Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 240 от 15.10.2025, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 610/2025
Вид
Решение № 240
Подписан
15.10.2025
В сила
15.10.2025
Състав
КРАСИМИР СТЕФАНОВ МАРИНОВ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА, МОНИКА ПЛАМЕНОВА ДОБРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 95 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 96, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Перник, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20251700500610 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, гр. Перник, ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 срещу постановление от 31.07.2025 г. издадено по изпълнително дело № 309/2025 г. на ЧСИ-Е.Д., с което съдебния изпълнител е оставил без уважение искането на дружеството-жалбоподател и длъжник по изпълнителното дело да бъде прекратено изпълнителното производство и да не му се възлагат за плащане разноски по образувания против него от изпълнителен процес, като същите останат в тежест на взискателя П.И.П..

В жалбата си до съда дружеството жалбоподател посочва, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 6119/2024 г. по описа на Районен съд - гр. Перник, с който дружеството е осъдено да заплати в полза на П.И.П. сумата от 351,85 лв., представляваща присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

На 01.07.2025 г. дружеството било уведомено за извършена цесия на вземането, като за настоящ взискател било посочено лицето К.Х.Д.. В отговор на това, дружеството изискало да му бъде предоставена банкова сметка, по която доброволно да заплати присъдената сума. Такава не му била предоставена, като на 04.07.2025 г.

„Водоснабдяване и канализация“ ООД получило покана за доброволно изпълнение по изп. дело№ 306/2025 г. по описа на ЧСИ Е.Д., рег. № *** от КЧСИ. На 09.07.2025 г., в 1 срока за доброволно изпълнение, сумата била заплатена по сметка на ЧСИ Д..

В жалбата по подробни доводи се възразява, че дружеството не е дало повод за образуване на изпълнителното дело, поради което счита, че не следва да носи отговорност за сторените разноски по образуването и воденето му. Цитира се относима според жалбоподателя съдебна практика, като се съпоставя с настоящия случай. В заключение се иска от съда да отмени Постановление от 31.07.2025 г. по изп.д.№ 306/2025 г. по описа на ЧСИ Е.Д., с което е оставена без уважение молбата за прекратяване на изпълнителното дело поради извършено плащане, както и съдът да разпореди изпълнително дело № 309/2025 г. да бъде прекратено, като всички разноски и такси останат в тежест на взискателя.

В законоустановения срок, взискателят по изпълнителното дело, е депозирал писмено възражение срещу жалбата. Твърди, че изложените от жалбоподателя съображения са неоснователни и дружеството е отговорно за заплащането на разноските по образуваното изпълнителното дело. Навеждат се твърдения за недобросъвестно поведение от страна на процесуалните представители на дружеството жалбоподател. В заключение се моли съдът да остави без уважение жалбата като неоснователна и потвърди атакуваното постановление на ЧСИ като правилно и законосъобразно.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Е.Д. е изложила своето становище по обжалваните действия. Твърди се, че вземането било надлежно цедирано, а дружеството длъжник било надлежно и своевременно уведомено. Възразява се, че дължимите се такси по изпълнителното дело са били надлежно внесени чрез адв. Б.В..

Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима, като подадена в срок от легитимирано да обжалва лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, по следните съображения:

На 09.06.2025 г. Районен съд – Перник е издал изпълнителен лист по г.д.№ 6119/2024 г. по описа на съда в полза на П.И.П. за сумата от 351,85 лв. С договор за цесия от 13.02.2025 г. вземането е прехвърлено на К.Х.Д..

На 01.07.2025 г. по описа на ЧСИ Е.Д. е образувано изп.д. № 305/25 г. на основание изпълнителен лист № 410 от 09.06.2025 г. по ч.гр.д. 6119/2024 г. по описа на ПРС за 2024 г. и ДПП от 27.06.2025 г., с длъжник „Водоснабдяване и канализация“ ООД - гр. Перник и взискател К.Х.Д., ведно с доказателства за цесия и уведомление по чл.99 ЗЗД.

На длъжника е изпратена ПДИ , получена от длъжника на 04.07.2025 г. ПДИ е изпълнена частично като на 09.07.2025 г. са преведени 351,85 лв. без да са преведени разноските по изпълнителното дело описани в ПДИ.

Хонорарът по цитирания договор за правна помощ е в минимален размер на 200,00 лв. по Наредба за минималните адвокатски възнаграждения №1 от 09.07.2004 г.

Постъпила е молба от длъжника с вх.№3171/10.07.2025 г., с която се иска не събиране на сумите посочени в ДПП в размер на 200,00 лв. по Наредба за минималните адвокатски възнаграждения №1 от 09.07.2004 г. с последна редакция от 18.02.2025 г. и таксите, съобразени по ТТЗЧСИ.

2

Изготвено е Постановление от 31.07.2025 г. с което е постановен ОТКАЗ за не събиране на сумите по ДПП в размер на 200,00 лв. и начислените такси по ТТЗЧИ.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 79 ГПК регламентира отговорността за разноски в изпълнителното производство като установява, че длъжникът отговаря за тях, освен когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК /длъжникът не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е изпълнил преди това/, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда и когато разноските се отнасят до изпълнителни способи, които не са приложени. Тя е част от общите правила за разпределение отговорността за разноски по ГПК, в основата на които е правото на едната страна да иска, съответно задължението на другата страна, дала повод за образуване и водене делото, да плати направените разноски.

