Решение № 190 от 05.07.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Монтана, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря Соня Д. Г.а като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20221600500078 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 260439/15.12.2021година., постановено по гр. д. № 2382/2020година Монтанския районен съд предявения от „Д.З.“ АД гр.* иск срещу Агенция „П.И.“гр.* с правно основание чл.410,ал.2 от КЗ във връзка с чл.49 във вр. с чл.45,ал.1 от ЗЗД за сумата от 295.06лева от която 226,21лева главница представляваща платено застрахователно обезщетение по опис заключение за вреди на МПС №*от 21.03.2016година относно настъпило на 18.03.2016година при което лт.а. * с рег.№*, собственост на Л.Р.-А-К ЕООД, управляван от Д.С. С.-И. от необезопасена и необозначена дупка на пътното платно за движение и нанесени материални щети по застраховка Бизнес Каско, полица №*от 24.03.2015година и 68.85лева мораторна лихва върху главница , ведно със законната лихва върху главницата считано от 29.10.2019година до окончателното изплащане е отхвърлен като неоснователен.Със същото решение са присъдени направените в процеса съдебни разноски.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила 1 въззивна жалба от „Д.З.“ АД гр.* с оплаквания за незаконосъобразност. В същата са изложени доводи,че обжалваното решение е постановено в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на действащото законодателство, не кореспондира със събраните по делото доказателства, същото е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е формирал изводи единствено на база уведомление за настъпило застрахователно събитие, както и на заключението на вещото лице по назначената съдебно – автотехническа експертиза. Излага съображения, че в първоинстанционното производство са събрани достатъчно непротиворечиви доказателства, които да изясняват механизма на ПТП и наличието на причинна връзка между настъпилото ПТП и описаните вреди. Предвид това твърди, че е възникнало право на застрахователя да се суброгира в правата на увредения и да предявява регресна претенция спрямо Агенция "П.И.. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да се уважи изцяло предявения иск.Претендира разноски за първоинстанционното и въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмени отговор от Агенция „П.И.“ с подробно изложени доводи за нейната неоснователност .

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във виззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и постъпилите писмени становища и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното:

За да постанови атакавунато решение РС Монтана е приел , че в резултат на несигнализирана и необезопасена дупка на пътно платно, част от републиканска пътна мрежа е настъпило ПТП с реализирана повреда в автомобил за който е налице сключена валидна застраховка , за което е изплатено обезщетение и застрахователя е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, за което са изпълнени особените изисквания на закона.Незаконосъобразно обаче МРС е приел, че в хода на производството не е установено мястото на настъпилото ПТП, както и поради различията за увреждане и поправените впоследствие вреди не може да се направи извод за основателност на иска.Така направените окончателни изводи на първоинстанционния съд са незаконосъобразни и не коренспондират с доказателствата по делото и допълнително събраните 2 такива пред въззивната инстанция.

От събраните по делото доказателства действително са установява, че на 18.03.2016година на третокласен път 112 между с.*и с.* е настъпило ПТП при което т.а.“*“ с рег.№*, собственост на „Л.Р.А- К.“ ЕООД, управлявано от Д.С. С.-И. попада в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно за движение, в резултат на което са причинени материални вреди-спукана гума, изкривена джанта и счупен тас на управлявания от нея автомобил.Така настъпилите вреди са оценени и оотстранени за което е издадена и фактура от 09.05.2022година за сумата от 211,21лева.За настъпилото ПТП е съставено Удостоверение *-*от 21.03.2016година.

Тъй като за увреденото МПС т.а.* е налице застрахователна полица „Бизнес Каско“ №*и въз основа на предявена претенция и образувана застрахователна преписка „Д.З.“ АД е изплатило за увредения и възстановен автомобил сумата от 211,21лева по представена фактура с ликвидационен акт №*от 16.05.2016година.

Горната фактическа обстановка се потвърди по несъмнен начин от съобраните пред настоящата инстанция писмени и гласни доказателства, а именно показанията на св.Д.С., която е управлявала процесния потърпевш автомобил.Същата е категоричана, че на мястото на пътя е имало поредици от дупки, а процесната е била по-дълбока и е било невъзможно избягването й при разминаване с автомобили в платното за насрещно движение.

