Определение № 2546 от 17.01.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2546 гр. София, 17.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА

Гражданско дело № 20231110101828 по описа за 2023 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по предявени от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД положителни установителни искове срещу Н. С. В., С. П. Х. и М. П. В. с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми:

По отношение на Н. С. В. - сумата 585.25 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер 123531 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /15.07.2021 г./ до изплащане на вземането; сумата 74,34 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 06.07.2021 г.; сумата 10,30 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /15.07.2021 г./ до изплащане на вземането, както и сумата 1, 97 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 06.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 41443/2021 г. по описа на СРС, 88 състав;

По отношение на С. П. Х. - сумата 585.25 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер 123531 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /15.07.2021 г./ до изплащане на вземането; сумата 74,34 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 06.07.2021 г.; сумата 10,30 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 1

30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /15.07.2021 г./ до изплащане на вземането, както и сумата 1, 97 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 06.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 41443/2021 г. по описа на СРС, 88 състав;

По отношение на М. П. Христов - сумата 585.25 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер 123531 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /15.07.2021 г./ до изплащане на вземането; сумата 223,02 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 06.07.2021 г.; сумата 10,30 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /15.07.2021 г./ до изплащане на вземането, както и сумата 1, 97 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 06.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 41443/2021 г. по описа на СРС, 88 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че всеки от ответниците е съсобственик на 1/6 ид.ч. от процесния имот, до който е доставяна топлинна енергия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до топлоснабдения имот, собственост на ответниците, топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ срок. Счита, че ответниците са в забава, поради което дължат и обезщетение за забава върху изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

Ответниците Н. С. В., С. П. Х. и М. П. В. чрез адв. Б. подават отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който не оспорват, че са съсобственици и всеки от тях притежава 1/6 ид.ч. от процесния имот и изрично заявяват, че не оспорват исковата претенция. Поддържат, че не ползват имота и не следва да понасят разходите за отопление.

Твърдят, че имотът се ползва от А. К. Ч. и тя следва да заплаща дължимите разходи.

В законоустановения срок искат като трето лице помагач да бъде привлечена А. К. Ч. – съсобственикът на имота, който реално го ползва според тях и предявяват обратен иск срещу нея.

Срещу А. К. Ч. са предявени при условията на евентуалност, ако главните искове бъдат 2 уважени, субективно съединени осъдителни искове от Н. С. В., С. П. Х. и М. П. В. за осъждането на ответницата да заплати на всеки от ищците сумата 585.25 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер 123531 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата 74,34 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 06.07.2021 г.; сумата 10,30 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници.

Ищците твърдят, че имотът – апартамент № 25 в гр. София, ж.к. Младост, бл. 209 /нов блок 209А/, вх. Б/нов 6/, ет. 4 е съсобствен между тях и А. К. Ч., която притежава ½ ид.ч. от имота. Сочат, че жилището е топлоснабдено с ID номер 164564, номер на инсталация 4000167861. Заявяват, че жилището се ползва от ответницата, която не ги допуска в него, поради което е предявен иск за делба и е образувано гр.д. № 62581/2019 г., което е във втора фаза на делбата. Според ищците разходите за отопление са консумативни такива и следва да се поемат от ползвателя на имота, поради което в случай, че предявените срещу тях субективно и обективно съединени установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД бъдат уважени, искат ответницата А. К. Ч. да бъде осъдена да им заплати претендираните суми. Претендират разноски.

Книжата по обратния иск са връчени на А. К. Ч. на 18.09.2023 г. и в срока за отговор на исковата молба не е постъпил такъв.

По доказателствената тежест:

По главните исковете, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу срещу Н. С.

В., С. П. Х. и М. П. В., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжниците в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, както и отправена и получена от ответниците покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.

СЪДЪТ УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, че е отправил, а ответниците са получили покана да заплатят дължимите такси за дялово разпределение.

С оглед твърденията и доводите на ответниците Н. С. В., С. П. Х. и М. П. В. и на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е съществувало облигационно отношение по договор за 3 продажба на топлинна енергия между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и не са постъпвали плащния, поради което и вземанията в претендирания размер не са погасени, през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение.

По обратните искове, предявени от Н. С. В., С. П. Х. и М. П. В. срещу А. К. Ч., съдът счита, че осъдителните претенциите на ищците намират правната си квалификация в чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищците е да докажат, че са настъпили обстоятелства, вследствие на които те са обеднели, а ответницата се е обогатила, а именно че единствено тя е ползвала техен съсобствен имот, съответно тя е била единствен получател на услугите на топлопреносното предприятие за процесния период и с осъждането на ищцците да заплатят съответни част от цената на доставените услуги, тя се е е обогатила неоснователно.

В тежест на ответницата е да докаже, че е изпълнила задълженията си за доставена топлинна енергия.

СЪДЪТ УКАЗВА на ищците, че не сочат доказателства за твърдените от тях факти.

По доказателствата и исканията на страните:

„Топлофикация София“ ЕАД с исковата молба е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на дружеството „Техем сървисис“ ООД като трето лице-помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Искането е основателно. Основателно е и искането по чл. 190 ГПК за представяне на документи.

Ще се приложи ч. гр. д. № 41443/2023 г.

Съдът намира исканията за изготвяне на СТЕ и ССчЕ за ненеобходими, доколкото ответниците не спорят по изложените твърдения количество на доставената топлинна енергия в процесния имот и начислените задължения.

Искането за събиране на гласни доказателства, направено от ищците по обратния иск, е необходимо за установяване на правнорелевантни обстоятелства, поради което следва да бъде допуснато.

Ще се задължи ищецът да представи по делото всички издадени счетоводни документи за процесния период и по отношение на процесния топлоснабден имот.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

УКАЗВА НА ИЩЕЦА „Топлофикация София“ ЕАД в едноседмичен срок от връчване не съобщението с писмена молба с препис за връчване на ответниците да уточни исковата си претенция за мораторна лихва върху вземането за цена на доставена топлинна енергия спрямо ответника М. П. В., доколкото в петитума е посочил, че предявява сума от 223, 02, а със Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е присъдена 1/6 от сумата от 446, 04 лв., както и да посочи размер на иска.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Техем сървисис“ ЕООД, със седалище и адрес на управление, посочени в исковата молба.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.02.2024 г. от 15.00 часа, за което страните да бъдат призовани /ответниците чрез процесуалния им представител – адв. Б., третите лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД и третото лице помагач и ответник по обратния иск А. К. Ч..

СЪОБЩАВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 41443/2021 г. по описа на СРС, 88 състав.