Определение № 3505 от 10.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3505 гр. София, 10.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20258002901952 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Н. К., извършваща търговска дейност под фирма ЕТ " Деметра - Атанас Нейков - Галена Кирилова", срещу решение № 43 от 15.05.2025г. по в.т.д. № 33/2025г. на Апелативен съд – Велико Търново. С решението, като е потвърдено частично е и отменено частично решение № 59 от 21.05.2024г. по т.д. № 64/2023г. на Окръжен съд – Русе, са уважени предявените по реда на чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК искове на „Банка ДСК“ АД срещу касаторката за установяване на вземания в общ размер от 177 706. 28 лева по Договор за кредит № 50 от 24.08.2020г. с Анекс № 1 от 28.09.2020г. и Анекс № 2 от 22.07.2021г., представляващи главница, възнаградителна лихва, лихва за забава, такси и разноски. За вземанията на 22.12.2022г. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 6466/2022г. на Районен съд – Русе.

Оплакванията на касаторката – едноличен търговец в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и на процесуалния закон, както и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Въззивният съд не е съобразил, че е било необходимо вземането на банката да е изискуемо 1 преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Необходимо е съществуването на пълна идентичност между фактическите и правните основания за претендиране на вземането в полза на кредитора. В случая към датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение наследниците на Атанас Нейков не са изпаднали в забава за плащане на посочените от банката три вноски и лихвите към тях, поради което кредитът е бил незаконосъобразно обявен за предсрочно изискуем. Не е било съобразено, че кредитополучателят е починал преди да настъпи падежът на задължението, както е че по делото не е имало представен погасителен план. Наследникът трябва да има знание за всички елементи от договора за кредит. В случая ответницата не е знаела нито точния размер, нито падежа, нито размера на вноските по кредита. Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД следва да е за заплащане на конкретно посочено в нея изискуемо вземане (вноска по кредита с конкретен размер и падеж). Тази покана е различна от уведомлението за предсрочна изискуемост.

Същевременно в хипотезата на чл. 60, ал. 2 от ТЗ едноличният търговец става поемател на правата и задълженията от регистрацията.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1.) Ако фактите, относими към настъпването и обявяването на предсрочната изискуемост по иск по чл. 422 от ГПК, не са се осъществили преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането изискуемо ли е в заявения размер и на предявеното основание?

2.) Липсата на погасителен план препятства ли установяването на размера на дълга по договор за банков кредит и може ли тази липса да бъде поправена с изводите на приета съдебно-счетоводна експертиза?

2

3.) Необходимо условие ли е за обявяване на кредита за предсрочно изискуем по отношение на наследник отделен документ – уведомление, покана, който да съдържа точните елементи на дълга, поканване на издължаване и изтичане на определен срок след връчването му на длъжника, или е достатъчно знанието на наследника за дълга?

4.) Знанието за наличието на някакви задължения на наследодателя равнозначно ли е на „знание за дълга“ и освобождава ли кредитора от изпращане на нарочна покана с конкретизация на същия – глобална сума, сума по пера, срок но договора за кредит и т.н.?

Във връзка с въпросите касаторката се позовава на решение № 63 от 29.07.2019г. по т.д. № 1528/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 217 от 08.10.2013г. по гр.д. № 1290/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 123 от 30.11.2017г. по т.д. № 1627/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 18 от 16.02.2016г. по т.д. № 1880/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 34 от 11.08.2016г. по т.д. № 3107/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

От насрещната страна по жалбата „Банка ДСК“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК. Съгласно отговора касационната жалба се оспорва като неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че съгласно Договор за кредит № 50 от 24.08.2020г., сключен между „Банка ДСК“ АД, като кредитор, и ЕТ „Деметра - Атанас Нейков“, като кредитополучател, банката се е задължила да предостави на едноличния търговец кредит под 3 формата на револвираща кредитна линия в размер на 175 000 лева – за оборотни средства на търговеца със срок на ползване до 24.08.2021г. В чл. 5 от договора е било предвидено, че след изтичане на срока за ползване, кредитът ще се погасява за срок от 12 месеца съгласно погасителен план (такъв, представен по делото е липсвал). В чл. 9.1. е била уговорена годишна лихва, формирана от 1м Euribor + 3%, като в чл. 9.5 е било предвидено начисляването й ежедневно върху действително усвоената и непогасена част от кредита за реалния брой дни на ползване. Лихвата е била платима на 10 – то число на месеца. В чл. 21 от договора страните са уговорили наказателна надбавка при забава в плащане на главница и/или договорната лихва, а в чл. 22 – основанията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, в т.ч. и не само при „всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихви и/или главница“ (чл. 22, б. “б“).

Първоначалният срок за ползване на кредита е бил продължен до 24.08.2022г., съгласно Анекс № 2 от 22.07.2021г., предхождащ Анекс № 1 от 28.09.2020г., а срокът за погасяване е бил определен на 12 месеца след изтичане срока за ползване. Уговорени са били и процентни надбавки – такси по договора за кредит.

