Решение № 200 от 26.09.2019, Окръжен съд - Добрич

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 200

Гр.ДОБРИЧ 26.09.2019г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ СЕПТЕМВРИ 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА ЧЛЕНОВЕ:

ЕВА ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

При участието на секретаря Елица Александрова като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.гр.д.№ 474/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от ЕООД „ И.и.

БГ“,ЕИК*******,гр.Д.,чрез Адвокатско дружество „ Я. и съдружници“,представлявано от адв.М.Я. и адв.В.Златарова,въззивна жалба срещу постановеното по гр.д.№ 4956/2018г.по описа на Районен съд,гр.Добрич,Решение № 624/29.05.2019г.,с искане за отмяната му изцяло като неправилно,необосновано,незаконосъобразно,поставено при допуснати съществени процесуални нарушения и постановяване на друго от въззивния съд,с което предявените искове да бъдат изцяло уважени.Прави се и искане за присъждане на сторените на двете инстанции съдебно-деловодни разноски.

Според въззивника,в противоречие със събраните по делото доказателства и при липса на наведени в този смисъл възражения от ответната страна,ДРС е приел,че ищцовото дружество е провеждало нелоялна търговска практика,като задължавало възложителя да заплаща гаранционен депозит в размер на 10% от сделката,както и че не е положило достатъчно усилие да договори по-ниска продажна цена на имота.Напълно неясно е от къде първоинстанционният съд прави изводи и вменява на ищцовото дружество задължения,каквито то няма по процесния договор,а именно-да договори по-ниска цена за купувача от предварително обявената,след като собственоръчно ответникът е подписал договор,в който цената на предложения имот е посочена и тя е фиксирана на сумата от 53 500 лв.Това,че ответникът е решил,че ще закупи имота на по-ниска цена,без за това да има съгласие от страна на продавачите,не прави ищцовото дружество неизправна страна по договора.По делото е безспорно установено наличието на валидно облигационно отношение между страните по сключен между тях на 10.03.2018г. договор за посредничество,както и изпълнението на договорното задължение на ищеца да осигури подходящ имот и неговия оглед.Първоинстанционният съд е приел,че няма противоречие в практиката,че търговският посредник има право на възнаграждение,ако е свързал страните,каквото в случая е установено от доказателствата,но в противоречие с това е отхвърлил иска.Възнаграждение се дължи поради самия факт на свързване на лицата по сделката.Това,че имотът е закупен от бащата на ответника,с цел да се избегне заплащане на уговореното възнаграждение,не освобождава ответника от задължението му да заплати възнаграждението,тъй като никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение.

Неправилно е решението и в частта му,с която е отхвърлен иска за неустойка за забава.Ответникът не е изпълнил задължението си по договора-без посредничеството на ищцовото дружество да не влиза в контакт с продавачите,да преговаря с тях и да сключва сделки с тях,вкл.и чрез свързани лица,поради което дължи заплащане и на договорената неустойка.Същата не е и нищожна,поради накърняване на добрите нрави,какъвто извод е направил ДРС.В случая не са налице основания за намаляване на неустойката,поради прекомерност.

Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор по въззивната жалба.В депозирана писмена молба изразява становище за неоснователност на жалбата,с искане за отхвърлянето й,оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и обосновано и присъждане на сторените пред настоящата инстанция съдебни разноски.

Въззивникът,чрез пълномощника си-адв.В.Златарова,прави възражение за прекомерност на претендираното за присъждане от пълномощника на въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.

Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилата въззивна жалба и прецени събраните по делото доказателства,намира,че като подадена от надлежна страна,в законовия срок по чл.259,ал.1 от ГПК,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Обжалваното решение е правилно,като не са налице визираните в жалбата пороци при постановяването му.

Неоснователно е оплакването в жалбата,че при липса на релевирани от ответната страна възражения в този смисъл,ДРС е приел,че ищцовото дружество е провеждало нелоялна търговска практика,задължавайки възложителя да заплаща гаранционен депозит в размер на 10% от сделката,както и че не е положило достатъчно усилие да договори по-ниска продажна цена на имота.

