Определение № 4742 от 05.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4742 гр. София, 05.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Частно касационно гражданско дело № 20268003103284 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена лично от С. Д. И., срещу разпореждане № 3349/10.06.2026 г. по в.ч.гр.д. № 675/2026 г. на Апелативен съд – София, с което е върната на жалбоподателя частна касационна жалба срещу постановеното по делото определение № 1039/27.03.2026 г., поради просрочие.

Частната жалба съдържа доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на атакуваното разпореждане, като се иска то да бъде обявено за нищожно, евентуално отменено.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.

С обжалваното разпореждане е прието, че частната касационна жалба на С. Д. И. против определение № 1039 от 27.03.2026 г. по в.ч.гр. дело № 675/2026 г. на Апелативен съд – София, като подадена след изтичане на едноседмичния срок за касационно обжалване, е просрочена и съответно недопустима, поради което е върната на жалбоподателя.

Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира следното:

Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че обжалваното разпореждане е нищожно. Законодателят не е дал легална дефиниция за нищожен съдебен акт, но съдържанието на това понятие е изведено по тълкувателен път в съдебната практика, като е прието, че нищожен е съдебният акт, който е постановен от ненадлежен орган или в ненадлежен състав; извън пределите на правораздавателната власт на съда, не е изготвен в писмена форма; не е подписан или е неразбираем, дори чрез тълкуване; когато повелява изпълнение на нещо, което е неизпълнимо с оглед научните и технически постижения на 1 съвременната цивилизация или изпълнение на действие, което съставлява престъпление. В случая съдът се е произнесъл в надлежен състав, в рамките на своята компетентност, като е направил проверка за допустимост на подадената пред него частна касационна жалба.

Изводът на жалбоподателя за нищожност на разпореждането е обоснован с твърдения за превратно приложение на процесуалните правила, които обаче са относими към правилността на постановения съдебен акт.

Неоснователно е също твърдението за недопустимост на разпореждането, обосновано с обстоятелството, че е постановено от търговски състав, въпреки че делото е гражданско. За частните производства както по гражданските, така и по търговските спорове се прилага един и същи съдопроизводствен ред. Въпрос на вътрешно разпределение на работата на съответния съд е кои съдебни състави ще разглеждат частните производства по делата.

Обжалваното разпореждане е правилно.

Частна касационна жалба вх. № 14242/14.05.2026 г. е подадена срещу определение № 1039/27.03.2026 г. по в.ч.гр. д № 675/2026 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 12.11.2025 г. по гр. д. № 7708/2025 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната исковата молба на С. Д. И. и производството по делото е прекратено. Определението на въззивния съд е връчено лично на жалбоподателя на 30.04.2026 г. В същото изрично е посочено, че подлежи на обжалване в едноседмичен срок, който с оглед разпоредбите на чл. 60 и сл. ГПК изтича на 07.05.2026 г. четвъртък, работен ден. Частна касационна жалба е подадена на 14.05.2026 г., след изтичане на регламентирания в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок. Разпоредбите на ГПК са императивни и съдът и страните са длъжни да съобразяват своето поведение с тях.

Пропускането на срока води до нередовност на подадената жалба и производството по нея е недопустимо, поради което правилно и законосъобразно съдът е върнал подадената частна касационна жалба с вх. № 14242/14.05.2026 г. поради просрочие.

Действително в разпореждането е отразено, че частната касационна жалба се връща „на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК“. Видно от изложеното по-горе в мотивите на съдебния акт обаче, изводът за недопустимост на частната касационна жалба ясно е аргументиран с това, че срокът за подаване на жалбата е изтекъл на 07.05.2026 г., а жалбата е депозирана извън срока за обжалване на 14.05.2026 г. Очевидно се касае до допусната техническа грешка, която, противно на твърденията на жалбоподателя, не опорочава правилността на атакуваното разпореждане.

Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 286 ГПК не намира приложение, тъй като в нея са уредени случаите на връщане на касационна жалба, а в случая администриращият съд е върнал искова молба. Напротив – с обжалваното разпореждане съдията докладчик е разпоредил връщане на частна касационна жалба, поради което са приложими правилата на чл. 286 ГПК.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното пред настоящия състав на ВКС разпореждане следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3349/10.06.2026 г., постановено по в. ч. гр. дело № 675/2026 г. по описа на Апелативен съд – София.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3