Решение № 1194 от 22.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1194 гр. София, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20221000502969 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение №2370 от 29.08.2022г., постановено по гр.д.

№12613/2021г., СГС, ГО, 9-ти състав е осъдил ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Ф. И. А. на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ 20 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 05.01.2021г. , като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 40 000лв.

Постъпила е в срок въззивна жалба от ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ срещу решението в осъдителната му част.

Жалбоподателят поддържа, че размерът на присъденото обезщетение е завишен и несъобразен с критерия на чл.52 от ЗЗД. Твърди, че не са представени доказателства досежно твърдяната от ищеца трайна уреда на физиологическото и психическото му здраве от повдигнатото и поддържано от органи на ответника обвинение. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че продължителността на наказателното производство е била извън приетия разумен срок, предвид обстоятелството, че първоначално досъдебното производство е било образувано и водено за продължителен срок срещу неизвестен извършител, а ищецът е бил привлечен като обвиняем о задочно чрез назначен служебен защитник, поради изчерпване на способите за лично призоваване.

Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на 1 предявения иск, евентуално за присъждане на обезщетение в по-нисък размер.

Въззиваемата страна Ф. И. А. представя писмен отговор, оспорва жалбата.

Предявен е от Ф. И. А. срещу ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ .

В исковата молба ищецът твърди, че органи на ответника са образували и водили срещу него незаконно наказателно производство с обвинение в престъпление от общ характер, продължило повече от дванадесет години, като с тези си действия са му причинили неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес, безпокойство, притеснения, уронване на доброто име в обществото, ограничаване на личните му права на свобода и свободно придвижване. Твърди също, че предвид продължилото над десет години наказателно преследване, завършило с оправдателна присъда, честта, достойнството и доброто име на ищеца в обществото са били силно накърнени, което е довело до понижаване на самочувствието и самооценката му: негативни за ищеца изживявания и последици. По изложените съображения ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразните действия и бездействия на органи на ответника.

Ответникът, ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в постъпилия писмен отговор по чл.131 от ГПК, изразява становище, че искът е неоснователен, тъй като не са доказани претърпените вреди, твърди, че Прокуратурата на РБ не носи отговорност за продължителността на изтърпяната от ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража”, доколкото съдът е органът, който налага мярката за неотклонение и упражнява контрол относно продължителността й. Твърди че, не са били нарушени основни права на ищеца при проведеното наказателно производство, т.к. първоначално същото е било водено срещу неизвестен извършител, а впоследствие при повдигане на обвинение срещу ищеца, същият не е бил издирен и обвинението му е повдигнато чрез назначен служебен адвокат-защитник, поради изчерпване на способите за лично призоваване. Това обстоятелство е и мотивирало ПРБ да поиска налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Твърди, че от привличане на ищеца в качеството на обвиняем до внасяне на делото в съда са изминали само 2 два месеца, който срок намира за напълно разумен. Прави възражение за прекомерност на търсеното обезщетение. Твърди, че наложената мярка за неотклонение напълно съответства на цялостното поведение на ищеца.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните по делото, а и от доказателствата по приложеното НОХД дело се установява, че на 19.09.2011г. по ДП 5189/2008г. на ищеца е повдигнато обвинение в извършването на престъпление по чл.

212 ал.4 във вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК чрез назначен служебен защитник. На 01.12.2011г. обвинителният акт е бил внесен в съда и е било образувано НОХД № **********г. по описа на СРС, 102-и състав. На 17.12.2020г. по НОХД № 22972/2011г. е постановена спрямо ищеца оправдателна присъда, влязла в сила на 05.01.2021г.

Видно е, от събраните писмени доказателства, неспорни между страните поделото, че за периода от 01.11.2012г. до 18.11.2015г. по друго НОХД на ищеца е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“.

По процесното НОХД № 22971:2011г. на ищеца е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода 23.12.2011г. до 12.02.2019г., като ищецът ефективно е изтърпял марката само за периода 03.07.2018г. до 12.02.2019г., т.к. до датата 03.07.2018г., същият е бил обявен за общодържавно издирване, но не е бил лично призован, нито намерен, за да му бъде повдигнато обвинение ида бъде приведена в изпълнение наложената мярка за неотклонение.

С присъда № 20279238 от 17.12.2020г. по НОХД № 122972/2011г., по описа на СРС ищецът е признат за невиновен по повдигнатото обвинение.

Присъдата не е протестирана и е влязла в сила на 05.01.2021г.

По делото е приложена Справка за съдимост на ищеца, от същата е видно, че ищецът е осъждан за периода до 2008г. общо по единадесет наказателни дела. За периода от 2008г. до 2020г. срещу ищеца е водено още едно наказателно производство, което е било прекратено.

По делото е разпитан един свидетел – С. Й. Д., чиито показания съдът кредитира изцяло.

