Решение № 104 от 08.05.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Кюстендил, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно гражданско дело № 20241500500179 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 281/15.03.2024 г. по описа на СИС при РС – Дупница, подадена от „Агрополизем“ ЕООД, ЕИК: 206745686, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Баба Мота“ № 16, вх. А, ап. 1 и съдебен адрес: гр. Велико Търново, бул. „България“ № 3, чрез адв. А.Ч., срещу разпореждане с изх. № 1161/26.02.2024 г., постановено от ДСИ към СИС при РС – Дупница Георги Шутев, с което органът по принудително изпълнение е отказал да образува изпълнително дело и продължаването на изпълнителните действия по изпратеното изпълнително дело № 20237310400144 по описа на ЧСИ Ралица Касабова, рег. № 731, с район на действие ОС – Велико Търново.

Жалбоподателят поддържа, че неправилно ДСИ при PC - Дупница е отказал да образува изпълнително дело и да продължи изпълнителните действия по вече образуваното изпълнително дело № 20237310400144 по описа на ЧСИ Ралица Касабова. Излага аргументи за неправилност на атакуваното разпореждане, поради противоречие с материалния закон.

Твърди, че отправеното от „Асбо-агро“ ООД изявление за прихващане не е достигнало до „Агрополизем“ ЕООД, доколкото същото не е получено от управителя на дружеството, а от адв. Ч., който не разполагал с представителна власт за получаване на изявления за прихващане. Допълва, че след като изявлението за прихващане не е получено, то няма как да е противопоставимо на цесионера „Агрополизем“ ЕООД. Застъпва, че длъжникът няма насрещно ликвидно и изискуемо вземане срещу взискателя. Поддържа, че изявление за прихващане „Асбо агро“ ООД трябва да направи спрямо „Агрокрафт“ ЕООД и спрямо Д.З.Т., в случай че има спрямо тях съответното вземане. Твърди, че при наличие на спор по въпроса настъпил ли е погасителният ефект на прихващането, същият може да бъде разрешен само по съдебен ред. Поддържа, че чл. 433, ал. 1 ГПК не предвижда възможност за прекратяване на изпълнителното производство поради прихващане. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато на друго ДСИ за образуване на изпълнително дело и предприемане на исканите действия.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило становище от длъжника по изпълнителното 1 дело – „АСБО - АГРО“ ООД. Поддържа се, че жалбата е недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител. Изтъква се, че в случая не е налице отказ да се образува изпълнително дело, а такъв вече образуваното пред ЧСИ Ралица Касабова с peг. № 731 и район на действие ОС - Велико Търново, да бъде продължено, т.е. отказът на държавния съдебен изпълнител е да преобразува изпълнителното производство по свой опис и да предприеме действия по принудително изпълнение. Като причина за отказа се изтъква отправеното след първоначалното образуване на изпълнителното дело изявление за прихващане, довело до погасяване на вземането, подлежащо на принудително удовлетворяване.

По същество се претендира, че дължимата сума е напълно погасена чрез извънсъдебно прихващане, уведомлението за което е достигнало до взискателя. Доколкото вземането е било цедирано при липса на съгласие от страна на длъжника, се поддържа, че същият може да противопостави всички свои възражения на новия кредитор. Оспорва се твърдението на взискателя, че процесуалният му представител не е разполагал с необходимата представителна власт, за да получи изявлението за прихващане. Твърди се, че вземането на длъжника, с което той е извършил прихващане, е било установено по основание и размер по съдебен ред, като същото е било и изискуемо. Възразява се срещу изложеното от взискателя, че при спор настъпил ли е погасителният ефект при извършено възражение за прихващане, същият се решава само по съдебен ред. Поддържа се, че погасяването на вземанията може да се извърши не само чрез плащане, но и чрез прихващане, като в правомощията на съдебния изпълнител е да прецени и съответно да отрази каква част от вземането по издадения в полза на взискателя изпълнителен титул е погасена. Застъпва се, че не е налице вземане в полза на взискателя, поради което и искането му за преобразуване на изпълнителното дело е неоснователно. Същевременно се сочи, че обжалваното разпореждане не представлява такова за прекратяване на изпълнителното производство.