Решаващите мотиви на съда за отхвърляне на иска са,че въззивникът не е изпълнил основните си задължения по процесния договор,които не се изчерпват само с извършването на оглед на имота,т.е искът не е отхвърлен заради това,че въззивникът неправилно е изисквал суми за гаранционен депозит и не е съдействал за договаряне на по-ниска цена,а заради това,че въобще не е свързал двете страни и не ги е поставил в контакт една с друга,което се явява основно негово задължение.Този решаващ извод на съда е правилен и обоснован и като такъв се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.

Анализът на събрания по гр.№ 4956/2018г. по описа на ДРС доказателствен материал обосновава несъмнения извод,че страните са били в договорни отношения във връзка със сключен от тях договор за търговско посредничество по чл.49-51 от ТЗ.По силата на този договор посредникът се задължава срещу определено възнаграждение да извърши необходимото,за да се сключи определена сделка и предметът на договора е постигането на определен резултат-свързването на страните и подпомагането им да сключат договор.Търговският посредник има двойна функция-макар и в договорни отношения с едната от страните по проектирания договор,посредникът работи и за двете страни и за изпълнение на задълженията му следва сключването на договора да е резултат от това,че е свързал страните.

Макар чл.49,ал.1 от ТЗ да не говори за възможност за сключване на сделка,пораждащият правото на възнаграждение факт е сключването на такава,за която ищецът е посредничил.Така е,защото посредничеството е насочено и има за непосредствена цел сключването на сделки с обекти на гражданския оборот.Т.е договорът за посредничество включва не само организирането на огледи на имоти на потенциални продавачи,но и посредничество между тях и клиента на ищеца за постигане на целения резултат – одобрение на предложения от посредника имот и сключване на сделка,в доминиращата част от случаите в практиката под формата на предварителен договор.В този смисъл е налице формирана по реда на чл.290 от ГПК задължителна практика на ВКС/напр.Решение № 37/27.04.2012г.по т.д.№ 1143/2010г.,I т.о./ Възражението на въззивника,че договорното му задължение се изчерпвало с осигуряването на подходящ имот и неговия оглед е неоснователно и предвид съдържанието на процесния договор,съгласно т.1 и т.3 на който ответникът като клиент възлага,а ищцовото дружество се задължава срещу уговореното възнаграждение да му посредничи при придобиване в собственост на индивидуализирания в т.2 недвижим имот,като посредничеството се счита за осъществено в случай,че между клиента или свързано с него лице и продавача на имота бъде сключен предварителен и/или окончателен договор в нотариална форма.

Ищецът по гр.д.№4956/2018г. нито твърди,нито доказва,че извън огледа на процесния имот е извършил конкретни посреднически действия,с цел сключване на сделка за този имот.

Съгласно изложеното в исковата молба,ответникът одобрил имота,изразил намерение да го закупи,уговорил с брокера в следващите дни да уточнят подробностите по сделката и да подготвят документите,но тъй като Ф. повече не се свързал с ищцовото дружество и опитите на брокера да бъде намерен били неуспешни,до сделка не се стигнало,т.е самият ищец заявява,че след огледа разговори не са провеждани и преговори не са водени,което обосновава извода,че ищецът не е изпълнил задължението си да посредничи между страните,поради което целеният с процесния посреднически договор резултат-одобрение на имота и сключване на сделка не е постигнат.

Твърдението на ищеца,че до посреднически действия с цел сключване на сделка не се е стигнало,в резултат на това,че след огледа ответникът повече не се обадил и не проявил интерес към имота е неподкрепено от доказателства по делото.Напротив,показанията на свидетеля на ищцовата страна М. Н.

