Определение № 1778 от 09.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1778 гр. София, 09.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Ирина Петрова

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20248002900963 по описа за 2024 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Булсатком“ ЕООД /правоприемник на „Булсатком“ ЕАД/, на чието място е конституиран като касатор правоприемникът му „Виваком България“ ЕАД, срещу решение № 36 от 17.01.2024г. по в.т.д. № 569/2023г. на Софийски апелативен съд. С потвърденото от въззивната инстанция решение по т.д. № 1517/2020г. на СГС касаторът е осъден да заплати на Сдружение „Музикаутор“ на основание чл.79 ЗЗД вр. чл.58 ЗАПСП сумата 25 575,69 лева с ДДС, представляваща непогасен остатък от възнаграждение по договор от 31.05.2017г., дължимо за третото тримесечие на 2017г., ведно със законната лихва, считано от 11.08.2020г.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Счита, че въззивният съд при тълкуване на договора е приел, че едната страна винаги дължи престация, без задължително да получава престация от насрещната страна. Поддържа, че при формиране на такъв извод, съдът е бил длъжен служебно да изследва въпроса за нищожността на договора на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Твърди, че такава преценка не е осъществена нито от първоинстанционния, нито от апелативния съд, въпреки че във въззивната жалба за изложени аргументи за нищожност на договора. Поддържа, че контролиращият съд неправилно е приел за „ноторно“ 1 известен и ненуждаещ се от доказване факт, че във всички програми, включително и тези със спортен или информационен характер, се съдържат музикални елементи, които са предмет на авторска защита. Излага се и довод за неправилност на извода на въззивния съд относно програмите с различна разделителна способност, като се сочи, че различната разделителна способност не представлява нов вид използване или използване с различни технически средства и поради това не се осъществяват два отделни акта на препредаване на произведенията, включени в тях. Намира за концептуално погрешни мотивите на обжалваното решение, че след като дружеството включва дадена програма в крайната абонаментна цена за пакет и събира възнаграждение от абонатите си за този пакет, то трябва да включи тази програма в отчета към Музикаутор независимо дали същата се предава или препредава. Поддържа, че въззивният съд е приложил към правоотношението правна уредба, която не е била в сила към процесния период, както и че изводите му противоречат на чл.21 ЗАПСП в редакцията, приложима към процесното правоотношение. Сочи, че съдът е следвало да съобрази, че нито една от телевизионните организации, договорите с които е представил касаторът, не е регистрирана като оператор на електронна съобщителна мрежа и следователно не е имала изградена мрежа. Поддържа, че телевизионните организации извършват предаване/пряко въвеждане на произвежданите от тях програми и включените в тях произведения, като дейността на Булсатком е част от прякото въвеждане на програмата и го подпомага, поради което на основание чл.21, ал.1 ЗАПСП отделно възнаграждение за тази дейност не се дължи. Сочи, че от събраните по делото доказателства – договорите между Булсатком и телевизионните организации, се установява, че правата за излъчване и предаване на произведенията, включени в програмите, са отстъпени от правоносителите на телевизионните организации, поради което, дори да се приеме, че дейността на Булсатком е такава по препредаване на програмите и включените в тях произведения, то на основание чл.21, ал.2 вр. чл.95, ал.5 ЗАПСП възнаграждение на Музикаутор не се дължи.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК по материалноправни и процесуалноправни въпроси:

1. Нищожен ли е договор, по който едната страна винаги дължи насрещна престация, без задължително да получава престация от 2 другата страна? Касаторът твърди, че въпросът е решен в противоречие с решение № 1444 от 04.11.1999г. по гр.д. № 753/99г. на ВКС, V г.о., решение № 615 от 15.10.2020г. по гр.д. № 1208/2009г. на ВКС, решение № 119 от 22.03.2012г. по гр.д. № 485/2011г. на ВКС, решение № 24 от 09.02.2016г. по гр.д. № 2419/2015г. на ВКС, III г.о., решение № 452 от 25.06.2010г. по гр.д. № 4277/2008г. на ВКС.

2. Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на договора и да изследва въпроса за евентуалната нищожност на договора на основание чл.26, ал.1 ЗЗД? Поддържа, че по въпроса е налице противоречие с ТР № 1/2020г. по т.д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС.

3. Задължен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички представени от страните доказателства и всички възражения и доводи на страните? Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 11 от 01.02.2021г. по гр.д. № 1745/2020г. на ВКС, решение № 338 от 27.03.2018г. по гр.д. № 796/2017г. на ВКС, решение № 200 от 01.01.2018г. по гр.д. № 350/2017г. на ВКС, решение № 98 от 12.07.2017г. по гр.д. № 3871/2016г. на ВКС.

4. Ноторно/съдебно известен факт ли е, че в програмите със спортен или информационен профил се съдържат музикални елементи, които са предмет на авторска защита? Твърди се, че по въпроса е налице противоречие с решение № 107 от 25.07.2013г. по т.д. № 381/2012г. на ВКС.

5. Даденото от радио- или телевизионната организация разрешение за едновременно препредаванена програмата от друга организация дава ли права за препредаване на произведенията, включени в програмата, ако права за предаване на същите са надлежно отстъпени на радио- или телевизионната организация?

