Решение № 4382 от 07.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4382 гр. Пловдив, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330103326 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1, от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на В. Р. И. ЕГН: **********, от гр. П., бул.

„***********“ № ****, ет. ***, ар. *** №***, ет.***, ап. ***; чрез адв. К. против „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, ЕИК: 203595295, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Хитов“, бл. 118, вх. Д, ет.1, ап. 123, представлявано от С. К. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 482,22 лева, недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем № **************** от 23.03.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда 06.03.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата от 1920,78 лв. недължимо платена по клауза за заплащане на такса допълнителна услуга по договор за паричен заем № ********** от 23.03.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда 06.03.2023 г. до окончателното й изплащане. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е подписан договор за потребителски кредит № *********** от 23.03.2018 г. за сума от 2700 лв.

Договорът е недействителен е на специалните основания предвидени в чл.22 1

ЗПК. Не са посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент.

Не е посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и яснота, по какъв начин е формиран същия. В договора се съдържа клауза за заплащане на възнаграждение за допълнителна услуга. Тази такса не се дължи на основание чл. 10а ЗПК, т.к. по своето естество представлява разходи свързани с отпускането и управлението на кредита. В договора не е посочено такса за възнаграждение за допълнителна услуга, за какво точно се начислява.

Същата прикрива разходи, който по своето естество са включени в ГПР.

Задълженията са погасени.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на договора и заплащане на сума от 2700 лв. Твърди неоснователност на възраженията за недействителност. Притендира разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи- договор за кредит № договор за потребителски кредит № *********** от 23.03.2018 г.; погасителен план; ОУ; стандатен еропейски формулар и договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг е видно, че на 23.03.2018 г. между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ответника на ищеца на сума от 2700 лв. за срок от 9 м. платима на вноски от по 367 лв. при ГЛП 41,03%, ГПР-49,69 %. На същата дата между страните е сключен и договор за допълнителни услуги, предвиждащ осъществяване от заемодателя на действия по оценка на имущественото състояние на заемополучателя и възможността му да поеме задълженията по кредита, срещу което последния дължи заплащане на сума от 5103 лв. От представената справка за извършени плащания от ответника от 08.08.2023 г. и изготвеното заключение от 24.09.2024 г. по извършената ССЕ видно, че по договора са извършени плащания от длъжника в периода 30.04.2018-30.10.2018 г. в размер от 2700 лв., с които е погасена главницата.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

С оглед депозирание отговор от ответинка и представените от него писмени документи съдът намира за безспорно възникването на заявеното провоотношение с посочените от ищеца параметри и извършени плащания в размер от 2700 лв. Няма спор и, че ответника е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ищецае физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Спорът се състои в съответствието на договора за кредит с разпоредбите 2 на ЗПК и дължимостта на договорената възнаградителна лихва и възнаграждение за допълнителна услуга, както и тяхното заплащане от длъжника.

Доколкото сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание е потребителски, то за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т.

7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,69 %, а ЛП- 41,03 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. На следващо място, не са неспазени изисквания на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК- липса на посочване в договора на условията за прилагане на лихвения процент. Видно от съдържанието на договора за кредит, е посочен само ЛП, без конкретна сума. След като в самия договор липсва информация за това как се изчислява (или начинът, по който е формирана) възнаградителната лихва, не може да се направи проверка при какви условия е приложена тя и дали отговаря на размера на вноските по погасителния план, поради което е налице нарушение на горната императивна разпоредба. Този пропуск отново сам по себе си едостатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл.

26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД. Съобразно с това на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, а именно сумата от 2700 лв. Ето защо не подлежат на заплащане суми за договорна лихва или допълнителни услуги, каквато се явява предоставената такава за имуществено проучване и изготвяне на удостоворение за кредитен рейтинт, която макар и да е уредена в отделен документ съдът намира, че е част от договора да кредит, тъй като е извършена във връзка със сключвания договор.

С оглед твърденията на ищеца, че са налице плащания на суми по договора, без да са ангажирани надлежни доказателства за това и признанието на кредитора, че е заплатена сума от 2700 лв., съдът намира, че със същата е покрито част от задължението по главницата от 2700 лв. Горепосочените 3 изводи формират становище за липса на заплатени суми за договорна лихва и допълнителна услуга, което налага иска да се отхвърли.

Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат. На процесуалния му представител също.

На ответника следва да се присъдят притендираните от него разноски в размер от 480 лв. за адвокатско възнаграждние съобразно представения списък и доказателства.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените В. Р. И., ЕГН: **********, от гр. П., бул.

„********“ № ****, ет. ***, ап. *** чрез адв. К. против „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, ЕИК: 203595295, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Хитов“, бл. 118, вх. Д, ет.1, ап. 123, представлявано от С. К. обективносъединени искове за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 482,22 лева, недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем № *********** от 23.03.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда 06.03.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата от 1920,78 лв. недължимо платена по клауза за заплащане на такса допълнителна услуга по договор за паричен заем № ********** от 23.03.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда 06.03.2023 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА В. Р. И., ЕГН: **********, от гр. П., бул. „**********“ № ****, ет. ***, ап. *** да заплати на „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, ЕИК: 203595295, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Хитов“, бл. 118, вх.

Д, ет.1, ап. 123, представлявано от С. К. сумата от 480(четиристотин и осемдесет) лева за разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 4