Решение № 224 от 02.05.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Благоевград, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20241200500253 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и с. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 2651/02.02.2024г., подадена от Б. Р.

С., с която се обжалва Решение № 895/18.12.2023г., постановено по гр.д.№ 1203/2022г. по описа на РС Благоевград, в следните части: в частта, с която искът с правно основание чл.220, ал.1 КТ е уважен за сумата над 723,58 лв.; както и в частите, с които са отхвърлени като неоснователни исковете за заплащане на следните суми:

- за заплащане на сумата в размер на 1 067.03 евро или левова равностойност в размер на 2 086.93 лева, представляващи разликата между договорения съгласно Допълнително споразумение № ДС — 300995 - 2 от 11.01.2022г. размер на трудовото възнаграждение и размера на установената основна работна заплата и допълнителни трудови възнаграждения за същата работа в Ирландия, за месец февруари 2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на цялата дължима сума;

1

- за заплащане на сумата в размер на 777,03 евро или левовата равностойност в размер на 1 519.73 лева, представляващи разликата между , договорения съгласно Допълнително споразумение № ДС — 300995 - 2 от 11.01.2022г. размер на трудовото възнаграждение и размера на установената основна работна заплата и допълнителни трудови възнаграждения за същата работа в Ирландия, за месец март 2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на цялата дължима сума;

- за заплащане на сумата в размер 1 271.44 евро или левова равностойност в размер на 2 486.52 лева, представляваща неизплатен извънреден труд за 10 дни, положен през почивни дни за целия период на командироване 11.01.2022г. до 19.03.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на цялата дължима сума. за заплащане на сумата в размер 238.88 евро, или левовата равностойност в размер на 467.20 лева, представляваща неизплатен извънреден труд за един ден, положен през официален празник — 03.03.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на цялата дължима сума.

Във въззивната жалба се излагат подробни фактически и правни доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваните части. Поддържа се тезата, че спрямо спорния казус е приложимо трудовото законодателство на Ирландия, според което минималната продължителност на предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение е от една седмица и именно за този период е дължимо обезщетение по чл.220, ал.1 КТ. Изтъкват се подробни правни доводи и в насока, че минималния размер на дължимата почасова ставка според приложимото законодателство е в размер на 14,93 евро на час, поради което на ищеца се дължи присъждане на разликата на трудовото възнаграждение, спрямо приложимата ставка. Оспорва се фактическия извод на съда, че е недоказано полагането на извънреден труд от ищеца, като се сочи събирането на относими гласни доказателства за това.

При поддържане на възражения в горната насока се иска отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на предявените насрещни искове и присъждане на разноски. Не се сочат доказателства.

2

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на жалбата от въззиваемата страна.

Въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Оспорват се доводите на въззиваемата страна относно срока на продължителност на дължимото предизвестие, както и се изтъкват подробни аргументи за приложимия размер на дължимата дневно почасова ставка от 10,50 евро на час, а не в посочения от жалбоподателя размер от 14,93 евро на час. Сочат се и конкретни възражения относно недължимост на вземане за извънреден труд и за труд през официален празник.

Иска се потвърждаване на решението в оспорваните части и присъждане на разноски. Няма искане за събиране на доказателства.

Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от пълномощник, който поддържа оспорванията в частите, в които обжалва решението. Не сочи доказателства.

Ответната по жалбата страна, чрез пълномощник и с писмено становище, оспорва жалбата, няма искания за доказателства. Иска потвърждаване на решението в обжалваните части.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От трудов договор № 366/25.10.2019г., се установява, че между страните е било сключено валидно трудово правоотношение, по силата на което въззивникът е заемал при ответника длъжността „работник строителство“ при 8 часов работен ден, петдневна работна седмица с уговореното основно месечно брутно трудово възнаграждение от 650 лв.. Съгласно чл. 3 от договора, същият е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 - до завършване на определена работа на фотоволтаични обекти, във вр. с чл. 70 от КТ, с изпитателен срок от 6 месеца, уговорен в полза на Работодателя, считано от датата на постъпване на работа.

С Допълнително споразумение № ДС-300366-7/11.01.2022г., при условията на чл. 121а от КТ работодателят е командировал работника-служителя в Ирландия, Нидерландия, Франция и Дания за изграждане на фотоволтаични 3 електро централи според приложен график с договорени параметри, а именно за периода от 11.01.2022г. до 15.04.2022. Страните се съгласили, че дължимото на ответника брутно трудово възнаграждение за полагания от него труд за всеки изработен час, с включени транспорт и настаняване в държавата на командироване в Ирландия бил 10,50

/десет евро и петдесет евроцента/; за Нидерландия по 9,85 евро за всеки изработен час; за Франция: заплащане според френското законодателство средно 10,48 евро за отработен час; за Дания - 17,40 евро за всеки изработен час, с включени транспорт и настаняване в държавата на командироване. С чл.4 от допълнителното споразумение страните се уговорили възнаграждението да се изплаща ежемесечно от 25-30 число на месеца следващ положения труд, като е уговорено, че работникът няма да полага извънреден и нощен труд, а квартирните разходи са за сметка на работодателя.