Отправя се искане жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а алтернативно да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.

По реда на чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви по обжалваните действия. Поддържа, че жалбата е допустима, но неоснователна. Изразява несъгласие с наведеното оплакване, че изявлението за прихващане не е достигнало до знанието на взискателя. Сочи, че видно от приложеното по изпълнителното дело пълномощно, управителят на дружеството взискател е упълномощил адв. А.Ч. да образува изпълнително дело и да осъществява представителство по същото като извършва всички съдопроизводствени действия, включително да получава книжа. Допълва, че оплакването е неоснователно и с оглед разпоредбата на чл. 39 ГПК, която предвижда, че когато страната има пълномощник по делото, връчването се извършва на него, като същото се смята за лично връчване. Оспорва твърденията на взискателя, че длъжникът не е разполагал с насрещно ликвидно изискуемо вземане, с което да извърши прихващане както и че изявление за такова е можело да се направи само спрямо „Агрокрафт“ ЕООД и Д.З.Т.. По изложените съображения изразява становище, че по изпълнително дело № 20237310400144 по описа на ЧСИ Ралица Касабова е извършено валидно прихващане, като в процесуалните възможности на съдебния изпълнител е да го зачете, доколкото същото е извършено в хода на изпълнителния процес. Сочи, че в случай че счете, че прихващането поражда действие, съдебният изпълнител би следвало да прекрати производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на проверка акт на съдебния изпълнител, от лице имащо правен интерес от обжалване и в законоустановения срок. Нормата на чл. 435, ал. 1 ГПК сочи, че подлежат на обжалване всички действия на съдебния изпълнител касаещи движението на изпълнителното дело. Обжалваният отказ да се образува канцеларски, с нов номер изпълнително дело и да се извършат исканите от взискателя с молба с вх. № 1106/19.02.2024 г. по описа на ЧСИ Ралица Касабова действия по същество препятства развитието на изпълнителното производство пред съдебния изпълнител, на когото взискателят е поискал да възложи извършването на последващи 2 изпълнителни действия по удовлетворяване на процесното притезание, поради което и отказът попада в хипотезата на чл. 435, ал. 1 т. 1 ГПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Изпълнително дело № 20237310400144 по описа на ЧСИ Ралица Касабова е образувано на основание постъпила молба от взискателя „Агрополизем“ ЕООД и приложен към нея изпълнителен лист № 41 от 12.05.2023 г., издаден по т. д. № 59/2021 г. по описа на ОС – Велико Търново, по силата на който „Асбо-Агро“ ООД, ЕИК: 204316535 е осъдено да заплати: 1/ на „Агрокрафт“ ЕООД, ЕИК: 202673691, сумата 7 030 лв. - разноски по делото пред двете инстанции, съобразно отхвърлената част на иска и 2/ на Д.З.Т., ЕГН: **********, сумата 5 214 лв. - разноски по делото пред двете инстанции, съобразно отхвърлената част на иска. Приложени са договор за прехвърляне на вземане от 28.06.2023 г. между Д.З.Т. и „Агрополизем“ ЕООД, като и договор за прехвърляне на вземане от 28.06.2023 г. между „Агрокрафт“ ЕООД и „Агрополизем“ ЕООД, по силата на които цедентите Д.Т. и „Агрокрафт" ЕООД са прехвърлили на „Агрополизем“ ЕООД вземанията, за които е издаден гореописаният изпълнителен лист. Видно от приложените към молбата за образуване на изпълнителното дело уведомления и известия за доставяне на пратка от „Български пощи“ ЕАД на дата 04.07.2023 г., цедентите са изпълнили задължението си да съобщят на длъжника за извършените прехвърляния на вземанията.

По изпълнителното дело е постъпила молба-възражение от длъжника „АСБО-АГРО“ ООД, към която е приложено уведомление за прихващане на вземане, адресирано до взискателя, в което е обективирано изявление за прихващане за пълния размер на подлежащото на принудително изпълнение вземане. В същата е обективирано и възражение за местна некомпетентност на ЧСИ, доколкото седалището на длъжника се намира извън района на действие на съдебния изпълнител, като е отправена молба за прекратяване на изпълнителното дело и препращането му на местно компетентен съдебен изпълнител.

