Решение № 313 от 29.11.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. С., 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любен Д. Хаджииванов при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Гражданско дело № 20225400100202 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 439, ал. 2 ГПК .

Образувано е по молба на Р. Х., чрез адв. О., в която се твърди, че на 07.05.2012г. по гр.д. № 7594/2010г. на СГС, в полза на Транскарт Файненшъл сървис ЕАД, бил издаден изпълнителен лист за сумата от 72 802,20лв., която ищецът бил осъден да плати. Сумата представлявала посочен в споразумение от 26.10.2009г. консолидиран размер на задължения по договор от 11.07.2006г. и договор от 11.07.2006г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.06.2010г. до окончателното плащане, както и сумата 4 064,83лв. – мораторна лихва върху всяка месечна погасителна вноска от общия размер на задължение от 72 802,20лв., изчислена за периода от уговорения в споразумението от 26.10.2009г. падеж (15-то число на съответния месец) до 27.06.2010г., както и сумата от 3 643лв. съдебни разноски.

Твърди се в молбата, че по молба на взискателя въз основа на издадения изпълнителен лист, било образувано изп.д. № 1458/2019г. на ЧСИ Стоян Лазаров, рег. № 927 КЧСИ, с район на действие ОС-С.. На ищеца била връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело с изх. № 019607/21.10.2019г., а със запорно съобщение изх. № 019604/21.10.2019г. до 1

Банка ДСК АД, бил наложен запор на банковата му сметка. Със съобщение с изх. № 007547/20.05.20г. по същото изпълнително дело ищецът бил уведомен, че с постановление от 10.02.20г., на основание чл. 429, ал. 1 ГПК като взискател в изпълнителното производство бил конституиран ЕОС Матрикс ЕООД, в качеството му на частен правоприемник на първоначалния взискател Транскарт Файненшъл сървис ЕАД.

Ищецът поддържа, че при направена справка в деловодната система на Софийски градски съд установил, че решението по гр.д. № 7594/20г. на СГС, по което не бил участвал и бил представляван от назначен от съда особен представител, било влязло в законна сила на 17.04.2012г. От посочената дата започнала да тече и погасителна давност за вземанията, която била петгодишна, и изтекла на 17.04.2017г., като тази дата предшествала образуването на изпълнително дело № 1458/2019г. на ЧСИ Стоян Лазаров.

Изтеклата погасителна давност представлявала факт, настъпил след приключването на съдебното дирене в производството, по което било издадено изпълнителното основание.

Ищецът счита, че към датата на подаване на исковата молба не дължал сумите в посочения изпълнителен лист, за събирането на които било образувано изп.д. № 1458/2019г. на ЧСИ Стоян Лазаров, тъй като същите били погасени с изтичането на приложимата за тях петгодишна давност.

Моли съда да постанови решение, с което признае за установено в отношенията между страните, че Р. Р. Х. не дължи на ЕОС Матрикс ЕООД, в качеството му на частен правоприемник на Транскарт Файненшъл сървисис ЕАД, сумата от 72 802,20лв. представляваща посочен в споразумение от 26.10.2009г. консолидиран размер на задължения по договор от 11.07.2006г. и договор от 11.07.2006г., заедно със законната лихва върху същата сума, считано от 28.06.10г. до окончателното плащане, както и сумата от 4 064, 83лв., представляваща мораторна лихва върху всяка отделна месечна погасителна вноска от общия размер на задължение за 72 802,20 лева, изчислена за периода от уговорения в споразумение от 26.10.2009г. падеж (15-то число на съответния месец) до 27.06.10г., и сумата от 3 643,00лв. съдебни разноски, за които суми бил издаден изпълнителен лист от 07.05.2012г. по гр.д. № 7594/2010г. по описа на Софийски градски съд, и за чието събиране било образувано изпълнително дело № 1458/2019г. по описа 2 на ЧСИ Стоян Лазаров, рег.№ 927 КЧСИ, с район на действие ОС С., като погасени по давност.

В срок е постъпил отговор от ответника ЕОС Матрикс ЕООД, чрез адв.

Н.К.. Предявеният иск бил насочен срещу дружеството, следователно ищецът декларирал знание за извършеното прехвърляне на задължението му.

Според ответника, в случая приложение следвало да намери общият петгодишен давностен срок. Давността относно вземането била прекъсвана, като излага следните съображения в тази насока:

Въз основа на издадения изпълнителен лист била подадена молба за образуване на изпълнително дело и образувано под № 6235/2012г. на ЧСИ Неделчо Митев СГС, прекратено поради перемпция.

Давността при изпълнителния процес се прекъсвала многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането за прилагане на определен изпълнителен способ, само по себе си било достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му били предприети от ЧСИ или дали предприетото действие дало като резултат удовлетворяване на взискателя. Цитира практика в тази насока.

Според ответника, в случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следвало да бъде санкциониран, с обявяване на вземането му за погасено по давност.

На следващо място, моли съдът да обърне внимание на изчисляване на сроковете от страна на ищците. Правилният начин на пресмятане бил посочен в ТР №2/2013г. от 26.06.2015г., с което било отменено действието на Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС. Следвало да се има предвид, че извършената отмяна пораждала действие от датата на обявяване на ТР, съгласно решение №170/17.09.2018г. по дело №2382/2017г. на ВКС, IVг.о. Според даденото с ППВС № 3/18.11.1980г. тълкуване, образуването на изпълнителното производство прекъсвало давността, като по време на изпълнителното производство давност не течала. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, обаче било дадено съвсем различно разрешение, като било прието, че в 3 изпълнителното производство давността се прекъсвала с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започвала да тече нова давност, но давността не се спирала и във връзка с това било отменено цитираното ППВС. Според мотивите на решение №170/17.09.2018г., постановено по гр.д.№2382/2017г. на ВКС, прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени вземания, които били предмет на изпълнителни производства, но по тях не били предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността щяла да се счита изтекла със задна дата, преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което щяло да доведе и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма, следвало да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнасял до последиците от нормата, които били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото тълкувателно решение щяло да се прилага от този момент за в бъдеще.

