Решение № 223 от 29.06.2026, Районен съд - Велинград
- Съд
- Районен съд - Велинград
- Дело
- Гражданско дело 614/2024
- Вид
- Решение № 223
- Подписан
- 29.06.2026
- Състав
- ЛИЛИЯ ГЕОРГИЕВА ТЕРЗИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 68 · Закон за собствеността
- чл.69 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал.1 · Закон за собствеността
- чл. 81 · Закон за собствеността
- чл. 92 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 223 гр. гр.Велинград, 29.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20245210100614 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са от М. М. Д., ЕГН: ********** и Н. А. Д., ЕГН:********** и двамата с адрес: с. ****., ул. ”****” № 4 против М. И. М., ЕГН: **********, Ф. Т. М., ЕГН: ********** и И. М. М., ЕГН: ********** всички с адрес: с.
****., ул. ”****” № 1, общ. Велинград, иск с правно основание, чл.124 ГПК, с който се иска съдът да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот представляващ: Масивна Селскостопанска сграда със застроена площ от 16 кв.м., построена в поземлен имот № 23 в квартал 3, по Кадастралния и Регулационния план на село ****., община Велинград, одобрени със Заповед № 1509/25.09.2015 г. от кмета на община Велинград и Заповед №552/04.06.1984 г. на ИК на ОНС Пазарджик, с обща площ на имота от 446 кв.м., от който имот е образуван УПИ IX-23, с площ от 475 кв.м., с не приложена за УПИ регулация, при граници и съседи на описания поземлен имот: от север-улица и УПИ I-2; от изток-УПИ II-21 и УПИ-III-22; от юг-УПИ-VIII-19 и от запад-улица „****" и прави искане с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение № 154, том 1, рег. № 3016, дело № 143 от 05.12.2019 г. на нотариус Е.Ч..
В исковата молба ищеца М. М. Д. твърди, че с първия ответник М. И.
М., са първи братовчеди- деца на двама братя. Излага, че родителите им са наследили общо три имота, по един за всеки от тях и трети в съсобственост.
Сочи, че в съсобствения имот, където живеели родителите им били построени шест сгради, които са разделени по три за всеки от двамата братя. Твърди, че 1 родителите им владеели съсобствения имот и всеки своите сгради в разбирателство и спокойствие. Излага, че преди 2001 г. построили масивна сграда на 16 кв.м., залепена до селскостопанската им сграда, а в последствие ответникът изградил дървен навес също в близост до негова стопанска сграда.
Сочи, че през 2016 г. предприел процедура за снабдяване с нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство и давностно владение. Твърди, че за целта възложил на ЕТ "Бучков-91 -Васил Вучков" геодезическо заснемане, при което сградите били заснети и отбелязани коя сграда от кой наследодател се е владяла. Излага, че той се явява наследник на Й.М. Д.,/с идентично име Ю. М. М./, а ответникът наследник на А.М. Д./ с идентично име И. М. М./. Сочи, че в имота са построени общо седем сгради, като всяка от страните притежава по един гараж, по една жилищна сграда и по една селскостопанска сграда, а ищецът се легитимира и като собственик и на масивната сграда от 16 кв.м.. Твърди, че при съставянето на нотариалният му акт бил признат за собственик на 1/2 ид.ч. от поземлен имот № 23, в квартал 3 по Кадастралния и Регулационния план на село ****., община Велинград, одобрени със Заповед № 1509/25.09.2015 г. от кмета на община Велинград и Заповед № 552/04.06.1984 г. на ИК на ОНС Пазарджик, с обща площ на имота от 446 кв.м., от който имот е образуван УПИ IX-23 с площ от 475 кв.м., с не приложена за УПИ регулация, при граници и съседи на описания поземлен имот: от север-улица и УПИ I-2; от изток-УПИ II-21 и УПИ-III-22; от юг УПИ-VIII-19 и от запад-улица „****", заедно с Двуетажна Паянтова жилищна сграда, еднофамилна със застроена площ от 28 кв.м., Едноетажна масивна сграда-Гараж, със застроена площ от 14 кв.м., Едноетажна Масивна Селскостопанска сграда със застроена площ от 41 кв.