М.,която в качеството си на брокер е работила с ответника по процесния договор,категорично опровергават това твърдение.От тях става ясно,че на следващия работен ден след огледа Ф. е посетил офиса на ищцовото дружество,като е носил сума за гаранционен депозит,целта на който депозит е била да се спре предлагането на процесния имот на други клиенти.Поради това,че сумата за гаранционен депозит била по-малко от това,което ответникът е следвало да внесе,свидетелката не приела депозита,обяснила на ответника,че този депозит е недостатъчен и няма как да се постигне споразумение между продавач и купувач на по-ниска цена от тази,вписана в процесния договор,и не е оформила документи.Според свидетелката гаранционния депозит декларира намерението на клиента да закупи конкретен имот,като едва след внасянето му ищецът реално започва да работи по сделката и да изисква документи от страна на продавача.Сумата,внесена като гаранционен депозит,не се предава на продавача като капаро,а се задържа в сейф в ищцовата фирма.Тези показания недвусмислено сочат,че ищецът е съдействал само за оглед и по нататък е отказал да изпълнява договора,с мотива,че ответникът е неизправна страна по сделката.За да се прецени дали отказът за изпълнение на процесния договор от страна на посредника е правомерен,т.е се основава на виновно поведение на клиента,правилно първоинстанционният съд е изследвал съдържанието на този договор,съответно поетите от всяка от страните по него договорни задължения,като е стигнал до правилния извод,че доколкото договора не съдържа задължение за клиента да осигурява депозит за посредника,изискването от ищеца на суми за гаранционен депозит и то в размер,какъвто посредникът едностранно определи,вкл.задържането на този депозит,представлява нелоялна търговска практика.В този смисъл неоснователен е изложения във въззивната жалба довод,че при липса на наведени в този смисъл възражения от ответната страна,ДРС е анализирал въпроса за дължимостта на гаранционен депозит от страна на клиента по договора.

За да може да претендира изплащането на посредническо възнаграждение,с оглед разпоредбите на чл.49-51 от ТЗ и клаузите на договора за посредничество от 10.03.2018г.,сключен между страните,в тежест на ищеца по гр.д.№ 4956/2018г.по описа на ДРС е било да установи при условията на пълно и главно доказване,че освен представянето на процесния имот за оглед на ответника е извършил и посреднически действия – свързване на страните по възнамеряваната сделка и създаване на условия за постигане на съглашение между тях,които са необходими за постигане на целения резултат.Подобно доказване не е проведено.Вместо това,е установено по несъмнен начин,че посреднически действия няма,поради неизпълнение от страна на ответника на задължение,каквото той не е поемал съгласно сключения писмен договор-внасяне на гаранционен депозит,и настояването от страна на Ф. да закупи процесния имот на цена,по-ниска от обявената в договора.

Цената,на която ще се реализира сделката,е резултат от постигане на съглашение за нейния размер между продавача и евентуалния купувач.Цената не се определя от посредника,а от страните по сделката,ролята на посредника е само да ги свърже за сключването на сделка,поради което е допустимо договорената цена да бъде различна от офертната цена,предложена от ищцовото дружество.Аргумент в подкрепа на такъв извод е и съдържанието на сключения между страните писмен договор,в т.3 от който е изрично е записано,че посредничеството се счита осъществено в случай на закупуване на процесния недвижим имот,независимо от цената и другите условия,уговорени в договора за покупко-продажба,т.е покупната цена би могла да е различна от офертната такава.При това положение,несъгласието на ответника като клиент с офертната цена не би могло да освободи ищеца като търговски посредник от задължението му да посредничи на страните за сключването на сделка.За да е основателен отказът на ищеца като търговски посредник да предприеме след огледа на процесния имот последващи посреднически действия за постигане на целения резултат-покупка на имота,ищцовата страна е следвало да докаже,че вписаната в договора офертна цена е тази,предложена от продавача,за която той настоява и която не желае да бъде занижавана.Подобно доказване липсва.По делото не е представен договор за посредничество,сключен между продавача и ищеца.Вярно е,че договорът не е формален,но за целите на настоящото производство е било необходимо да бъде установено,че такъв е налице,както и съществените му уговорки,вкл. уговорена цена в размер на 53 500 лв.Липсва и яснота как точно е определена вписаната в т.2 от процесния договор цена,върху която,а не върху цената,на която реално ще се реализира сделката,посредникът е уговорил дължимо в негова полза от страна на ответника възнаграждение.От събраните по делото доказателства не се установява не само ищецът да е осъществил,но и да е бил в състояние реално да осъществи посредническата услуга за постигане на съглашение между продавача и евентуалния купувач.На ищеца имота е предоставен за предлагане и оглед от лице,различно от собственика-дъщерята на собствениците,при неясно какви условия,без да са налице данни дали посредника е разполагал с необходимите за сделката документи или с възможност да се снабди с тях,както и дали изобщо е можел да свърже страните и да окаже съдействие за сключване на сделката.

Разпечатката съдържа 33 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5deb8ce0-d80e-431a-9a8d-5a9242c37e54