Показанията на свидетелите не противоречат на

3 събраните по делото писмени доказателства.

По делото са представени писмени доказателства, съставляващи медицинска документация, които съдът изцяло кредитира,като съобразява и периода на издаване на същите.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество: въззивната жалба на на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е ОСНОВАТЕЛНА.

ПРОКУРАТУРАТА

Предявеният иск с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 предл. първо от ЗОДОВ е основателен.

Фактическият състав на посочената правна норма за ангажиране отговорността на държавата, за вреди, причинени от действията на правозащитните органи, включва вреда (имуществена или неимуществена), претърпяна от гражданин (физическо лице); незаконна дейност на някой от изброените органи и причинна връзка между незаконната дейност и вредата.

Съгл. разп. на чл.4 ал.1 от ЗОДОВ д ържавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

4

Предвид изложената и приета за доказана по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че предявения иск за неимуществени вреди е основателен и доказан до размера на 3 000 лв.

Предвид постановяването на оправдателната присъда, с която окончателно е приключило воденото срещу ищеца наказателно производство, следва да се приеме, че действията на органите на ответника срещу него относно образуване на предварителното производство, вземане мярка за неотклонение “задържане под стража” и обвинение в извършване на престъпление, поддържано пред първоинстанционния съд, са били незаконни по см. на чл.2 от ЗОДОВ. Тези незаконни действия са довели до търпени от ищеца страдания, изразяващи се в ограничаване на личната му свобода, довели са до изпитвани негативни емоции и субективно чувство на срам и вина.

Съдът приема за доказан факта, че посочените по-горе действия на органи на ответника биха довели до дискредитиране доброто име на ищеца в обществото, но същото вече е било дискредитирано предвид наложените му в по-ранен етап наказания както лишаване от свобода, така и по-леки наказания по други единадесет наказателни производства за извършени престъпления от общ характер. Въпреки това следва да се съобрази факта, че процесните незаконосъобразни дейстивя на органите на ответника са препятствали евентуалното възстановяване на репутацията на ищеца в обществото и заличаването на вече случилата се дискредитация, като обаче се отчете факта, че за процесния период срещу ищеца са били водени две наказателни производства, като първото по време на образуване е било прекратено и за търпените неимуществени вреди от това производство ищецът вече е бил обезщетен със сумата от 7000 лв.

Предвид свидетелските показания съдът приема за доказан факта, че повдигнатото и поддържано незаконно обвинение по НОХД №22971/2011г. по описа на СРС, наложената мярка за неотклонение са повлияли негативно върху психологическия статус на ищеца и са му донесли психическо страдание и психосоматичен дискомфорт, които обаче, състояния очевидно са преодолени от ищеца без каквито и да е последствия- не се твърдят увреди на физиологичното или психологическото здраве на ищеца към настоящия момент, нито са доказани такива увреди. Представените писмени

5 доказателства, съставляващи медицински документи отразяват общи вътрешни заболявания на ицеща , чийто начален произход следва да се търси в предишни периоди.

Освен това следва да се съобрази и фактът, че срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, приключили с осъдителни присъди, които несъмнено също са повлияли негативно на неговия психологически статус. Предвид характера на човешката личност следва да се приеме, че ищецът е изпитвал негативни емоции и притеснения, довели до негативни за него последици не само поради воденото процесно наказателно производство, а и поради водените останали наказателни производства, за един продължителен период и от които са приключили с осъдителни присъди.

Продължителността на водените наказателни производства се дължи единстевно на поведението на ищеца, настоящото наказателно производство е приключило в изключително бързи срокове, въпреки своята сложност. Не може да бъде направено точно разграничение както във времето, така и досежно изпитвани емоции, относно влиянието на отделните изживени от ищеца наказателни производства върху неговата психика. Несъмнено, обаче, и процесното наказателно поризводство е довело до негативни последици за психиката и емоционалността на ищеца, които от своя страна са довели до продължаване на физиологичните му увреди като главоболия, артериална хиперТ.я, диабет, което съставлява претърпяни вреди по см. на ЗОДОВ.

Произхода на тези заболявания, обаче няма пряка причинно-следствена връзка с процесното НОХД, доколкото заболяванията датират много преди времето, през което ищецът е бил уведомен за процесното наказателно производство.

Видно е , че наказателното производство първоначално е било водено срещу неизвестен извършител, впоследствие обвинението е било повдигнато на ищеца задочно, чрез назначен служебен защитник и първата дата, на която ищецът е узнал за повдигнатото обвинение и образуваното НОХД е датата 03.07.2018г., когато е бил принуделно доведен в съдебно заседание от органи на МВР, т.к. е изтърпявал мярка за неотклонение «задържане под стража», постановена по друго наказателно производство.