Решение № 804 от 27.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 804 гр. Варна, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20253110201024 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на П. И. И. ЕГН **********, с пост. адрес гр.Варна, ул. „***, чрез З. Н.

Н. от АК - Бургас, против Електронен фиш серия К № 8490609 на ОД на МВР Варна, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДП извършено на 18.11.2023год. й е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл. 182, ал.4, вр. чл. 182, ал.4 вр. ал.1, т.3 от ЗДП.

В жалбата си въззивницата твърди, че атакуваният ЕФ е неправилен, незаконосъобразен и постановен при допуснати съществени нарушения на процес. правила. Сочи, че в ЕФ не било посочено, че може да бъде обжалван; че от фиша не можело да се установи кой служител го бил издал и на коя дата; от фиша не става ясно дали той бил въведен от компетентен орган; не било ясно с кое автоматизирано техническо средство било установено нарушението и дали то било в техническа изправност; било допуснато съществено процесуално нарушение относно съставяне на протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-553/12.05.2015год.; била ангажирана отговорност за повторност, но бил посочен само ЕФ без яснота за каква скорост е била санкционирана жалбоподателката с него, не било ясно кога бил влязъл в сила; неправилно бил определен и размера на наказанието глоба; не бил отчетен километров толеранс съобразно нормата на чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з532/12.05.2015год.; не било ясно дали мобилната система заснела нарушението била монтирана в автомобил. Счита, че обстоятелствата отразени в обст. част на ЕФ не съответстват на събраните доказателства. Моли ЕФ да бъде отменен като отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.

1

В съдебно заседание въззивницата, редовно призована, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба в която се изразява и становище по същество преповтарящо изцяло съдържанието на въззивната жалба.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява.

По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л. в които същата изразява становище за законосъобразност на издадения ЕФ и моли същият да бъде потвърден като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на алтернативност, при отмяна на ЕФ и поискано присъждане на адвокатско възнаграждение от ответната страна, отправя искане за определяне на такова в минимален размер.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Електронен фиш (ЕФ) серия К № 8490609 е бил съставен от ОД на МВР Варна за това, че на 18.11.2023год. в 13:48часа, в гр.Варна по бул. „Васил Левски“ в посока бул. „Княз Борис І“ срещу бл. 60-62 на к. „Чайка“, при разрешена стойност на скорост на движение 50км/ч, с МПС – т.а. „Ситроен Ц4“ с рег. № СВ1997МА е извършено нарушение за скорост като автомобилът бил управляван със скорост 71км./час или превишение 21км./час. и нарушението било установено с АТСС (ARH CAM S1 № 11743с9). Като собственик/ползвател на автомобила бил вписана въззивницата П. И. И. като е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5644287 на 15.08.2023год.

Посочено било, че е нарушена нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДП и е наложена санкция глоба в размер на 200лв. на основание чл. 182, ал.4, вр. 182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДП.

Като доказателства към АНП са приложени снимка от нарушението; протокол за използване на АТСС рег.№ 819р-38726 от 24.11.2023год. ведно със снимка на разположение на техническото средство; справка за собственост от АИС КАТ „Регистрация на ППС и собствениците им; удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и приложение към него; ЕФ серия К № 5644287; справка от АИС АНД досежно ЕФ № 5644287; декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл.

189, ал.5 от ЗДП изходяща от Е. А. А.; имейл кореспонденция между Е. А. и ОД МВР Варна; пълномощно изходящо от „Виваком България“ ЕАД представлявано от законния си представител Н. С. А. към Е. А. А.; ЕФ Серия К № 8434482.

2

Като доказателства в хода на съдебното следствие са приети още писмо от началника на Сектор „Пътна полиция“ УРИ 819000-15897/2025год. ведно с разписка за връчване на ел. фиш Серия „К“ № 8646170; справка от АИС АНД за ЕФ Серия К № 5644287 и данни за плащане; договор за правна защита и съдействие сключен между П. И. И. и адв. З. Н. Н.; писмо от началника на Сектор „Пътна полиция“ ведно с приложени към него разписка за връчен ЕФ серия К № 8490609, справка от АИС АНД за ЕФ Серия К № 8434482, справка от АИС АНД Серия К № 8490609, препис от ЕФ Серия К № 5644287, справка от АИС АНД за ЕФ Серия К № 5644287 и платежен модул за ЕФ Серия К № 5644287.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие писмени и веществени доказателства, като доказателствата са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не водят на различни правни изводи.