м. и Едноетажна Масивна Селскостопанска сграда със застроена площ от 16 кв.м.. Сочи, че след 2020 г., установил, че първият ответник се е снабдил с нотариален акт за собственост върху имота през 2019 г., който е идентичен на неговия нотариален акт, с който последният е признат за 1/2 ид.ч. от имота и за собственик на Масивна Селскостопанска сграда със застроена площ от 16 кв.м, която е построена лично от родителите му и него, която владее и стопанисва и до сега. Твърди, че съпругата му е животновъден стопанин и в тази сграда съхраняват фуража и апарата за доене на животните, също така електрическата мрежа е от неговото електрическо табло, той отключва и заключва сградата. Излага, че ответникът никога не е ползвал тази сграда и никога не е претендирал за нея. Сочи, че на 05.04.2024 г. първите двама ответници се разпоредили чрез дарение на идеална част от имота, ведно със сградите в полза на сина си ответника И. М. М.. Предвид изложеното молят иска им да бъде уважен. Ангажират доказателства. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който оспорват изцяло предявения иск по основание и петитум като неоснователни и недоказани. Сочат, че ищецът е изложил твърдения и приложил доказателства, че към момента единствено третият ответник се явява легитимиран с нотариален акт като собственик на процесната сграда, поради 2 което считат, че установителният иск е допустим само срещу него. Твърдят, че процесната сграда не се ползва и никога не се е ползвала от ищеца, още помалко по описания от него начин. Излагат, че сградата се полза от ответниците като склад /сайвант/ от дълги години.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:
С Протоколно определение № 231/09.04.2026 г., съдът е допуснал изменение на предявения иск с правно основание по чл. 124 ГПК на основание чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК от отрицателен в положителен установителен иск.
От разписен лист към план одобрен със Заповед № 552/04.06.1984 г. на с. ****. се установява, че имот № 23 в кв. 3 е записан на А.М. Д. и Й.М. Д., като от имота е образуван парцел № IX.
От Нотариален акт за право на собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 73, том 1, дело № 127/1981 г. на Е.Д.П., Велинградски районен съдия, се установява, че на А.М. Д. е признато право на собственост на основание завещание и давностно владение на двуетажна паянтова къща на 48 кв.м. и дворно място при нея от 24 кв.м. при съседи: улица, Й.М. Д., Р. Д. и С.Д.., находящи се в с. Д.о, Велинградска община.
От Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение № 2, том 2, рег. № 22, нот. дело № 2 от 09.01.2018 г. на нотариус М.Р., се установя, че ищецът М. М. Д. се легитимира като собственик на процесния имот, придобит по наследство и давностно владение.
От Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение № 154, том 1, рег. № 3016, дело № 143 от 05.12.2019 г. на нотариус Е.Ч., се установя, че ответникът М. И. М. е признат за собственик на процесния имот на основание давност и наследство.
От Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 67, том 1, рег. № 1441, дело № 64 от 2024 г. на нотариус К.Й.-Ц., се установява, че ответниците М. И. М. и Ф. Т. М. са дарили процесния имот на ответника И.
М. М..
От удостоверение за наследници изх. № 1188/17.05.2024 г. на Община Велинград се установява, че наследници на И. М. М., ЕГН: **********, починал на 13.12.1997 г., са: Ф. И.Г., ЕГН: **********-дъщеря; Д.И.А., ЕГН:
**********- дъщеря и М. И. Д., ЕГН: **********-син, починал на 24.01.1994 г., като негови наследници са: Ю. М. Д., ЕГН: **********- син; Ф. М. С., ЕГН:
**********-дъщеря и М. М. Д., ЕГН: **********-син(ищец).
От удостоверение за наследници изх. № 6/15.04.2024 г. на Община Велинград се установява, че наследници на И. М. М., ЕГН: **********, починал на 28.12.1993 г. са: С. И. Х., ЕГН: **********-дъщеря; М. И. М., ЕГН: **********-син(ответник) и Ф. И. М., ЕГН: **********-дъщеря.
От удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 3
25/11.03.2016 г. на Община Велинград, се установява, че Ю. М. М. и Й.М. Д. и И. М. М. са имена на едно и също лице.
От удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 1601/02.07.2024 г. на Община Велинград, се установява, че И. М. М. и А.М. Д. са имена на едно и също лице.
От Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 3849/27.10.2017 г. на Община Велинград, се установява, че Н. А. Д. и Н.А.Р- са имена на едно и също лице.
От Удостоверение за сключен граждански брак № 212932/02.03.2004 г. от Община Велинград, за което е съставен акт за граждански брак № 03/02.03.2004 г. се установява, че ищецът М. М. Д. е сключил граждански брак с ищцата Н.А.Р. на 02.03.2004 г..
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установи, че четирите сгради, описани в Н.А. на ищеца съвпадат по застроена площ и характер на застрояването с четирите сгради, описани в Н.А. на ответниците, които попадат в имот с пл.№ 23, с площ от 446 м.кв., за който е отреден УПИIX-23 в кв. 3 с урегулирана площ от 520 м.кв. и не приложена регулация по сега действащия кадастрален и регулационен план на с. ****., одобрен със Заповед № 552/04.06.1984г. за регулацията и Заповед № 1509/25.09.2015 г. за кадастъра. Вещото лице сочи, че сградата със ЗП от 16,00м.кв., разположена в крайната северна част на ПИ е построена по монолитен способ със стоманобетонова носеща конструкция - с основи от стоманобетон, ограждащи от стоманобетон и покривна стоманобетонова плоча, без пряко осветление и с начин на достъп от метална врата от запад. На място се ползва от ищеца, като хладилна камера-бункер за съхранение на млечни продукти. Същата е строена преди 20-25години, съгласно данните от кадастъра, използваните материА. и степен на амортизация, различаващи се от материА.те, с които са построени наследствените сгради в ПИ. В заключението си е изложил, че сградата със ЗП от 16,00м.кв., разположена в крайната северна част на ПИ, за която са се снабдили ответниците с акт е идентична с тази, която се ползва от ищеца, който има по-ранен документ. След измерване на място вещото лице е установило, че сградите отговарят на геодезичното заснемане и приложената скица проект към него. В имота не съществува едноетажна самостоятелно построена паянтова жилищна сграда от 28м.кв..
От разпита на свидетелката Д.И.А.- леля на ищеца, се установява, че процесната сграда е залепена до плевнята, собственост на ищеца и е построена от него. От разпита й се установява, че след брака му с ищцата, ищецът станал земеделски производител и започнал да гледа крави, като ползва процесната сграда за съхранение на агрегат за доене на кравите, складиране на млякото и фураж за животните. Излага, че не е виждала ответника М. И. М. да е влизал в процесната сграда.
От разпита на свидетеля М. А. А.- зет на И. М. М., се установява, че ищецът М. Д. е изградил процесната сграда през 2009 г. и от тогава само той я 4 ползва, като в нея складира фураж и земеделски инвентар. Свидетеля излага, че друг никой не е искал да я ползва и е нямал претенции по отношение на нея. Твърди, че сградата представлява стоманобетонна сграда, без тухли.
При така установените факти от значение за спора съдът приема от следното правна страна:
По положителен установителен иск за право на собственост в тежест на ищците е да докажат, че претендираното от тях и оспорено от ответниците право съществува, респ. да установят правото си на собственост върху процесните недвижими имоти.
Съобразно задължителните разяснения към Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Предвид това обвързващо и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. В случая и двете страни се легитимират като собственици на спорната постройка въз основа на издадените в тяхна полза констативни актове.
Разпечатката съдържа 36 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5deff04c-614f-4dad-8ce4-1402157ad43d