса, извлечение от съответните регистри Д.И.Л., Нова Зеландия и С.М.К.Л., Кипър, както и декларации от законните представители на двете 2 дружества относно учредяването на тръст, чиито учредител е Й.К., който е назначил Д.И.Л. за попечител на тръста, съответно разполага с права да го замени и премахне като такъв, като Д.И.Л., в качеството си на попечител държи акциите на С.М.К..

На заявителя са дадени указания от 01.04.2024 г. да представи споразумението за тръст за установяване на правата на доверителния собственик, учредителя и попечителя, както и относно представяне на заверен превод, като е постъпил превод и обяснителна записка, че поради конфиденциалния му характер, българското дружество не разполага с такъв документ, като се оспорват и указанията в тази част. Дадени са на 02.04.2024 г. повторно същите указания, както и за представяне на документи относно едноличния собственик на капитала на дружеството Д.И.Л., тъй като в документите е посочено, че негов едноличен собственик е швейцарско дружество, като след неизпълнението им е постановен обжалвания отказ.

Дадените указания са законосъобразни, тъй като твърдените от заявителя факти и представените декларации не установяват, че посочените в заявлението физическо лице и дружества изчерпват физическите лица, които са действителни собственици, както и юридическите лица, чрез които се упражнява контрол.

При липсата на представени доказателства относно съдържанието на споразумението за учредяването на тръст, от което се извеждат заявените обстоятелства за физическото лице, посочено за действителен собственик, и за дружеството Д.И.Л., Нова Зеландия, както и въз основа на самите изложени от заявителя твърдения и представени не се установява, че Й.К. е именно физическото лице, което е действителен собственик, нито че новозеландското дружество е последното по веригата юридическо лице, чрез което се упражнява непряк контрол, доколкото не се твърди капиталът му да се притежава от Й.К., а от швейцарско търговско дружество. Посочените обстоятелства, че Д.И.Л., Нова Зеландия е назначено за попечител и може да бъде премахнато или заменено от Й.К., който с декларациите на управителите на кипърското и новозеландското дружество се твърди да притежава „определени права“ за това, без да е ясно какво е съдържанието им и без да е ясно дали същото физическото лице притежава и правата във връзка с текущото управление на активите за времето докато Д.И.Л., Нова Зеландия е назначено за попечител или тези въпроси се решават от неговите управителни органи или физическите лица, действителни негови собственици до лишаването му от права от Й.К., изключват декларираните данни да се изчерпателни и пълни, а съгласно изричната разпоредба на чл.63, ал.4 ЗМИП същите подлежат на проверка въз основа на представени документи, които удостоверяват декларираните обстоятелства.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за незаконосъобразност на дадените указания в частта относно споразумението за учредяване на тръст. Действително в случая не се касае за вписване на 3 обстоятелства по чл.63, ал.2 ЗМИП за установяване на действителни собственици на доверителна собственост и тръстове, тъй като не се твърди участниците да действат/пребивават на територията на страната, но доколкото се твърди именно такъв тръст да има отношение към управлението и контрола на българско търговско дружество и от неговото учредяване да се извличат действителни собственици, то по отношение на установяването им следва да се спазят именно изискванията на чл.63, ал.2 ЗМИП, за което на заявителя са дадени указания, които не се изпълнени.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д.Д. ЕАД , ЕИК ******* срещу Отказ № 20240328165042-3/03.04.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията, постановен по заявление на дружеството с образец Б7 с вх. № № 20240328165042/28.03.2024 г. на обстоятелства относно действителни собственици и юридически лица, чрез които пряко и непряко се упражнява контрол.

Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4