Видно от представените към жалбата доказателства, длъжникът е направил опит да заплати на взискателя сумата по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното дело, като за целта му е изпратил покана на електронния адрес на неговия процесуален представител по пълномощие адв. Б.В., с която го е приканил да му предостави данни за банкова сметка, по която да бъдат преведени присъдените с изпълнителния лист парични вземания. Това обстоятелство еднопосочно доказва манифестирана от дружеството-длъжник готовност да изпълни доброволно паричното задължение, съответно доказват недобросъвестното поведение на взискателя, който не е оказал необходомото съдействие на длъжника за изпълнение /арг. от чл. 95 ЗЗД/, защото не е предоставил необходимата информация за да се постигне доброволно погашение на задължението на длъжника му. В този контекст по отношение на длъжника следва да се приеме, че успешно се е освободил от последиците на забавата, а в тежест на кредитора остават необходимите разноски, които е направил поради собствената си забава /чл. 96, ал. 2 ЗЗД/. Предприетото на по-късен етап поведение на взискателя свързано с образуване на изпълнително дело срещу длъжника сочи на злоупотреба с права по чл. 3 ГПК, доколкото обективно е могъл да получи доброволно изпълнение, но вместо това е пристъпил към принудително изпълнение на вземането, обективирано в изпълнителния лист.

Водим от гореизложеното, макар да е платил задълженията си след предявяване на изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение и независимо от предприетите изпълнителни действия, съдът приема, че длъжникът не е станал повод да се води против него изпълнително дело по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК. Образуването на изпълнителен процес е последица от недобросъвестното поведение на кредитора, който е направил ненужни разноски и няма зачетен от закона интерес да очаква тяхното репариране. Обратен извод би означавало да се признаят последиците от упражнени процесуални права в нарушение н а чл. 3 ГПК. По изложените съображения жалбата се явява основателна и като последица от това обжалваното постановление за разноски от 31.07.2025 г. издадено по изпълнително дело № 306/2025 г. по описа на ЧСИ- Е.Д., следва да се отмени.

Разноски в настоящото производство не се дължат, независимо от изхода на 3 делото. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл.78 ГПК не следва да намери приложение. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ.

Така мотивиран, Пернишкият окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, гр. Перник, ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 Постановление от 31.07.2025 г., постановено по изпълнително дело № 306/2025 г. по описа на ЧСИ Е.Д., с което съдебния изпълнител е оставил без уважение искането на дружеството-жалбоподател и длъжник по изпълнителното дело да бъде прекратено изпълнителното производство и да не му се възлагат за плащане разноски по образувания против него от изпълнителен процес, като същите останат в тежест на взискателя К.Х.Д..

ВРЪЩА изпълнително дело № 306/2025 г. на ЧСИ-Е.Д. за продължаване на съдопроизводствените действия и преценка за наличие на хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Перник, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20251700500610 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, гр. Перник, ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 срещу постановление от 31.07.2025 г. издадено по изпълнително дело № 309/2025 г. на ЧСИ-Е.Д., с което съдебния изпълнител е оставил без уважение искането на дружеството-жалбоподател и длъжник по изпълнителното дело да бъде прекратено изпълнителното производство и да не му се възлагат за плащане разноски по образувания против него от изпълнителен процес, като същите останат в тежест на взискателя П.И.П..

В жалбата си до съда дружеството жалбоподател посочва, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 6119/2024 г. по описа на Районен съд - гр. Перник, с който дружеството е осъдено да заплати в полза на П.И.П. сумата от 351,85 лв., представляваща присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

На 01.07.2025 г. дружеството било уведомено за извършена цесия на вземането, като за настоящ взискател било посочено лицето К.Х.Д.. В отговор на това, дружеството изискало да му бъде предоставена банкова сметка, по която доброволно да заплати присъдената сума. Такава не му била предоставена, като на 04.07.2025 г.

„Водоснабдяване и канализация“ ООД получило покана за доброволно изпълнение по изп. дело№ 306/2025 г. по описа на ЧСИ Е.Д., рег. № *** от КЧСИ. На 09.07.2025 г., в 1 срока за доброволно изпълнение, сумата била заплатена по сметка на ЧСИ Д..

В жалбата по подробни доводи се възразява, че дружеството не е дало повод за образуване на изпълнителното дело, поради което счита, че не следва да носи отговорност за сторените разноски по образуването и воденето му. Цитира се относима според жалбоподателя съдебна практика, като се съпоставя с настоящия случай. В заключение се иска от съда да отмени Постановление от 31.07.2025 г. по изп.д.№ 306/2025 г. по описа на ЧСИ Е.Д., с което е оставена без уважение молбата за прекратяване на изпълнителното дело поради извършено плащане, както и съдът да разпореди изпълнително дело № 309/2025 г. да бъде прекратено, като всички разноски и такси останат в тежест на взискателя.