А. Г. Н. е починал на 07.09.2022г. Негова законна наследница е била съпругата му Г. Н. К., приела наследството му. Дъщерите му Б. А. М. и Т. А. Н. са заявили откази от наследство, вписани в особената книга за това по чл. 49, ал.1 ЗН при Районен съд – Русе. Не се е установявало А. Г. Н. да е оставил възходящи, братя или сестри или техни низходящи.

Наследникът Г. Н. К. е декларирала изрично съгласие да продължи дейността на ЕТ „Деметра - Атанас Нейков“ с фирмата (наименованието) ЕТ “Деметра - Атанас Нейков - Г. К.“. Поемането на търговското предприятие от наследница по реда на чл. 60, ал. 2 от ТЗ е било вписано в търговския регистър на 30.11.2022г.

Също съгласно възприетото от въззивния съд, в периода от 11.10.2022г. до 13.12.2022г. между банката и Г. Н. Н. е била проведена кореспонденция във връзка със сключения договор за кредит с ЕТ „Деметра - Атанас Нейков“ и възможността на предоговаряне и изплащане. В тази връзка от съда са били посочени представените от ответницата документи на лист 74, както и на листи 78-80 от първоинстанционното производство. По-конкретно съгласно 4 електронно писмо от 11.10.2022г. ответницата е заявила, че иска да бъде променен погасителният план според възможностите й, тъй като след като е починал съпругът й е поставена в невъзможност да погасява кредит в размер на 175 000 лева за срок от една година. Поискано е било банката да преразгледа погасителния план и да сключи споразумение за погасяване.

Допълнителни анекси към договора за кредит не са били сключвани. С писмо изх. № 1701-20-01285/08.12.2022г. до ответницата, в качеството й на едноличен търговец и като универсален правоприемник на ЕТ „Деметра Атанас Нейков“, получено на 09.12.2022г. след връчване от частен съдебен изпълнител, банката е обявила договора за кредит за предсрочно изискуем.

Бил е предоставен 7-дневен срок за доброволно плащане.

Относно получените и дължими по договора за кредит суми въззивния съд се е позовал на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза. От заключението й се е установявало, че сумата в размер на 175 000 лева по договора за кредит е била преведена по банковата сметка на кредитополучателя ЕТ „Деметра - Атанас Нейков“ и усвоена. Кредитополучателят е извършвал редовни плащания към банката за покриване на лихви и такси до месец август 2022г. На 12.09.2022г. по сметката е постъпила сумата 23,56 лв., която е била осчетоводена за покриване на лихва. Последното постъпление по сметката е било на 18.10.2022г. (в размер на 1 616.53 лева), които са били осчетоводени както следва: главница - 568.53 лева, лихва - 428.52 лева, лихва за забава - 486.15 лева, санкционна лихва върху главница – 133. 33 лева. Според заключението общият размер на непогасените задължения по договора за кредит към дата 20.12.2022г. е бил в размер на 177 754. 74 лева, както следва: главница 174 431,47 лева, редовна (възнаградителна) лихва – 2 257. 91 лева, обезщетение за забава за периода 10.09.2022г. до 09.12.2022г. – 969.36 лева и такса с вальор 14.12.2022г. – 96 лева.

Въззивният съд е обсъдил и допусната във въззивното производство по искане на ответницата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза относно просрочените вноски и техния размер. Тази експертиза е установила същите неплатени задължения по договора за кредит, каквито е установило и вещото лице по първоначалната съдебно-счетоводна експертиза. Подробно в табличен вид по дати са били посочени извършваните плащания, включително 5 последното такова от месец октомври 2022г. Останалите извършени от вещото лице допълнителни изчисления са касаели принудително събирани суми, но те, според въззивния съд, са били неотносими. Фактът на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес, не се взема предвид в исковото производство по чл. 422 ГПК.

При тези установени фактически обстоятелства въззивният съд е приел, че „Банка ДСК“ АД и ЕТ „Деметра - Атанас Нейков“ са били обвързани от договор за банков кредит по чл. 430, ал. 1 от ТЗ. За банката е възникнало задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита. Предоставянето на сумата по кредита чрез превод по банкова сметка на ответника се е установявало от събраните по делото доказателства.

Според въззивния съд основният спорен въпрос, пренесен пред тази съдебна инстанция с оглед защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивните жалби и отговори по чл. 263, ал. 1 ГПК, се е свеждал до това дали кредитът е бил надлежно обявен за предсрочно изискуем. В тази връзка въззивния съд е изложил, че за да настъпи предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо да са настъпили уговорените в договора за кредит обстоятелства за упражняване на потестативното право на банката – кредитор. Банката да заяви, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление да достигне до кредитополучателя. Във връзка с първото условие страните са спорили дали е била спазена разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД и дали е настъпила обусловената от това забава на ответника.