Със Заявление от 20.03.2022г. Б. С. е депозирал молба до работодателя на основание чл. 326, ал. 1 КТ да бъде прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 КТ във вр. с чл. 220, ал. 1 КТ, като е заявил че няма да отработи уговореното в трудовия договор предизвестие, а със Заповед № 0967/20.03.2022г. , на основание чл. 326, ал. 1 КТ е прекратено трудовото правоотношение с въззивника Б. Р. С., поради подадено заявление от лицето на 20.03.2022г. без отработване на уговореното предизвестие. Отразено е в заповедта, че работникът дължи обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за срока на неспазено предизвестие - в размер на брутно трудово възнаграждение.

Св.Джельов потвърждава, че за процесния период е работил с въззивника в чужбина и описва естеството на извършваната от него работа.

За нуждите на настоящото оспорване съдът анализирана данните от приетата съдебно – счетоводна експертиза само по отношение на обжалваните части на решението. В тази връзка вещото лице е посочило, че размерът на основната работна заплата по данни на Интрастат от 01.01.2022г. в Ирландия е 1 775 евро, като максималното работно време, което работник или служител следва да работи в средна работна седмица е 48 часа. Вещото лице подробно е описало включването на всички дължими и уговорени между страните компоненти на дължимото трудово възнаграждение за процесния период.

Вещото лице сочи, че максималното работно време, което работник или служител следва да работи в средна работна седмица е 48 часа, като счита, че 4 в Ирландия не е предвидено увеличение на работната заплата при полагане на извънреден труд в събота. Допълнително заплащане (или платен отпуск) е предвидено за полагане на труд в неделя. Не е извършвано изплащане на положен извънреден труд.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение в обжалваните части е валидно и допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната жалба относно правилността му в оспорваната част на поддържаните в жалбата основания.

По същество:

Искът с правно основание чл.220, ал.1 КТ – за заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие, предявен от работодателя, е оспорен от въззивника само по размер, но не и по основание. Оспорването на тази иск по отношение на присъдения размер е неоснователно. Възивникът поддържа, че такова обезщетение за неспазен срок на предизвестие е дължимо само за една седмица, каквато е била продължителността на срока на предизвестие в страната, в която е полагал труд.

Няма спор между страните относно факта на командироване на въззивника от въззиваемата страна, в качеството на работодател за процесния период в Ирландия по реда и условията на чл.121а КТ – в рамките на предоставяне на услуги. Съгласно чл.121а, ал.4 и ал.5 КТ за срока на командироването на работника или служителя се осигуряват най – малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. В тази връзка 5 въззивникът се позовава, че минималният срок на дължимото предизвестие в Ирландия е от една седмица, затова дължи обезщетение само за този период, а не за един месец.

Съгласно Кодекса на международното частно право (чл. 29), съдът разглежда делата с международен елемент по своите процесуални правила.

Същевременно е допустимо по граждански и търговски дела с международен елемент да приложи към съществото на спора чуждо, а не българското материално право. Съгласно разпоредбите на чл.121а, ал.4 и 5 КТ при командироване при условията на тази глава по КТ приложими са минимално установените стандарти за това по материалното право на приемащата държава, в която работникът или служителят полага труд. Ето защо подлежи на установяване пред българския съд на относимото към въпроса за минималните размери на дължимото от работника или служителя предизвестие при желание за напускане на работа.

На основание чл.43 от КМЧП страната, която се е позовала на приложимост на чуждо материално право по спорния въпрос , е представила заверен превод на извадка от Закон за минималния срок за отправяне на писмено предизвестие и условията за наемане на работа, 1973г. От насрещната страна не е оспорен, както превода, така и фактът, че това е относимото към спорния въпрос материално право. Съгласно чл.4 и следващите от цитирания закон се установява, че е установен минимален срок на предизвестие, в зависимост от притежавания от работника или служителя стаж, но в случаите, когато прекратяването на правоотношението е по инициатива на работодателя, а в чл.5 , чрез техниката на препращане, се установяват минимална продължителност на срокове. Установяване наличието на минимален срок означава, че е недопустимо уговарянето на друга продължителност под минимално установеното, но не и когато, както е в случая, страните са уговорили срок от един месец, какъвто е минималният срок в КТ , съгласно чл.18 от трудовия договор, който препраща за неуредените в договора случай приложимост на нормите на българското законодателство.