Решение № 1848 от 14.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1848 гр. Варна, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20253110110021 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от Б. А. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., срещу „***“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. .... № ..., ет. .., иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 547,08 евро (1070 лева), представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № 946580 към искане № 9263920 от 17.10.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.08.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът Б. Ч. излага, че на 17.10.2023 г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № 946580 към искане № 9263920, по който на ищеца е предоставена в заем сумата от 1200 лева, със срок на погасяване до 25.06.2024 г. чрез 18 двуседмични вноски, при лихвен процент 48% и ГПР 61,94%, с посочена дължимата сума за погасяване на кредита 1473,53 лева. Сочи, че съгласно чл. 5, ал. 1 от договора кредитополучателят се задължавал в срок до 3 дни от неговото сключване да предостави обезпечение – безусловна банкова гаранция от лицензирана в БНБ търговска банка, или поръчителство на едно или две физически лица, с осигурителен доход в размер не по-малък от 7 пъти размера на минималната работна заплата, ако поръчителят е един, и не по-малък от 4 пъти размера на минималната работна заплата, ако поръчителите са двама, като 1 поръчителите следва на отговарят и на други определени от кредитора изисквания.

Уговорено било, че в случай на неизпълнение на това задължение, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1045,47 лева, разсрочена за срока на договора, като така общо дължимата сума възлизала на 2520 лева. Излага подробни съображения, че така уговорената неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави. Поддържа, че горната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, същата не може да бъде избегната от кредитополучателя, като единствената й цел е допълнителна печалба за кредитора. Счита, че като разход по кредита, неустойката е следвало да бъде включена в ГПР, като невключването й в него води до недействителност на договора на основание чл. 22, вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Ищецът твърди, че за погасяване на кредита е внесъл сумата от 2270 лева, като доколкото съгласно чл. 23 ЗПК, при обявяване на договора за недействителен потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, сумата от 1070 лева е получена от ответното дружество без основание.

Настоява за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „***“ ООД е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва сключването на процесния договор за кредит, както и заплащането от страна на ищеца на твърдяната сума.

Оспорва твърденията за нищожност на неустойката за предоставяне на обезпечение. В евентуалност поддържа, че ако същата се приеме за нищожна, то тя следва да се счита за изначално неуредена между страните и не влече недействителност на целия договор. Сочи, че при изчисляване на ГПР се включват само разходите, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора, и не се прибавят разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по същия. Счита, че процесната неустойка има точно такъв характер и не следва да участва при формиране на ГПР. Изтъква, че ако кредитополучателят е счел, че е сключил договора при недостатъчно изгодни за себе си условия, той е разполагал с възможност да упражни правото си на отказ от договора в 14дневен срок от сключването му, за което е бил уведомен със Стандартния европейски формуляр. Твърди освен това, че между страните са подписани и други договори – общо три, съдържащи уговорка за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, предвид което ответникът не може да се позовава на липса на достатъчно информация за възникналите за него от договора финансови задължения.

Настоява за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът Б. А. Ч. не се явява лично, не се представлява. С молба вх. № 29643/14.04.2026 г. процесуалният му представител адв. П. Н. от АК – Варна, поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът „***“ ООД не се представлява. С молба вх. № 28865/09.04.2026 г. процесуалният представител на дружеството адв. Х. Г. от АК – София, поддържа депозирания писмен отговор.

2

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да възникне кондикционно право в полза на ищеца да иска връщане на даденото без основание на ответника, следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки, визирани в чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД: 1) получаване от ответника на сумата, твърдяна от ищеца, 2) даването/получаването на тази сума при начална липса на основание. Съгласно константната съдебна практика, ищецът следва да докаже извършено плащане в твърдения размер, а ответникът по делото следва да установи наличието на правно основание за получаване на претендираната сума (Решение № 556 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 46/2009 г., ВКС, IV ГО; Решение № 211 от 26.11.2013 г. по т. д. № 1082/2012 г., ВКС, II ТО, и др.).

В настоящия казус ищецът претендира връщане на сумата от 547,08 евро (1070 лева), дадена на ответника без основание по недействителен договор за кредит.