С молба с вх. № 1106/19.02.2024 г. взискателят „Агрополизем“ ЕООД е поискал ЧСИ Ралица Касабова да изпрати изпълнителното дело на държавен съдебен изпълнител при РС – Дупница, а след получаването му същият да наложи запор на сметката на длъжника в ОББ АД. В резултат на постъпилата молба ЧСИ е изпратил делото на СИС при РС – Дупница, като същото е получено на 26.02.2024 г.

С обжалваното разпореждане с изх. № 1161/26.02.2024 г. органът по принудително изпълнение при РС – Дупница е отказал да образува изпълнително дело и продължаването на изпълнителните действия по изпратеното изпълнително дело № 20237310400144 по описа на ЧСИ Ралица Касабова. Изложените мотиви са в посока липса на подлежащо на принудително удовлетворяване вземане към датата на изпращане на изпълнителното дело от частния съдебен изпълнител. Указано е, след влизане в сила на разпореждането, изпълнителното дело да се изпрати обратно на ЧСИ Ралица Касабова.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Взискателят е този, по чието искане се образува, движи и прекратява изпълнителното производство. Негов е и изборът на съдебен изпълнител - държавен или частен, пред когото да образува производството и да възложи събиране на вземанията му или изпълнението на други притезания. Разпоредбата на чл. 427, ал. 5 ГПК предвижда възможността по искане на взискателя изпълнителното производство да бъде продължено от друг съдебен изпълнител в същия район на действие, като в този случай извършените действия запазват силата си. С прехвърлянето му на основание чл. 427, ал. 5 ГПК при друг съдебен изпълнител, макар формално делото да се образувана с нов номер, не възниква ново и самостоятелно производство. Възлагането от взискателя изпълнителните действия да бъдат продължени от друг съдебен изпълнител, представлява изразяване на воля, която предизвиква промяна на една от страните по изпълнителното правоотношение - изпълнителния орган. Чрез него се променят съществуващите изпълнителни правоотношения, без да се прекратява изпълнителното производство. Процесуалният закон не предвижда основания, на които 3 съдебният изпълнител да може да откаже образуването под нов номер на изпратеното му изпълнителното дело, като същият не следва да прави повторна преценка за наличие на основанията за образуване на такова, доколкото се касае само за продължаване на вече висящо изпълнително дело.

На следващо място следва да се има предвид, че в чл. 427, ал. 1 ГПК изрично е уредена местната компетентност на съдебните изпълнители относно извършваните от тях изпълнителни действия, като т. 5 предвижда изискване за подаване на молбата за образуване на изпълнително дело по седалището на длъжника юридическо лице. Преценката за наличието на местна компетентност е в правомощията на самия съдебен изпълнител, като ако установи липса на такава, следва да преустанови извършването на изпълнителни действия и да препрати делото по искане на взискателя с посочване на конкретен съдебен изпълнител, а при липса на такова искане, да го прекрати (в този смисъл решение № 144/20.09.2022 г. по гр. д. № 1762/2022 г., IV ГО на ВКС). В хипотезата на препращане на изпълнителното дело отново е налице продължаване на вече образуваното такова, а не прекратяване и ново образуване, но пред местно компетентен съдебен изпълнител. В конкретния случай изпълнителното дело е образувано пред местно некомпетентен съдебен изпълнител – такъв с район на действие ОС – Велико Търново при седалище на дружеството длъжник гр. Дупница. В този смисъл правомерно, след постъпването на молба от страна на взискателя, изпълнителното дело е изпратено на СИС при РС – Дупница. С депозирането на молба с вх. № 1106/19.02.2024 г. взискателят на практика е десезирал ЧСИ Ралица Касабова, като е поискал занапред изпълнителното производство да се развива пред държавен съдебен изпълнител при РС – Дупница, поради което същото не може въпреки изричната воля на взискателя да бъде върнато на частния съдебен изпълнител.