Решение № 96 от 23.03.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Пазарджик, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20255220201653 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „А“ ООД, ЕИК: 112124117 против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № 8506259555, издаден от Национално ТОЛ управление към АПИ, с който на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на ел. фиш, издаването му в противоречие на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с целта на закона и се моли да бъде отменен.

В съдебно заседание не се явява представител на дружествотожалбоподател. В писмено становище процесуалният представител на дружеството-жалбоподател поддържа жалбата. Излага допълнителни доводи за отмяна на издадения ЕФ. Претендира разноски.

1

Процесуалният представител на ответника в писмена молба по жалбата застъпва становище, с което се иска потвърждаване на издадения ел. фиш.

Ангажира доказателства. Излага доводи. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

С обжалвания електронен фиш дружеството-жалбоподател е наказано за това, че на 13.04.2023 г. в 08:45 часа е установено нарушение с ППС Товарен автомобил Мерцедес 1729 с рег. № РА **** АТ с технически допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична категория друга, без ремарке, в община Пазарджик, за движение по път I-8 км 196+643, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1. т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има валидна маршрутна карта, но платената категория е по-малка от измерената. От становището на „УИСИ“ при НТУ към АПИ е видно, че маршрутната карта е за ППС под 12 т. с 3 оси, а заснетото ППС е над 12 т. с 2 оси.

Нарушението било установено с устройство № 10401, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-8 км 196+643. Собственик на ППС е дружеството-жалбоподател, на което е и регистрирано ППС.

Въз основа на така установеното бил издаден атакуваният ЕФ, с който на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП. В ЕФ било отбелязано, че дружеството дължи заплащане и на такса по чл.10б, ал.5 от ЗДвП съобразно категорията на притежаваното ППС в размер на 146 лева, както и че дружеството може да се освободи от административно-наказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на ЕФ заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в размер на 383 лева при спазване на чл. 189е, ал.3 и 4 от ЗДвП, както и че с плащането на компенсаторната такса в срок ЕФ ще бъде анулиран, а задължението по чл.10б, ал.5 от ЗП ще се счита за изпълнено.

ЕФ е връчен на санкционираното дружество на 05.12.2025 г. по пощата, 2 видно от известието за доставяне. Жалбата против ЕФ е подадена от процесуалния представител на 09.12.2025 г.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото доказателства, които са абсолютно безпротиворечиви.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е основателна поради следното:

Разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП разписва задължение за собственика на ППС да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) според категорията на пътното превозно средство.

В настоящия случай не се спори, а и се установява от доказателствата по делото, че собственик на процесното ППС е дружеството-жалбоподател. На следващо място се установява и обстоятелството, че на процесната дата и място, въпросното ППС е извършвало движение по посочения пътен участък.

Като място на нарушението е посочен път I-8, километър 196+643, за който се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - пътна такса, съгласно Приложение № 2 към т. 2 на Решение № 959 на Министерския съвет от 31.12.2018 г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10. ал. 4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища.

За процесното ППС за движението му в конкретния пътен участък не е била заплатена съответната пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС има валидна маршрутна карта, но платената категория е помалка от измерената. От становището на „УИСИ“ при НТУ към АПИ е видно, че маршрутната карта е за ППС под 12 т. с 3 оси, а заснетото ППС е над 12 т. с 2 оси. Съобразно правилото на чл.102, ал.2 от ЗДвП, изцяло в тежест на 3 собственика е възложено задължението да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП. Това ще рече, че в тежест на собственика е в хода на административнонаказателното и съдебното производство да установи, че е предприел всички необходими действия да изпълни задължението си, като неустановяването на размера и незаплащането съответната такса по ЗП се дължи на обстоятелства и събития, които той обективно не е могъл да предотврати, като например хипотезата на чл. 189ж, ал.3, т.2 от ЗДвП или други от подобно естество, включително неизправност на устройствата в системата за мониторинг. Такива доказателства не се събраха.

Ето защо по делото по безспорен и категоричен начин от събраните доказателства се установи, че към процесната дата, час и място дружествотожалбоподател е извършило процесното нарушение.

Издадения ЕФ обаче се явява незаконосъобразен. На дружествотожалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП за нарушението на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Съгласно Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Хасково по тълкуването на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., СЕС е приел, че:

„Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за 4 ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на

„компенсаторна такса“ с фиксиран размер“.

Иначе казаното налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението и конкретните обстоятелства по неговото извършване, е непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза и е в противоречие с правото на Съюза, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер, какъвто е и конкретния случай. Пак в Решението е посочено, че: „За да се приложи принципът на пропорционалност съгласно Директива 1999/62, държавите членки са длъжни да приемат необходимите правни актове съгласно вътрешното си право, като се има предвид, че член 9а от посочената директива постановява задължение, което по естеството си изисква приемането на акт от държавите членки, които разполагат с широко право на преценка при транспонирането на това изискване. Съгласно поС.ната съдебна практика при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки това са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи. Принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза, които трябва да бъдат зачитани от националното законодателство, което попада в приложното поле или въвежда това право, включително при липсата на хармонизация на правото на Съюза в областта на приложимите санкции преследваните цели с Директива 1999/62, от съображение 1 от нея следва, че те се състоят както в хармонизацията на системите на събиране на такси, така и в създаването на справедливи механизми за налагане на такси на превозвачите за покриване на разходите на инфраструктурата с оглед на отстраняване на нарушенията на конкуренцията между транспортните предприятия на държавите членки. Съдът приема, че 5 строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават общия принцип на пропорционалност. Освен това принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на размера на глобата. Следователно посоченият принцип изисква не само наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето на наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая.“

Съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария: „Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат“. В конкретния случай правната уредба в ЗДвП, предвиждаща твърд размер на наложената санкция, без да има възможност да се отчетат от съда конкретните обстоятелства по случая, противоречи на правото на ЕС, следователно наложената по този начин санкция се явява незаконосъобразна.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че незаконосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружествотожалбоподател и издадения ЕФ ще следва да се отмени.