Ответникът моли съдът да съобрази давностните срокове и със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. Изпълняемото право (ликвидно и изискуемо притезание) и правото на принудително изпълнение (правомощието да се изисква от органа на принудителното изпълнение да предприеме действията, включени в съответния изпълнителен способ), не били погасени.

Предявен е установителен иск по по чл. 439, ал. 2 ГПК, с предмет, отричане от ищеца правото на принудително изпълнение за вземанията на ответника, поради погасяването им по давност.

Тъй като искът е отрицателен установителен, за несъществуване на вземането срещу ищеца, което е предмет на образувано производство за принудително събиране, доказателствената тежест за установяване на фактите погасяващи правото на принудително събиране на вземането се носи от ищеца.

В тежест на ответника е да докаже фактите, въз основа на които твърди да притежава правото, предмет на изпълнителното производство.

4

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :

С исковата молба е представено копие на изпълнителен лист от 07.05.12г. по подлежащо на изпълнение решение по гр.д. № 7594/2010г. на СГС. Видно от изпълнителния лист ищецът е бил осъден да заплати на Транскарт файненшъл сървис ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата от 72 802,20лв., представляваща посочен в споразумение от 26.10.2006г. консолидиран размер на задължения по договор от 11.07.2006г., заедно със законната лихва върху същата сума, считано от 28.06.10г. до окончателното плащане. Осъден е да заплати и сумата от 4064,83лв. мораторна лихва върху всяка отделна месечна вноска от общия размер на задължение за 72 802,20лв., изчислена за периода от уговорения в споразумение от 26.10.09г. падеж (15 число на съответния месец) до 27.06.10г., както и съдебни разноски от 3 643лв.

Представени с молбата са и покана за доброволно изпълнение от 21.10.2019г. по изп. д.№ 1458/2019г. на ЧСИ Стоян Лазаров; съобщение за конституиран нов взискател ЕОС Матрикс ЕООД; уведомление за прехвърляне на вземане(цесия) и запорно съобщение от 21.10.19г. до Банка ДСК ЕАД.

Приети като доказателства по делото са копия на изпълнителни дела № 6235/2012г. на ЧСИ Н.Митев, рег. № 841, с район на действие СГС; № 1856/2019г. на ЧСИ Н.Митев и изп. д. № 1458/19г. на ЧСИ Стоян Лазаров, рег. №927, с район на действие ОС-С..

Изпълнително дело № 6235/2012г. е било образувано на 18.05.2012г. по молба на Транскарт файненшъл сървис ЕАД за привеждане в изпълнение на изпълнителен лист, издаден на 07.02.12г. по гр.д. № 7594/10г. на СГС срещу Р. Р. Х., за сумата от 72 802,20лв. главница, 4 064,83лв. мораторна лихва и 3 643лв.разноски по делото.

Поискано е с молбата за образуване цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника и са посочени исканите изпълнителни способи – запор върху левовите и валутни сметки на длъжника, запор на МПС, налагане на възбрана върху недвижими имоти, съгласно получената информация от АВп и запор на притежаваните от длъжника дружествени дялове в търговски дружества.

С разпореждане за образуване на изпълнително дело /л.5 от и.д.

5

6235/2012г./ от 18.05.12г. е било разпоредено да се изпратят искания за справки, да се изпрати съобщение по чл. 191 ДОПК и да се изпрати покана за доброволно изпълнение.

Поканата за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника на 18.06.12г. / л.20, и.д. 6235/12г./

Със запорни съобщения от 28.05.12г. е бил наложен запор върху левови и валутни банкови сметки на длъжника, открити в търговски банки / запорни съобщения на л. 23-43 и л. 88-112/.

С молба от 20.10.2014г. взискателят Транскарт файненшъл сървис ЕАД е поискал насрочване и извършване на опис и налагане на запор върху движими вещи – перснонални компютри, битова и бяла техника и др., находящи се на постоянния адрес на длъжника Р.Х. / л. 124 от и.д. 6235/12г./.

На 27.10.14г. е била изпратена до длъжника призовка за принудително изпълнение, с насрочване на опис на движимо имущество за 28.11.14г., която е била връчена на длъжника на 19.11.2014г. /л.124 и л.125/.

На 22.04.2015г. е била изпратена нова призовка за принудително изпълнение с насрочен опис на движимо имущество на 29.05.15г. на адрес с.

М.ц. /л.131/.

На 22.04.2015г. е бил наложен запор върху сметки на длъжника в Банка ДСК ЕАД, ОББ АД, ПИБ АД, Райфайзенбанк България АД и други търговски банки в страната /запорни съобщения на л. 133-146/.

На 27.01.2017г. със запорно съобщение изх.№ 021195 /л. 148/ е бил наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на Р.Х., дължимо от работодателя Мастърс ЕООД С..

На 14.03.2017г. със запорно съобщение изх. № 048172 /л.154/ от ново е бил наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение.

С молба от 27.09.17г. взискателят е поискал налагане на запор върху левови и валутни сметки на длъжника Х. в Банка ДСК, както и във всички останали банки в страната.