6. Разпространението на телевизионна програма в две отделни разделителни способности, без промяна в съдържанието, представлява ли отделен вид използване, за който се дължи отделно възнаграждение?

7. Телевизионната програма в HD формат представлява ли отделен, различен и самостоятелен обект на сродно на авторското право, различен от програмата в SD формат?

Касаторът твърди, че последните три въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

3

Излага и довод за наличие на основанието на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, с оглед нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба.

Ответникът по касация Сдружение „Музикаутор“ в писмен отговор оспорва касационната жалба и срещу искането за допускане на касационен контрол. Поддържа, че възражения за нищожност на договора не са направени своевременно, а са изложени едва във въззивната жалба, с оглед на което разглеждането им е било преклудирано; че вторият въпрос е формулиран твърде общо, но доколкото в касационната жалба се твърди нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави, съгласно приетото в ТР № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС за тази нищожност съдът не може да се произнесе служебно; че въззивният съд е изложил собствени мотиви, в които е обсъдил доводите на страните и събраните доказателства, поради което по третия въпрос не е налице противоречие с практиката на ВКС; че останалите въпроси не отговарят на общия селективен критерий. Намира, че решението не е и очевидно неправилно, тъй като не е приложена неактуална или недействала към датата на сключване на договора норма. Излага и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е счел за неоснователно оплакването, че първоинстанционният съд е следвало да разграничи кои програми жалбоподателят предава и кои препредава с оглед преценката за размера на дължимото от ответника възнаграждение. Приел е, че в чл.2 от сключения между страните договор алгоритъмът за определяне на възнаграждението е подробно регламентиран и от значение е броят абонати, ползващи телевизионен пакет с посочен в Тарифата брой програми. Взел е предвид, че съгласно чл.15 от договора неразделна част от него е Тарифата на „Музикаутор“ за определяне на възнагражденията, която е утвърдена и 4 изменена със съответните заповеди на Министерството на културатаприложение №2 към договора. Съобразил е, че в раздел втори на Тарифата е регламентиран начинът /размерът/ на определяне на възнагражденията, който е диференциран в зависимост от броя програми, включени в съответния пакет, като е дадена и дефиниция на „телевизионен пакет“, което включва съвкупността от радио и/или телевизионни програми, предлагани заедно на крайния потребител. С оглед на тази регламентация в договора е достигнал до извод, че от значение за определяне на размера на дължимото възнаграждение е броят програми, включени в съответния пакет, но не и обстоятелството дали определени програми се предават или препредават. Изтъкнал е, че поради липсата на такова договорено разграничения съдът не е бил длъжен да изследва повдигнатия от жалбоподателя въпрос.

Въззивният съд е намерил за неоснователен и довода, че съгласно чл.21, ал.1 ЗАПСП ответникът не дължи възнаграждение, тъй като според представените по делото договори, сключени между дружеството – жалбоподател и телевизионните организации, правата за излъчване и препредаване на произведенията, включени в програмите, са преотстъпени от правоносителите на телевизионните организации, които излъчват техните произведения, и телевизионните организации, с които жалбоподателя има договор, не разполагат със своя разпространителска мрежа, а използват мрежата на „Булсатком“. Приел е, че разпоредбата на чл.21,ал.1 ЗАПСП, на която се позовава жалбоподателят, не може да обоснове незаплащането на възнаграждение поради това, че в случая предаването се извършва не от „същата организация“ по смисъла на закона, а от друго юридическо лице, каквото е дружеството жалбоподател. Посочил е, че само ако предаването на произведението /програмата/ се извършва от организацията, която е получила разрешение за излъчване на произведението, то тогава възнаграждение за предаване няма да бъде дължимо.

Въззивният съд е обсъдил, че жалбоподателят се позовава и на разпоредбата на чл.21,ал.2 ЗАПСП - когато радио- или телевизионна организация доставя чрез пряко въвеждане своите сигнали – носители на програми на разпространител на сигнали, без самата тя да доставя едновременно сигналите – носители на програми, пряко на публиката и разпространителят на сигнали доставя на публиката тези сигнали, е налице едно единно действие по предаване, за което както радио- или телевизионната 5 организация, така и разпространителят на сигнали трябва да получат отделни разрешения – всеки за своя конкретен принос. Намерил е, че посочената разпоредба не може да намери приложение в настоящия случай, тъй като според представените договори между ответника и съответните телевизии, с тях са преотстъпени правата за излъчването и предаването на съответните произведения, но не и правото за отстъпване на възможността за препредаване на програмата, което на практика се осъществява от дружеството-жалбоподател.

Въззивният съд е изтъкнал, че спорът по настоящето дело е относно дължимото възнаграждение за процесния период, което възнаграждение се формира и на база доставените до крайния потребител програми. Констатирал е, че в отделните „пакети“ са включени и доставяни програми както с „HD“ качество, така и такива в „SD“ вариант, но е намерил, че след като в „пакетите“ са включени програми, доставяни и в двата вида качество на картината, то за същите се дължи възнаграждение и за двата вида доставки, макар че се касае за програма с едно и също съдържание. Анализирал е, че самия жалбоподател е включил в съответните пакети програми, доставяни и в двата варианта на сигнала, като по този начин е увеличил броя на доставяните от него програми, съответно получавал е и по-голямо възнаграждение.