Видно от Договор за потребителски кредит № 946580 към искане № 9263920, същият е сключен на 17.10.2023 г. между „***“ ООД и Б. А. Ч. - кредитополучател, за предоставяне на сумата от 1200,00 лева при следните условия: фиксиран лихвен процент - 48%, ГПР 61,94%, включващ единствено договорената между страните възнаградителна лихва, погасителни вноски – 18, вид вноска – двуседмична, дата на първо плащане – 31.10.2023 г., дата на последно плащане – 25.06.2024 г., обща сума за плащане – 1474,53 лева. Съгласно чл.

5, ал. 1, страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1) безусловна банкова гаранция от лицензирана в БНБ търговска банка за период от сключване на договора до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита, обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора, включваща договорената главница и лихви; 2) поръчителство на едно или две физически лица, кумулативно отговарящи на следните условия: при един поръчител - осигурителен доход в размер не по-малък от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; при двама поръчители - осигурителен доход на всеки от тях в размер не по-малък от 4 пъти размера на минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки и финансови институции с класификация, различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР и БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. С ал. 2 на същия член страните се споразумяват, че кредитополучателят ще представи посоченото обезпечение в срок до 3 дни от сключване на договора за кредит. С чл. 11, ал. 1 кредитополучателят декларира, че с подписването на договора е уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 5 обезпечение в 3-дневен срок от сключването на договора, дължи на кредитора неустойка в размер на 1045,47 лева, като с ал. 2 страните се съгласяват, че неустойката по ал. 1 ще бъде заплатена разсрочено, съобразно Приложение 1 погасителен план. Видно от последния, дължимата сума по договора с включена неустойка е 2520 лева. Безспорно между страните е, че за погасяване на кредита ищецът е внесъл сумата от 2270 лева.

Императивно с чл. 22 от ЗПК законодателят е въвел изискуемо съдържание на договорите за потребителски кредит, чиято липса е порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – уредил е, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съдът споделя довода на ищеца, че процесният Договор за потребителски кредит № 946580 към искане № 9263920 е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от 3

ЗПК, поради невключването в ГПР на неустойката за непредоставяне на обезпечение.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ГПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С ал. 3, т. 1 на същия законов член законодателят е уредил, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Безспорно, неустойката е разход, възникващ за контрагент по договора именно поради неизпълнение на поетите от него задължения - според чл. 92 ЗЗД, тя обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Съгласно т. 3 от ТР №1/2009 г. на ОСТК обаче, неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Настоящият съдебен състав намира, че именно такъв е разглежданият случай.

В процесния договор неустойката не обезпечава изпълнението на главното задължение и не е предвидена като обезщетение в случаите на просрочие и неизпълнение на същото - т. е. няма предвидените в чл. 92 ЗЗД функции, в какъвто случай вредите от неизпълнението не е нужно да се доказват. Тя е представена от кредитора като санкционна при неизпълнение на договорно задължение, но не зависи от вредите от това неизпълнение, дължи се и когато такива няма и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Същевременно, договорена в размер на 1045,47 лева, съпоставена със заемната сума, възлиза на 87,1225% от последната, което я прави необосновано висока в нарушение на принципа на справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

Освен това, съдът намира, че на практика възможност за осигуряване от кредитополучателя на някое от посочените в чл. 5 на договора обезщетения не съществува – защото ако имаше възможност да получи описаната банкова гаранция или да си осигури поръчители с месечен доход, неколкократно по-висок от заемната сума, потенциалният кредитополучател, вместо да сключи договор за „бърз“ кредит, би си набавил такъв при много по-благоприятни за себе си условия (в този смисъл Определение № 2395 от 23.05.2025 г. по в. ч. гр. д. № 920/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна). С оглед на това следва да се приеме, че така наречената неустойка всъщност представлява целено от кредитора, напълно сигурно допълнително плащане с възнаградителен характер за предоставения кредит, известно му при сключване на договора (включително размерът е посочен още в СЕФ), съответно, неизбежен разход за потребителя, ако иска да получи заемната сума – и като такъв следва да бъде включено в ГПР.

Разпечатката съдържа 29 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5deb2235-c85b-4424-b80a-51e23e8ada6a