След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

В случая съдът констатира, че ЕФ отговаря на формалните изисквания описани по-горе. Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Изрично е посочено в ЕФ, че нарушението е извършено в условията на повторност като е посочен и акта, с който е било наложено наказание за предходното нарушение.

В контекста на изложеното по-горе съдът не споделя наведените в 3 жалбата възражения за допуснати съществени нарушения на процес. правила при съставяне на ЕФ.

Действително в ЕФ липсва дата на издаване. Такава обаче не е предвидена и в нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДП. Там законодателят е предвидил единствено дата на извършване на нарушението, която е и единствената релевантна дата. В тази връзка доколкото производството по ангажиране на адм. наказателна отговорност с ЕФ е особено то единствените релевантни за давността дати са тези на извършване на деянието и на влизане в сила на ЕФ. Давността за търсене на административно-наказателна отговорност в случая започва да тече от датата на нарушението, а тази за изпълнение на наложеното административно наказание от датата на влизане в сила на ЕФ.

Без всякакво отношение към правото на защита е обстоятелството кой точно служител бил извел ЕФ и дали той бил оправомощен от министъра на вътрешните работи да прави това.

ЕФ е регламентиран в нормите на чл. 39, ал.4 от ЗАНН, чл. 189, ал.4 от ЗДП и §.1 от ДРЗАНН. Съгласно последната разпоредба ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез информативно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани средства и системи. При това положение очевидно няма как конкретно лице да бъде издател на фиша защото той се създава от информационна система. Кой служител пък извежда електронното изявление на хартиен носител е без всякакво значение.

Не се споделя и наведеното възражение за неяснота на техническото средство с което било заснето нарушението. Напротив в ЕФ то е индивидуализирано както по вид и модел, така и с номер.

От събраните по делото писмени и веществени доказателства безспорно се установява, че е извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП. Посочената разпоредба вменява забрана на водачите на МПС от кат.В да управляват МПСто в населено място със скорост над 50км/ч.. В случая от доказателствата по преписката се установява, че към посочените в ел.фиш дата, час посочената забрана не е била спазена от водача на МПС с рег. № СВ1997МА – автомобилът е бил управляван в населено място със скорост над 50км/час. В тази насока са приложените към преписката снимка на нарушението; протокол за използване на АТСС рег.№ 819р-38726 от 24.11.2023год. ведно със снимка на разположение на техническото средство; удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и приложение към него. От цитираните доказателства се установява, че МПС-то е било управлявано в населено място със скорост от 71км/час, като скоростта е била засечена и нарушението е било заснето с годно техническо средство. Поради това съдът намира, че нарушението на чл.21 ал.1 от ЗДП безспорно е допуснато.

Съдът намира обаче, че авторството на описаното в ел.фиш нарушение не е доказано. Съгласно ЗДП ЕФ се издава срещу собственика на автомобила с 4 който е извършено нарушението, а в случая когато той е собственост на ЮЛ на неговия управител (представляващ).

В случая видно от приложената към преписката справка от АИС КАТ Данни за регистрация, МПС-то с което е било извършено нарушението е собственост на „АЛД АУТОМОТИВ“ ЕООД, а като ползвател е вписано дружеството „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД. След справка в ТР съдът установи, че въззивницата няма касателство, още по-малко е представляващ на което и да от двете посочени по-горе дружества.

Вярно е, че тя е посочена като водач на автомобила на посочената дата в декларация попълнена от лицето Е. А. А.. Какво е това лице обаче и на кого е законен представител (в декларацията пише собственик/законен представител на собственика без да е посочен той) не е ясно. Определено обаче лицето Е. А. не е бил законен представител нито на собственика на автомобила, нито на ползвателя на същия вписан в регистрите на МВР като това се установява по категоричен начин от вписванията в публичния търговски регистър. Видно същите към датата на нарушението законен представител на дружеството ползвател „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, а съм момента с наименование „Виваком България“ ЕАД (представляващ) е бил Н. С. А., на който впрочем е бил съставен и първоначално ЕФ за нарушението извършено с МПС-то на 18.11.2023год. В последствие през месец декември на 18.12.2023год. лицето А. е попълнил декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДП, в която посочил, че водач на автомобила е била въззивницата. Към този момент обаче представляващ дружеството е бил Н. С. А., които и единствено е могъл да подаде декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДП. Безспорно към АНП е приложено пълномощно издадено от „Виваком България“ ЕАД с представлявано от законния си представител Н. С. А. с което Е. А. е бил упълномощен да представлява ДРУЖЕСТВОТО, а не неговия законен представител.