От заключението на вещото лице Р.Д. изпълнило съответната съдебно-автотехническа експертиза пред настоящата инстанция, което МОС възприема като обективно и компетентно дадено се установява, че тъй като гумите са безкамерни, при удара същите така се деформирани, че е била необходима подманата им с нови.Същото е категорично, че получените вреди са получени при удар на колело в препятствие на пътното платно за движение.При дупките на горния износващ слой има остри зъбове, които деформират джантиге, режат платовете на гумата, чупят тасове.При поголяма неравност може да се стигне и до повече повреди по ходовата част и кормилното управление.

Установи се , че застрахователят е бил надлежно уведомен за настъпилото застрахователно събитие, образувал е щета и извършена оценка на вредите по автомобила, които възлизали на 211.29лева. С предовно 3 нареждане за кредитен превод от 18.05.2016 г. застрахователят е заплатил горната сума на застрахованото лице в резултат на което се е суброгирал в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите по смисъла на чл.

410 от КЗ.

Съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, републиканските пътища са изключителна държавна собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция "П.И", която е юридическо лице – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити /чл. 2, ал. 1 от Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "П.И. "/. Съгласно разпоредбите на чл. 29 и чл. 30 от ЗП Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" поддържа републиканските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда, както и осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.

Поддържането на пътищата съгл. т. 14 от ДР на ЗП е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата.

Освен това разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДвП изисква лицата, които стопанисват пътищата да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства.

В разпоредбата на § 1, т. 19 от ППЗДвП се сочи, че "препятствие на пътя" е нарушаване цялостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. С оглед собствеността на пътя, цитираните изисквания следва да се осигурят от Агенция "П.И" чрез съответните длъжностни лица.

Окръжен съд Монтана намира за неоснователни направените от въззивника възражения във връзка с доказаността на застрахователното събитие. По въпроса за липсата на съставен протокол за ПТП следва да се съобрази регламентацията в Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите 4 и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. В чл. 6, т. 4 от наредбата е предвидено, че не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция" и не се съставят документи при ПТП с настъпили повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. При процесното ПТП е участвал само увреденият автомобил, като от събраните по делото доказателства се установява, че се е придвижил на собствен ход, с оглед на което не е налице визираното в посочената разпоредба изключение. Следователно не е било необходимо местопроизшествието да се посети от органите на МВР и да се състави протокол.

В Общите условия на застраховка "Бизнес каско" е предвиден ред за уведомяване и доказване на настъпило застрахователно събитие, който е изпълнен.От изготвената и приета по делото пред първата инстанция , а така също и в настояща съдебно –автотехническа експертиза става ясно, че процесните увреждания по автомобила са в причинно-следствена връзка с механизма на описоното ПТП, както и че стойността на щетите вследствие това ПТП е в размер на 211.29 лв.

Съвкупният анализ на доказателствата налага извода, че механизмът на ПТП е установен, като описаните повреди в заключението на Съдебно автотехническата експертиза се намират в причинно – следствена връзка с процесното произшествие. В тази връзка ответната страна в производството не е ангажирала доказателства, опровергаващи наличието на необезопасено препятствие на пътното платно в посочения участък от републиканската пътна мрежа.

Като последица от бездействието на Агенция " П.И" по изпълнение на законовите му задължения за управление, поддържане и ремонт на републиканските пътища и осигуряване на безопасно движение по тях, е настъпило настоящото произшествие. Установиха се и елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, предвид което въззивникът следва да репарира действително причинените вреди, които са последица от произшествието, настъпило на 18.03.2016 г.

5

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

По делото безспорно с установено, че Агенция "П.И" е стопанин на пътя – изключителна държавна собственст, на който е настъпило процесното ПТП, предвид разпоредбите на чл. 2 от Закона за държавната собственост във вр. с чл. 8, ал. 2 и чл. 30 от Закона за пътищата. Съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата, Агенцията следва да поддържа, ремонтира и осигурява възможността за ползването по предназначение на републиканските пътища.

В настоящия случай, по делото се установява, че това законово задължение не е изпълнено от страна на ответната Агенция "П.И", което е довело до необезопасяване и неотстраняване на препятствието по пътя. Наред с това по делото липсват както твърдения от ответника, така и данни да е налице обезопасяване на процесната неравност, и липсата на обозначаването й като препятствие със съответния за това пътен знак, указващ на водачите за начина, по който следва да я избегнат, така че да бъде отстранена възможността да настъпи поради това препятствие процесното автомобилно произшествие, довело до причиняване на имуществени щети на минаващия по пътя лек автомобил.

Предвид това в случая отговорността на ответната Агенция като стопанин на процесния републикански път следва да се ангажира, на основание чл. 50 от ЗЗД.