Определение № 1694 от 01.04.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1694 гр. София, 01.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20248002104767 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Билдинг Комерс 99“ ЕАД (Билдинг), „Хеалт Продъктс България“ АД (Хеалт) и „Съксес Инвестмънтс“ ЕАД (Съксес), против решение № 738 от 22.06.2024 г. по в. гр. д. № 2658/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено първоинстанционно решение по гр. д. № 9511/2020 г. на Софийски градски съд и делото е върнато за разглеждане от друг състав.

Касаторите твърдят, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите за недопустимост на първоинстанционното решение, тъй като липсва произнасяне по непредявени искове. Искат отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на въззивната инстанция. Претендират разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК, както и на селективните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, в приложното поле на които поставят следните правни въпроси: 1. За необходимостта и обхвата на обосноваване на съдебен акт, свързани с изискването за излагане на мотиви към съдебното решение. Твърдят, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., ТР № 1/2001 г., ТР № 1/2013 г., решение № 157 от 08.11.2011 г. по т. дело № 823/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 134 от 30.12.2013 г. по т. дело № 34/2013 г. на ВКС, II т.о., решение № 237 от 24.06.2010 г. по гр. дело № 826/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 283 от 14.11.2014 г. на ВКС по гр. дело № 1609/2014 г. на ВКС, IV г. о.; 2. Длъжен ли е въззивният съд, като втора инстанция по съществото на материалноправния спор, в мотивите към решението си да обсъди и извърши 1 преценка поотделно и в съвкупност на всички доказателства и правнорелевантни факти по делото. Поддържат противоречие с т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ВКС, т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 310 от 08.01.2019 г. по гр. дело № 915/2018 г. на ВКС, IV г.о., решение № 411 от 27.10.2011 г. по гр. дело № 1857/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 112 от 02.05.2017 г. по гр. дело № 3356/2016 г. на ВКС, IV г.о., решение № 195 от 16.07.2013 г. по гр. дело № 757/2012 г., решение № 426 от 05.04.2016 г. по гр. дело № 820/2015 г. на ВКС, IV г.о., решение № 97 от 08.04.2016 г. по гр. дело № 5363/2015 г. на ВКС, IV г.о., решение по гр. дело № 3244/2016 г. на ВКС, III г.о., решение по гр. дело № 1163/2010 г. на ВКС, III г.о., решение по гр. дело № 1285/2012 г. на ВКС, III г.о., решение по гр. дело № 1609/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение по гр. дело № 1100/2012 г. на ВКС, IV г.о., решение по гр. дело № 4744/2008 г. на ВКС, I г.о., решение по гр. дело № 1058/2010 г. на ВКС, I г.о., решение по т. дело № 445/2007 г. на ВКС, I т.о.; 3. При какви предпоставки е допустимо предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права. Поддържат несъответствие на въззивното решение по този въпрос с ТР № 4/2014 г. и ТР № 8/2012 г.; 4.

Допустим ли е отрицателен установителен иск против ответника „Билдинг комерс 99“ ЕАД за отричане собствеността му върху имота в период, значително предхождащ по време предявяването на иска, и 5. Установеното (твърдяно) от въззивната инстанция недопустимо произнасяне по предявен положителен установителен иск за собственост, обосновава ли обезсилване на решението му и по всички останали предявени и разгледани в производството искове.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК насрещната страна по производството „Медикъл Продъктс България” АД (Медикъл) е подала писмен отговор, излагайки съображения за липса на поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на решението. Не претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като извърши преценка на наведените предпоставки за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е редовна и допустима.

Подадена е от надлежни страни, чрез процесуални представители с редовно учредена представителна власт, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Производството пред СГС е образувано по искова молба на Медикъл, исканията по която са обосновани с навеждане на фактически твърдения за: постигнато на 29.09.2015 г. между Билдинг, като заемодател, и В. И. и Н. Н., като заематели, съгласие за сключване на договор за паричен заем за 50 000 лева и 3 000 възнаградителна лихва, със срок на връщане до 31.12.2015 г., която заемна сума заемодателят не е предоставил; сключен на 08.04.2016 г. между Медикъл като поръчител и Билдинг като кредитор договор за поръчителство, по силата на който Медикъл се е задължил да отговаря солидарно със заемателите, като в договора се посочвала друга сума - 56 000 лева, която поръчителят се е задължил да изплати до 22.08.2016 г., т.е. до друг падеж за погасяване на задължението; липсата на предявен в шестмесечния преклузивен срок по чл. 147, ал. 1, изр. 1 ЗЗД от Билдинг против някой от 2 заемателите иск, имаща за последица погасяване на поръчителството от 01.07.2016 г. и учредяване въпреки изложеното на 09 септември 2016 г. от Медикъл в полза на Билдинг на договорна ипотека върху склад за суровини и готова продукция с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Бистрица, от съдържанието на ипотечния акт за която се установява, че обезпеченото с ипотеката вземане от 56 000 лева, произтичащо от договор за паричен заем от 29.09.2015 г. и договор за поръчителство от 08.04.2016 г., не е тъждествено със сумата по договора за заем (50 000 лева), и в него отсъства в името на заемателя Н. Н.. Излага, че за погасяване изцяло на задължението от 56 000 лева по договора за поръчителство от 08.04.2016 г., индивидуализирано в договора за ипотека, на 21.10.2016 г. Медикъл, чрез даване вместо изпълнение на парично задължение, е прехвърлил на Билдинг собствеността върху склад за суровини и готова продукция с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Бистрица и на същия ден (21.10.2016 г.) приобретателят Билдинг е продал с нотариален акт за покупко-продажба имотите на Съксес за 56 000 лева, който на 14.12.2016 г. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост, като е признат за собственик по документи на няколко недвижими имота, сред които и тези, предмет на договора за даване вместо изпълнение. На 20.03.2017 г. В. И. (заемател) по договора за паричен заем от 29.09.2015 г. е връчила на Билдинг (заемодател) нотариална покана, съдържаща писменото й волеизявление за едностранно разваляне на заемния договор от 29.09.2015 г., поради забава за изпълнение на задължението за предаване на заемната сума. След връчване на поканата на 28.12.2017 г.

