Решение № 774 от 17.02.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10294/2022
- Вид
- Решение № 774
- Подписан
- 17.02.2023
- Състав
- Любомир Василев, Стойчо Попов, Темислав Малинов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.214 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 774 гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Любомир Василев
Членове:
Темислав М. Димитров
Стойчо Попов като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100510294 по описа за 2022 година
Производството е по чл.250 ГПК .
Депозирана е молба от 23.01.2023 г в СГС на И. П. З. ЕГН ********** от гр.София за допълване на решение №324 от 19.01.2023 г по гр.д.№10294/22 г на СГС , II “Б“ състав , като се присъди законната лихва върху обезщетението от 8000 лева от 16.08.2021 г до окончателното заплащане на сумата .
Ответникът по молбата – Столична община – счита същата за неоснователна . В исковата молба не е претендирана законна лихва върху обезщетението и такава не е присъдена от СРС.
Молбата за допълване е подадена в срок и е процесуално допустима , а разгледана по същество е основателна.
Действително , в исковата молба и въобще пред СРС не е претендирана законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди , съответно такава не е била присъдена от първоинстанционния съд . От друга страна в насрещната въззивна жалба на З. е налице искане за присъждане на обезщетение от общо 10 000 лева ведно със законната лихва от датата на увреждането /16.08.2021 г/ до окончателното заплащане на сумата .
Според практиката на ВКС в решение №36 от 12.05.2014 г по търг.д.№1065/13 г на ВКС , I ТО , решение №265 от 08.01.2020 г по гр.д.№760/19 г на ВКС , III ГО , решение №10 от 12.02.2021 г по гр.д.№1298/20 г на ВКС , I ГО и др. , за да се направи валидно искане за присъждане законната лихва върху главницата, не е необходимо да се спазват изискванията на чл.214 ал.1 ГПК . Законът не създава ограничения и относно крайния момент на 1 предявяване на това искане и то може да бъде направено при всяко положение на делото, включително и пред въззивния съд, разглеждащ спора по същество. Тези изводи следват и от акцесорния характер на вземането за лихва. Задължението за лихва възниква, съществува и се прекратява в зависимост от главния дълг. Лихвата следва главното вземане - тя се прехвърля, залага и погасява заедно с него. Размерът на законната лихва след предявяването на иска се изчислява в изпълнителния процес в зависимост от момента на плащане на главното задължение. Защитата срещу искането за присъждане законната лихва е защита срещу главния иск - възраженията по искането за лихва са възражения срещу главницата. Поради всичко изложено следва да се приеме, че дори и направено за първи път при второинстанционното разглеждане на делото, производството по това вземане не е разгледано едноинстанционно, тъй като не се касае за нов спор. По аргумент от чл.214, ал. 2 от ГПК прибавянето на лихвите след завеждане на исковата молба не е предявяване на отделен иск, поради което не е необходимо да се уточнява размерът на изтеклите лихви, а е достатъчно съдът да ги присъди от определена дата, посочена от ищеца, след завеждане на исковата молба. Претенцията за законна лихва от подаване на исковата молба макар и да няма характер на самостоятелен иск /по арг. от чл. 214, ал. 2 ГПК/, има самостоятелно материалноправно съществуване и представлява различно от главницата вземане. Това вземане без съмнение се включва в предмета на делото по чл.6 ал.2 ГПК, само ако бъде предявено от ищеца, тъй като в противен случай, съдът не може да я разгледа. Ищецът следва да е заявил претенцията най-късно до приключване на устните състезания във второинстанционното производство .
В случая този срок е спазен , претендирана е законна лихва върху обезщетението и с допълване на въззивното решение същата трябва да се присъди на ищцата .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ДОПЪЛВА решение №324 от 19.01.2023 г по гр.д.№10294/22 г на СГС , II “Б“ състав ; като :
ОСЪЖДА Столична община да заплати на И. П. З. ЕГН ********** от гр.София ; законната лихва считано от 16.08.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; върху сумата от общо 8000 лева /присъдена от СРС и СГС/ ; обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания / от счупване на горния край на лъчева кост на дясна ръка и кръвонасядания по долните крайници при падане на 16.08.2021 г поради неравен /разбит/ тротоар в гр.София кв.Бояна , на ул.Герганица пред стълбите до магазин „Оптима“ .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
2
1. _______________________
2. _______________________
3