Съксес е апортирал склада в капитала на новоучреденото акционерно дружество Хеалт, а на 10.01.2018 г. е продал на същото дружество и поземления имот, което дружество понастоящем упражнявало фактическа власт върху имотите.

Въз основа на тези твърдения е обосновал, че поради реалния характер на договора за заем и непредоставяне от заемодателя на уговорената заемна сума същият не е породил действие, поради което сключените от него договори за поръчителство и ипотека са обезпечавали несъществуващи вземания. Навежда доводи, че при несъществувал дълг договорът за даване вместо изпълнение от 21.10.2016 г. е нищожен поради липса на основание, евентуално при невъзможен предмет, а поради нищожността на договора Билдинг като приобретател по договора за прехвърляне на собственост вместо изпълнение не е станал собственик на процесните имоти и последващите сделки, макар и валидни, не са породили вещнотранслативен ефект и ищецът се легитимира като техен действителен собственик. Във връзка с констатирани от първоинстанционния съд нередовности на исковата молба и дадени с разпореждане от 29.09.2020 г. указания по чл. 129, ал. 4 във вр. с ал. 2 ГПК, ищецът е уточнил с молба от 13.11.2020 г. (л. 63 и 64 от делото на СГС), че отрицателният установителен иск за собственост против Билдинг е обоснован с изложените твърдения за нищожност на договора за даване вместо изпълнение и липсата на валидно действие на същия, за прогласяването на която във връзка с тях не предявява самостоятелен иск за прогласяването й (предвид и на липсата на доказателства за заплащане на дължимата по такъв иск държавна такса). Въз основа на така изложените твърдения, ищецът Медикъл е 3 формулирал искания по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване спрямо Билдинг - прехвърлител на процесните имоти, че не е носител на право на собственост върху същите имоти поради нищожност на договора по чл. 65 ЗЗД на посочените при евентуалност основания, а при евентуалност на нищожността поради липса на действие на същия договор в резултат от несъществуване на дълга, за погасяването на който е сключен, и съответно по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС за установяване спрямо Съксес и Хеалт на принадлежността му на правото на собственост върху процесните имоти и осъждането на Хеалт да предаде владението върху тях.

За да обезсили първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че ищцовото дружество е сезирало първоинстанционния съд с предявени положителни установителни искове против Хеалт и Съксес за установяване на собствеността му върху процесните имоти; осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС против Хеалт за същите имоти и отрицателен установителен иск срещу Билдинг, че ответното дружество не е носител на право на собственост на същите имоти при сделка със Съксес поради нищожността на договора за даване вместо изпълнение от 21.10.2016 г. (на основание липса на кауза, евентуално невъзможен предмет). Изложил е съображения, че според направеното уточнение на исковата молба с молба от 13.11.2020 г. ищецът Медикъл изрично е заявил, че не предявява отделен (самостоятелен) иск за нищожност, а само се позовава на тази нищожност, за да обоснове претенцията за собствеността на процесните имоти, поради което е приел, че такъв иск не е предявяван от ищцовото дружество.

Посочено е, че с обжалваното първоинстанционно решение съдът е отхвърлил предявен от ищцовото дружество Медикъл установителен иск против Билдинг за прогласяване нищожността на сключен помежду им договор за даване вместо изпълнение от 21.10.2016 г.; предявени срещу всеки от ответниците Билдинг и Съксес положителни установителни искове за собственост за принадлежността на правото на собственост върху процесните имоти на Медикъл и предявен осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на Хеалт да предаде на Медикъл владението над имотите.

При така приетото за установено въззивният съд е достигнал до решаващите изводи, че първоинстанционният съд е накърнил диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като е излязъл извън зададените от ищеца рамки и се е произнесъл свръхпетитум по отношение действителността на договор от 21.10.2016 г., а същевременно няма произнасяне по предявен отрицателен установителен иск за собственост, вместо който е разгледал непредявен против Билдинг положителен установителен иск за собственост. Посочил е, че пререшаването на спора от въззивния съд би лишило страните от инстанция за търсената защита, поради което е обезсилил първоинстанционното решение като процесуално недопустимо и е върнал делото на първоинстанционния съд за разглеждане на делото от друг състав. Дадени са указания на първоинстанционния съд кои конкретни фактически и правни доводи на ищеца следва да се съобразени при новото разглеждане на делото, включително и направеното от ищеца уточнение относно заявените претенции, при решаването на които ясно да разграничи облигационното от вещноправното действие на сделките с процесните недвижими имоти.